Преди 66 години, в процеса на «Оливър Браун срещу Съвета по образование», Върховният съд на САЩ постанови, че разделното обучение на черните и белите студенти противоречи на конституцията. Този прецедент създаде основата афроамериканците да получават по-добро образование, здравеопазване и жилища.
Но пандемията на коронавируса разкри нелицеприятната картина на съвременна Америка. Страната все още е разделена на расова основа и продължава да липсва равенство, пише независимата журналистка, активистка и адвокат Малайка Джабали в статия за The Guardian.
Като доказателство тя посочва статистика, според която най-малко 20 хиляди жертви на коронавируса в САЩ са чернокожи. Тяхната смъртност е почти 2,5 пъти по-висока от тази на белите и 2 пъти по-висока от тази на латиноамериканците и азиатците. Въпреки факта, че те съставляват едва 13% от населението на страната, те представляват 25% от смъртните случаи от COVID-19.
Администрацията на Тръмп поема по-голямата част от отговорността за тази диспропорция на самите чернокожи. Длъжностните лица говорят за лошите навици на жертвите и намекват за нездравословното им хранене и начин на живот. Никой обаче не мисли за „основите на американската расова кастова система, която е здраво вкоренена в страната“, смята авторът на статията.
Според нея САЩ са изградени върху идеята за превъзходство на бялата раса.
Афроамериканците са считани за собственост по-дълго време, отколкото за граждани. Те са били лишавани от богатство и ресурси по-дълго, отколкото са успявали да ги натрупат.
Умишлената, открита практика на расизма е продължавала по-дълго отколкото несъзнателната или скритата. Изминаха 66 години, откакто Върховният съд на страната постанови, че сегрегацията в държавните училища по своята същност е несправедлива. Но четири века на съществуване на Америка доказват, че твърденията й за свобода и равенство са „празни думи“, подчертава Джабали.
Вековете на бяло господство означават, че черните и белите работници не получават една и съща заплата, не купуват едни и същи видове къщи или нямат същите спестявания за децата си. Те също подразбират прояви на расизъм на вътрешно и държавно равнище, липса на достъп до качествено образование, храна и медицинско обслужване.
Черните американци са по-зависими от обществения транспорт и е по-малко вероятно да работят от вкъщи. Освен това те съставляват значителна част от „критично важните“ работници. Оттук и излагането им на COVID-19. От тук и 20 хиляди смъртни случая, предполага Джабали.
Непропорционалната смъртност в някои щати е потресаваща. Във Вашингтон, окръг Колумбия, черните съставляват 44% от населението, но те представляват 80% от смъртните случаи от коронавируса. Афроамериканците в Мичиган и Мисури съставляват 14% и 11% от населението, но сред жертвите на коронавирус са съответно 42% и 39%.
Необходими са повече изследвания, за да се определи точната причина за тази диспропорция. Експертите по обществено здраве трябва да преценят защо определени съпътстващи заболявания, като хипертония, са по-често срещани сред черните американци, отколкото другите групи, и да се откажат от стереотипните предположения от миналото.
Ще бъде много по-трудно да се определи какво да се прави в бъдеще, след като пандемията отшуми. Ясно е едно - необходимо е да се промени редът, в който чернокожите работници продължават да бъдат „жертвените агнета на американските свободи за бели и корпоративни бизнесмени“.
„През следващите 66 години, за да изпълним обещанията на Браун, трябва да преосмислим социалните си структури ... на първо място, това ще изисква борба, защото без нея нищо няма да се случи“, подчертава авторът на статията.
„COVID-19 разкри устойчивостта на американската расова кастова система. Поколения след Браун, неравенството все още до голяма степен остава законът на страната. Но има шанс да се създаде нов прецедент“, заключава Малайка Джабали.
Превод: М.Желязкова
