/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Джо Байдън посети Южна Корея и Япония, първото му посещение в Източна Азия, откакто е в Белия дом. Значението на пътуването е неоспоримо. Вашингтон полага значителни усилия да събере в юмрук това, което обикновено се нарича „колективен Запад“.

Европа, благодарение на боевете в Украйна, в момента е консолидирана, време е за Азия. Там готовността за подреждане в един ред е по-скромна. Мерките за влияние върху Русия бяха безусловно подкрепени от Токио и Сеул, от страните от АСЕАН към тях се присъедини само Сингапур. Индия не иска да следва американския след, въпреки забележимия натиск.

Украинската тема не е безразлична към азиатските държави, особено в светлината на нейното въздействие върху световната икономика. Естествено е обаче, че събитията в Източна Европа не са толкова тревожни за Азия, колкото за европейците и някои американци. Там фокусът е върху Пекин и Съединените щати се стремят да изградят хитра политика за мобилизиране на азиатски партньори срещу Русия, имайки предвид Китай, но по начин, който да не го провокира преждевременно. Трудна задача.

На пресконференция в Токио Байдън отговори положително на въпроса дали Америка възнамерява да защити Тайван в случай на нападение от страна на КНР. Това предизвика вълнение. Американски коментатори, както официални, така и неофициални, настояват, че Байдън е „сгрешил“. Тълкуването на Белия дом е, че става дума за помощ по украински модел – снабдяване на острова с оръжие, за да може той да се защитава. Известно е, че се случват гафове на Байдън, но в този случай изобщо не звучеше като такъв. И по форма, и по същество. В крайна сметка във Вашингтон непрекъснато казват, че на Китай трябва ясно да му се даде да разбере, че Америка няма да бъде безразличен наблюдател, ако Пекин планира да повтори в Тайван това, което Русия направи по отношение на Украйна. Аргументът е, че има нужда от твърдост с Китай.

Твърдостта е хубаво нещо, но съзнателната „сложност“ (може да се каже дори преднамерена неяснота) на американската политика в тайванска посока прави нейното проявление почти невъзможно.

Стратегическата двойнственост към Тайван (тясно сътрудничество с него във всички области, признавайки го за част от КНР) има своите корени в началото на седемдесетте години, когато Ричард Никсън и Хенри Кисинджър признават комунистическия Пекин за легитимен представител на Китай, като същевременно отричат такова признаване на националистическо Тайпе. Това е наистина исторически обрат, който допринася по не по-малък начин за по-нататъшната победа на Съединените щати в Студената война. Той също така позволява на двете страни (САЩ и Китай) да стрижат в икономиката половин век, избягвайки конфликт.

Но сега печелившият бизнес се обръща своята доста опасна страна.

Стратегическата конфронтация между Вашингтон и Пекин е не само завършен факт, но и доктринален.

Съперничеството е сложно, но както в случая с отношенията между САЩ и Русия, има една най-експлозивна тема. Ние имаме Украйна, те имат Тайван. Тук възниква почти неразрешима дилема. Официално САЩ подчертават придържането към принципа на „един Китай“, но потвърждават гаранции за сигурност за това, което признават като част от друга държава. Не е ясно как се съчетават тези две взаимно изключващи се позиции. Оттук и опитите да се дезавуират думите на президента, който ясно каза какво е имал предвид.

Гледайки подобно подмятане, китайското ръководство може да реши, че американците са объркани в своите желания и намерения, не са сигурни в себе си и това само ще тласне Пекин към действие. В безпорядък са и самите регионални партньори на Вашингтон, които той иска да обедини. За Япония, Република Корея, Сингапур, Филипините и други Тайван е индикатор за решимостта на САЩ да изпълнят своите ангажименти за сигурност. Индикаторът е ненадежден – именно поради двойнствения статус и следователно изключително високия риск от смущения. И ще съдят единствено по него. И ако Вашингтон не реши да предприеме активни стъпки, останалите притежатели на неговите за гаранции за сигурност ще се замислят. Обръщане на политиката им спрямо Китай не си струва да се чака, но желанието им да се присъединят към американските стратегически инициативи ще отшуми.

Проблемът за Съединените щати е също, че въпреки интереса им към укрепване на съюзите, те са пестеливи откъм положителни предложения. Например, призивите Индия и Китай да се присъединят към бойкота на Русия са придружени не от изгодни икономически предложения, а от предупреждения за „цената“ за това, че са от „грешната страна на историята“. Индийско-тихоокеанското икономическо споразумение, обявено от Байдън напук на Китай, е рамкова платформа без разширяване на достъпа до американския пазар, което представлява интерес за всички страни.

Както и да е, Азия като цяло се превърна в основната и най-интересна арена на международната политика. За Русия още повече, понеже европейската сцена се затвори за нас за неопределено време, а от отношенията с източните партньори сега зависи формирането и успехът на нашата нова външна политика.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?