/Поглед.инфо/ Има все повече признаци, че не само Москва, но и Вашингтон не искат да имат работа с настоящия лидер на режима в Киев Владимир Зеленски. И в Киев се активизираха някои политици, които смятат, че те самите и то скоро могат да оглавят Украйна. Що за хора са тези и кои от тях биха могли да паснат и на Русия, и на САЩ?

В Украйна в близко бъдеще е възможна смяна на ръководителя на киевския режим. За това намекват западни медии, по-специално изданието Bild, което пише , че президентът на САЩ Доналд Тръмп е отказал да възобнови доставките на оръжие за Украйна, докато Зеленски не подаде оставка.

За това подсказват действията на самите украински политици. Началникът на кабинета на Зеленски Андрий Ермак (който, за разлика от шефа си, дойде на срещата с Тръмп в костюм, а сега ръководи украинската делегация на преговорите с американците в Саудитска Арабия), генерал Александър Сирски (който обяви "изтегляне на частите на нови линии на отбрана" - всъщност изтеглянето на войските от района на Курск, за който Зеленски толкова държеше) и, разбира се, Юлия Тимошенко .

Човека, който винаги държи пръста си на пулса. И ако тя си позволи да критикува остро позицията на Европа (призовавайки към война до последния украинец) и призовавайки за „справедлив мир“, това означава, че позицията на Зеленски наистина е съвсем разклатена.

И това колебание е напълно логично. Първо, защото времето на Зеленски отмина. „Трябва да започнете още от сценария. „Сценарият на войната е един набор от хора, докато сценарият за мир и политико-дипломатическо уреждане е напълно различен“, обяснява пред вестник „Взгляд“ бившият депутат от Върховната рада Спиридон Килинкаров.

Зеленски си е чисто президент на войната. Не може да си го представите извън нея, а и се застъпва не само за нейното продължаване, но и за максималното включване на трети страни. И тази позиция на Зеленски противоречи на интересите на сегашния обитател на Белия дом.

„Тази война не му трябва на Тръмп, защото в един момент тя може да стане негова война, а не тази на Джоузеф Байдън“, казва Спиридон Килинкаров. – Ако войната продължи в сегашния си вид и Америка я финансира, тогава Тръмп рискува да бъде победен на бойното поле. И тогава не Байдън ще загуби тази война, а самият Тръмп.

Сега Съединените щати трябва да прекратят тази война възможно най-бързо, докато все още имат някои карти в ръцете си. И колкото по-дълго продължава битката, толкова по-малко от тези карти ще остават в ръцете на Тръмп.

Теоретично президентът на войната може да се „преобуе“ в президент на мира – но не става дума за Зеленски. „Той е напълно неконтролируем, невероятно упорит, уверен в собствената си изключителност и непогрешимост. Зеленски е заинтересован да се бие до последния украинец и да изчака момента, в който демократите да се върнат на власт в САЩ – на което разчитат той и съюзниците му в ЕС“, обясни пред вестник „Взгляд“ Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро SONAR-2050.

Затова е необходим друг човек. И изглежда, че има много кандидати. Юлия Тимошенко, бившият президент Петро Порошенко, кметът на Киев Виталий Кличко, бившият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни, лидерът на фракцията на Слугата на народа в Радата Давид Арахамия, Андрий Ермак и много други.

В действителност обаче Тръмп има много малък избор. В крайна сметка кандидатът трябва да отговаря на редица изисквания.

Първо, да бъде лоялен към Тръмп лично. „Американците се нуждаят от гаранции, че в най-неудобния момент, например по време на междинните избори за Конгрес или за президент, Украйна, представлявана от представител на Великобритания или Германия, няма да направи някакъв трик в борбата срещу тръмпизма.

Те имат нужда от надежден партньор и гаранции, че ако конфликтът бъде решен, този мир ще бъде дългосрочен и няма да крие рискове за самия Доналд Тръмп, неговата администрация или екипа му“, казва Спиридон Килинкаров.

Има само няколко такива кандидати. „Порошенко е един от враговете на Тръмп. Това е човек, който тясно взаимодейства с демократите“, казва Иван Лизан.

Залужни и Кличко също са аут. „Виталий Кличко е протеже на Германия. Валери Залужни – на Великобритания. И трябва ли изобщо Тръмп да предаде лостовете за управление, включително на политическите процеси в Съединените американски щати и свързаните с това рискове, на представители на Великобритания или Германия? „Не мисля, че става дума за Тръмп“, казва Спиридон Килинкаров.

По същество тук Тръмп ще трябва да избира не от лоялистите, а от популистите. Политици всеядни, които работят с всички. Например същата Тимошенко. „Тя е популистка и Тръмп разбира това. Чист популист, който прави коренно противоположни твърдения. Сега тя иска да привлече внимание навсякъде – в Украйна и в чужбина“, обяснява пред вестник „Взгляд“ Богдан Беспалко, член на Съвета по междуетнически отношения при президента на Русия.

Второ, този човек трябва да има влияние и възможности. Което веднага елиминира редица политици от същия „Слуга на народа“, които не са политици. „Давид Арахамия изобщо не е политик – той е по-скоро вид паж, шут при Зеленски. Политик е човек, който има партия, движение и медии. Който има партийни структури по регионите. Тоест лице, зад което стои група, включително финансово-икономическа“, казва Богдан Беспалко.

Власт и влияние имат лидерите на парламентарните партии, тоест Порошенко и Тимошенко. И двете имат политическа партия и фракция в украинския парламент. Имат организационен ресурс плюс политически опит – Порошенко беше президент, а Тимошенко два пъти беше министър-председател.

Трето, тази персона трябва да подхожда и на Москва - все пак с нея ще трябва да се подписват документи. Тук изобщо не се говори за проруска ориентация – в Украйна такива вече просто няма.

„Украинският политикум“ беше създаден на базата на някакво споразумение между олигарсите от една страна и националистите от друга. Олигарсите получиха възможност напълно да присвоят Украйна, всичките й ресурси и активи, а националистите получиха пълен картбланш в хуманитарната сфера. „Към тъй наречената „украинизация“, към господството на националистическата идеология, към подменянето на всичко руско и т.н.“, казва Богдан Беспалко.

Остават малко от тези, които могат да устройват. По-специално, същата Юлия Тимошенко. Отчасти защото през последните три години имаше много малко от нея в политиката. „След като напусна колонията Качановка, рейтингът на Тимошенко падна рязко и тя беше напълно забравена. Тя нямаше време да стане толкова позната в информационното пространство - винаги имаше хора, които демонстрираха много по-голяма степен на крайна „твърдост“, „замръзналост“ от самата Юлия Владимировна", казва Иван Лизан.

Е, и отчасти благодарение на своята всеядна природа. „Тимошенко може да не е много удобна фигура за Москва, но поне е разбираема. Москва се справи с нея и може да я разглежда като преходна фигура, която би могла да изпълни постигнатите договорености“, казва Спиридон Килинкаров.

И за това новият ръководител на Украйна – а това е четвъртият – трябва да има легитимност. Да имаш право да подпишеш – и то по-добре без провеждане на пълноценни избори, за които сега няма нито време, нито организационни възможности.

И тази легитимност може да бъде постигната без президентски избори чрез назначаването на този човек за председател на Върховната Рада (единственият легитимен държавен орган, останал в Украйна). Това означава, че този човек трябва да е депутат – което отново изключва същите тези Залужни или Кличко.

Така в момента основният фаворит за назначение на Тръмп е Юлия Тимошенко. Това означава, че тя е близо до осъществяването на мечтата си, за която работи почти две десетилетия – да стане глава на Украйна. И няма значение, че в тази роля тя ще трябва да подпише споразумение за капитулацията на киевския режим. Мечтата е по-важна – което отново я прави приемлив кандидат за Вашингтон и Москва.

Превод: ЕС