/Поглед.инфо/ На 13 април губернаторите на щата Вашингтон (Джей Инсли), Калифорния (Гевин Нюзъм) и Орегон (Кейт Браун) обявиха намерението си да приложат съвместна програма за контрол на коронавирусната инфекция, незабавно наречена Пакт на Западните щати, отделен от федералните власти.

През 2016 г., след срива на надеждите, положени върху Хилари Клинтън, когато проектът “Г-жа Президент” се превърна в прах, а демократите трескаво се опитаха да слепят от тоз прах някакво подобие на намек за продължаване на борбата, Америка се промени. Всеки ден след ноемврийската вечер преди четири години, откакто президент е Доналд Тръмп (и най-вероятно през следващите четири години) беше напоен с безсилен гняв, негодувание и отчаяние. Един от изразите на това отчаяние беше призивът на общественици в Калифорния да се отделят от Съединените щати, особено шумни през 2017 г. Всъщност те разсъждаваха защо да имат за свои съграждани онези бедни „редници”, които избраха Тръмп, когато можеха да плуват в парите на Холивуд и Силициевата долина, избирайки най-прогресивните и напреднали кандидати на всякакви избори. Калифорнийците после се сетиха, че надутите балони на филмовите студия и ИТ-гигантите няма да продължат дълго, а присъствието на Калифорния в САЩ със своите 55 електори е сигурна гаранция за поне някакъв шанс за победа на демократичните кандидати. Почти една десета от общия брой избиратели е концентрирана в напълно либералния щат - огромен ресурс в ръцете на Демократическата партия. Ето защо възмущението на либералите от топлите плажове на Санта Моника не стигна по-далеч от скромни предложения, а и идолите им във Вашингтон задушиха категорично всякакви опити за либерален сепаратизъм, свързвайки по някакъв начин движението за отделяне с републиканците и Русия.

Сега, когато САЩ страдат повече от пандемията на коронавируса, отколкото всеки друг, темата за калифорнийския (и не само) сепаратизъм в Америка набира нова скорост. И докато дневният ред на външната политика е зареден с историите за коварността на КНР, както и на Русия, която се е присъедини към нея на вътрешния фронт на информационната война, както винаги, преобладава борбата против Тръмп. Сега мненията на най-големите средства за масова информация парадоксално се разделят на две взаимноизключващи се направления. "Тръмп е президент - отрепка, администрацията му прави твърде малко, за да се бори с епидемията на място!" , казват едни. "Тръмп е тиранин и диктатор. Той смазва местната власт с бруталните си ограничителни мерки!", твърдят други. Истината е някъде по средата. И докато в някои щати хората отиват на митинги за предсрочно прекратяване на ненужно суровите карантини, други щати разбраха, че помощ от Вашингтон не може да се очаква. Отговор на това стана “Пактът на Западните щати”, формиран от трите щата на САЩ, разположени на тихоокеанското крайбрежие: Вашингтон, Орегон и Калифорния се разбраха за отварянето на своята икономика в разрез със зададения във Вашингтон курс по съблюдаването на общата карантина. В речта си за създаването на пакта губернаторът на Калифорния Гевин Нюзъм се похвали колко добре тези щати се справят с епидемията. Всъщност 40-милионната Калифорния се представи достойно, особено на фона на катастрофата в другата крепост на демократите - Ню Йорк. 23 хиляди пациенти и 700 смъртни случая са добър резултат за щат, известен с проблемите си с управлението. 1800 случая на заразяване в четири-милионния Орегон и 11 хиляди в седем-милионния Вашингтон също изглеждат напълно приемливи. Въпреки това, имаше ли нужда да се обявява възобновяване на дейността предприятията в тези щати толкова силно и с патос? И каква е истинската причина за такъв шумен демарш?

Причината е демаршът. Демократичното ръководство на западните щати (не без подкана от партийните им шефове, очевидно) искаше да изиграе своята роля в информационната кампания за национално неподчинение. Тази кампания се изразява различно навсякъде - например, в управлявания от демократите Мичиган градските улици са задръстени с авто-шествия срещу излишно суровите карантинни мерки, а в Охайо, Кентъки, Северна Каролина и Уайоминг хората наизлизаха на множество улични митинги. Освен това всички: както привърженици, така и противници на президента, молят щатските власти да спасят гражданите от безработица, а малкият и средният бизнес от разруха. Тези искания почти нямат политическа конотация, тъй като са продиктувани от жизнените нужди на страната, измъчена от пандемията. Следователно, стъпката на Гевин Нюзъм е опит за политизиране на протеста, за да превърне търсенето на алтернатива на решенията на федералния център в акт на открито неподчинение на президента Тръмп. Акцентът върху законните методи за съпротива срещу Белия дом и показната независимост от неговите решения може да се хареса на избирателите в онези щати, които почти не са пострадали от пандемия. Въпреки това, игрите за суверенитет могат да имат точно обратния ефект - в случай на възможно влошаване на ситуацията вече няма как да обвиняват за всички грехове единствено Белият дом и Тръмп. Може би точно това е причината за толкова късно обединение в този своеобразен съюз - пикът на американската пандемия ще настъпи всеки момент и лидерите на западните щати осъзнават, че едва ли са застрашени от нещо. И все пак, кой знае в какво ще се превърнат масовите протести в центъра на страната ...

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели