/Поглед.инфо/ Някой си Питър Елцов представи в „Политико“ поредица от мисли за това как американците могат да преживеят страха от руската заплаха, която „през последните десет години зае централно място в съзнанието на американските външнополитически експерти и държавни служители“.

Страх и отвращение във Вашингтон

По принцип разкритията на този професор от катедрата по международна сигурност в Националния отбранителен университет на САЩ можеха повече да не се четат след неговия пасаж, че „този страх се е увеличил особено в резултат на намесата на руското правителство в президентските избори през 2016 г.“ Да се говори за тази намеса, след като колосалните (и струваха десетки милиони долари) усилия на „цялото кралско войнство“ дори не доведоха до сянката на неговото откритие - това е самоубийство за професионалната репутация на експерта. А да се позове на страха от него след действията на екипа на Хилари Клинтън да въведе фалшива „руска следа“ в сървърите на Демократическата партия на САЩ, че са надеждно записани и идентифицирани, е самоубийство за личната чест и съвест на същия експерт.

В разкритията на Петър Елцов обаче има редица емблематични доказателства за безпомощността на управляващите елити на САЩ пред реалните политически предизвикателства от една страна и неистовото търсене на „вярна“ идеологическа сламка.

Според него се оказва, че Русия „днес е много по-слаба от Романовската империя, която съществува от 1613 до 1917 г., или от Съветския съюз“. Защото „тази огромна евразийска държава не би могла да създаде такава национална идентичност, която да обхване цялото население“. И следователно "тиктакащата бомба с часовников механизъм, която предизвиква такъв страх у Путин, ще избухне след 10, 20, максимум за 30 години". И затова „най-добрата политика, която САЩ и най-близките им съюзници трябва да провеждат, е комбинация от стратегическо търпение и възпиране… тъй като Русия продължава да се срутва бавно отвътре и това не изисква външна намеса“.

Страх и безпомощност във Вашингтон

В същото време обаче, американският мислител знаково, както се казва – фройдистки, прави следната уговорка.

В нашия модерен период регионалният национализъм, основан на популистките програми, представлява много по-сериозна заплаха за либерализма от новия руски авторитаризъм или путинизма“.

Тоест, всъщност вътре в експерта се крие истински страх за Америка. За която, оказва се, не е страшна толкова Русия със силната си власт, колкото регионалния сепаратизъм, който заплашва либерализма. И в кого е въплътен истинският либерализъм? Не в Русия! Елцов се страхува за САЩ. И според много независими експерти - правилно.

Политическите анализатори, геополитическите експерти и дори някои от професионалните американисти понякога забелязват нарастващите елементи на прилика между сегашните САЩ и СССР при неговия упадък през 80-те години. Същият неограничен, панически залог на „единствената истинска“ идеология, гротесно, антипродуктивно клеветничество на геополитическите конкуренти, нарастващ брой неправомерно конвулсивни решения във външната и вътрешната политическа сфера ... И най-важното - отслабването на позицията на държавата както вътре, така и извън нея, все повече и повече осъзнавано от елитите. И елитите в такива случаи не могат да не действат - това е въплътено в техните безусловни политически инстинкти.

Но историческият опит на почти всички държави показва, че наборът от възможности за действие в такава ситуация не е твърде голям. От една страна, това е все по-отчаяният опит за запазване на държавата като собствено местообитание, а от друга - решение за замяна на това местообитание с по-обещаващо за оцеляването. Първата тенденция всъщност се изразява в желанието да се запази рушащата се сграда с реквизити под формата на затягане на режима до диктатурата, включително, ако е необходимо, преврат и/или възкачване на военна хунта. Второто по правило води до сепаратизъм и формиране на отделни държави върху руините на първата.

Пълни аналогии в историята, разбира се, не съществуват. Но и пълни нововъведения няма. И затова в редица аналитични центрове вече се прогнозират вариациите на бъдещето, според които Съединените американски щати ще се разпаднат под тежестта на неразрешимите си противоречия.

Страх и ужас след Вашингтон

Какъв ще бъде е резултатът от все по-очакваното разпадане на САЩ?

Няма да се занимаваме с икономиката. Защото това, от една страна, не е наука, а набор от утилитарни изводи от горчиво придобит опит с предсказуем апарат, който постоянно се опровергава. Затова на трима икономисти се падат по четири теории, при това двама от тримата се привързват към четирите.

Във всеки случай не всички са сигурни, че след разпадането на американската държава ще последва незабавното срив на долара. В Лондонското Сити все още има „стар център“ за вземане на решения, където Федералният резерв може да се скрие при лоша ситуация и повече или по-малко разпозната платежна единица ще бъде търсена дори и на останките на американския свят, докато друга резервна валута не си намери мястото под слънцето или доларът отново не се възцари най-отгоре.

Това, разбира се, ще стресне, при това, силно всички.

Много по-интересно е какво ще се случи на геополитическите, така да се каже, фронтове.

Първото нещо, с което повечето експерти са съгласни е, че блокът на НАТО ще се разпадне. Просто защото няма истински отбранителни задачи пред Европа, а този силов инструмент, какъвто беше Алиансът за Америка, няма да ѝ е нужен. Заради наличието на мястото на САЩ на конгломерат от разединени американски щати.

След разпадането на Съединените щати ще последва очевиден рязък спад, ако не и пълно прекратяване на хегемоничните стремежи на американските елити към външния свят. Центърът за решения на „дълбоката държава“ ще се премести отчасти в Англия, отчасти в Швейцария. Разбира се, Пекин ще иска да поеме ролята на глобален играч и защитник на икономическия глобализъм, а главата на владетелите на „дълбоката държава“ би било правилно да играе тази игра с него. Но китайските елити е китайски в продължение на вече 5000 години и пред този масив, устоял, въпреки всички превратности, граждански войни и временни икономически кризи, „дълбочинниците“ още днес изглеждат доста бледнеещи. И загубили своя военно-политически инструмент САЩ, те в пазарлъка с Китай ще се окажат изобщо сенки.

Освен това, в същото време те ще загубят такава база като Израел. Тук експертите също са практически обединени: без попечителството и защитата на Вашингтон, тази държава скоро ще бъде подложена на общо нападение от страна на арабските съседи. И ядрените оръжия няма да помогнат, въпреки че мнозина са сигурни, че Израел ще спечели тази война. Но на такава цена, че живите ще завиждат на загиналите.

Само Русия може да убеди арабите да оставят камък върху камък от Израел. Но едва ли иска. Защото тя едва ли ще иска да загуби такъв партньор като Иран заради Израел - и персите очевидно ще се присъединят към арабите, ако изобщо не оглавят антиизраелската кампания.

Страх и ужас извън Вашингтон

Освен това Русия няма да ѝ е до това. Тя първоначално ще има много работа в временно изгубените през 1991 г. територии, където, може да бъде сигурно, ще се намесят страните на всички незавършени териториални конфликти. И ще е необходимо по някакъв начин да се усмири ситуацията около Нагорни Карабах, защото войната с полезна Турция и Азербайджан за безполезната прозападна Армения е последното, от което Москва ще се нуждае.

И към това е необходимо да се добави потушаването на конфликтите между Новорусия и Малорусия, между Молдова и Приднестровието, между страните от Централна Азия, някаква реакция на гражданската война в Грузия, умиротворяването на балтийските нацисти по време на неизбежните им опити да изгонят руското население от своите страни.

Второ, Русия ще има очевидни проблеми с Европа. Там, при отсъствие на Америка, неизбежно ще се оформят три центъра на властта: Германия, Великобритания като основа на нов транснационален финансов център и анархистка, но все пак армия от мигранти, обединени в движение от мрежа от ислямски терористични организации.

И тук, в Европа, вечният ѝ кошмар ще започне да се повтаря, започнал след Вестфалския мирен договор: кошмарът на Германия, от географията, обречена да съществува в обръча на врагове - и кошмара на променящите се врагове на Германия, от своя страна страхуващи се от такова мощно чудовище в центъра на континента. Над тези кошмари ще виси кошмара за Европа под формата на силна Русия. И също така нейният истински кошмар - Великобритания, със собствената си фобия, никога и при никакви обстоятелства да не допуска прекомерно (от нейната гледна точка) укрепване на една континентална държава.

Оттук и разпадането на Европа на непрекъснато конкуриращи се клъстери на фона на терористични атаки и вътрешни войни между мигранти, отряди за самоотбрана на граждани, банди на демократи и шайки от антифа. Освен това няма гаранции, че тези клъстери ще се състоят от настоящите държави. Испания ясно ще се разпадне, Белгия също, при това е голяма вероятността ислямистите да вземат властта в Брюксел, а Фламандия, заедно с Холандия, ще се понесе към Германия, нелюбима, но все пак тази, където германците с обичайното си чувство за ред ще защитят страната си от мигрантите.

Вярно, какво ще се случи със самата Германия е под въпрос. Историята показва, че във войните с чужденците по правило печели национализмът. А как изглежда германската националистическа държава, всички вече видяха.

Светлина и надежда върху останките на Вашингтон

Тук обаче Русия ще има голям исторически шанс не само да запази Германия от превъплъщението на Третия райх, но и да реализира идеалната геополитическа конфигурация - обединението на германския ред и руската сила. Носталгията към ГДР в Източна Германия все още е силна, а Източна Германия някога е била най-верният съюзник на Съветска Русия. И във войната срещу ислямистите източните германци ще станат гръбнакът на първата съпротива, а след това и на победата. И можете да разчитате на тях.

Освен това Полша, неизбежно обезумяла при такива обстоятелства, както обикновено, ще повдигне въпроса за своето неутрализиране с обединените усилия на Германия и Русия. И след това цяла Източна Европа ще падне под влиянието на такъв съюз. С изключение на Балканите, където ще продължи вечното клане.

Съюзът на Русия и Германия вече няма да се страхува от подлости от Мъгливия Албион. Дори само защото Берлин в този съюз ще се отърве от кошмара на заобиколената крепост, а в Русия англофилията вече няма да има значението на елитарно политическа посока. Ако Китай също ще бъде част от този съюз - поне чрез Шанхайската организация за сътрудничество (защото в Поднебесната империя не обичат по-близки съюзи), тогава този съюз ще определи съдбата на планетата за доста дълъг период.

Превод: В.Сергеев