/Поглед.инфо/ Мащабните кражби в Съединените щати ежедневно се извършват от представители както на Републиканската, така и на Демократичната партии. Само по време на вицепрезидентството на Джо Байдън семейството му „спечели“ милиарди долари. Бизнес интересите пренебрегват политическите съображения и ползите за Америка. Защо няма шум по този повод и САЩ продължават да заемат водещо място в световните рейтинги за липсата на корупция?

В очакване на президентските избори и в процеса на импийчмънт политическата борба в САЩ се разгаря. Страните, както се е случвало повече от веднъж, се обвиняват взаимно в подкупи и корупция. Ако обаче се вгледате внимателно, тези обвинения обикновено не водят до наказателни дела, статуквото остава, а представителите на политическия елит продължават да ограбват страната, независимо от това към коя партия принадлежат - към Демократическата или Републиканската.

Току що бестселър в САЩ стана книгата на журналиста Питър Швайцер „Профили на корупцията“. Това е отговорът на привържениците на Доналд Тръмп за разгарящия се импийчмент на президента. Швайцер събра в своята книга данни за корупционните скандали около демократите, главните гонители на президента.

Започвайки със слухове и клюки, книгата стига до напълно сериозни и документирани твърдения. Като начало Швайцер описва неблаговидните постъпки на видни демократични дейци. Например, той припомня известния скандал, избухнал през 2016 г. около Бърни Сандерс (един от участниците в предварителните избори от демократите), когато се оказа, че този патентован интелектуалец е прехвърлял дарения за кампанията си по сметки на съпругата и близките си, като по този начин присвоява около 90 хиляди долара.

В „Профилите на корупцията“ Швайцер излага подробно грозната сага за демократа Ерик Гарсет. През последните 19 години той ръководи целия икономически живот на Лос Анджелис. Отначало той заема ръководни постове в общинския съвет, след това става негов президент, а през последните шест години е кмет на града. Днес ФБР разследва обширен случай, свързан с подкуп и кражба на бюджетни пари в Лос Анджелис. Самият Гарсет досега отреча всички обвинения, въпреки че неговите асистенти и служители ходят на разпити като на работа. Основните обвинения са свързани с получаване на многомилионни подкупи за предоставяне на парцели безценна земя в Лос Анджелис за застрояване.

Но най-ефектно, Швайцер разкри главата за „Петицата на Байдън“ (Biden's Five) - авторът ги кръсти по аналогия с групата The Jackson 5, в която бъдещият крал на попа Майкъл Джексън започва своето изкачване към славата.

Авторът разглежда подробно начините, по които семейството на Байдън печели състояние, докато Джо Байдън е бил вице-президент на САЩ. Синът на вицепрезидента, Хънтър Байдън успя веднага след официалното посещение на баща си в Китай да получи 1,5 милиарда долара инвестиции от Държавната банка на Китай. Той сподели тази купчина със своя приятел и съучастник, доведения син на друг вицепрезидент на САЩ, Джон Кери, Кристофър Хайнц, наследник на империята на сосове и кетчупи.

Впоследствие Хънтър Байдън спечели милиони, като стана член на съвета на директорите на украинската компания за производство на газ Burisma Holding.

Въпреки това, Швайцер предполага, че „Хънтър е само върхът на айсберга“. Франк Байдън „обра каймака“ по време на вицепрезидентството на брат си, получавайки разрешение за изграждане на слънчева електроцентрала на Ямайка. Другият брат на вицепрезидента, Джеймс Байдън попадна в съда за опита си да открадне бизнес модела на компанията на конкурента. Няколко милиона долара получи сестрата на Джо Байдън - Валери - тези пари й дойдоха директно от даренията за президентската кампания на брат й. Накрая зетят на Байдън успя да получи инвестиции в компанията си само благодарение на покровителството на всемогъщия си тъст.

„Профилите на корупцията“, подобно на предишната книга на Швейцер „Кешът на Клинтън“, веднага след излизането си зае водещата позиция в списъка на американските бестселъри.

Швайцер схвана един от основните проблеми на американското общество - именно демократичните политици, считащи себе си за праведните рицари на политическата коректност, които изненадващо често са хващани с допотопен подкуп, връзки и непотизъм.

През 2013 г. кметът на Детройт Кваме Килпатрик попадна зад решетките за 28 години. Този прогресивен черен политик, който беше в Демократическата партия, от години си е присвоявал средства от градския бюджет. Докато той летеше с частни самолети и се разхлаждаше в скъпи хотели за сметка на данъкоплатците, градът беше принуден да се признае за банкрут, като натрупа дългове от 18 милиарда долара.

Преди няколко месеца се призна за виновен за мошеничество и подаде оставка Франк Гилам, кметът на Атлантик Сити в Ню Джърси. Присвоявал си е дарения на местния отбор по баскетбол и ги е харчел за дизайнерски дрешки, къмпинг пътувания и вечери в скъпи ресторанти. Франк Гилам беше черен и беше член на Демократическата партия. Трябва да кажа, че на депресивния Атлантик Сити изобщо не му върви. Четирима от последните кметове на града бяха осъдени за подкупи.

През 2019 г. ФБР разследва голямо дело за подкуп в Ню Джърси сред властите на щата. Ставаше дума за суми от десетки хиляди долари. Те бяха предадени на заподозрените в торби, чанти и дори чаши за кафе. Следствен експеримент показа, че в една чаша се побират 10 хиляди долара в банкноти от по сто.

Към Демократичната партия принадлежи и известната фамилия Дейли, която контролира от половин век Чикаго - третият по брой на населението град в САЩ. Стилът на управление на това семейство няма нищо общо с демокрацията. По-скоро напомня времената на Медичите във Флоренция.

От 1955 до 1976 г. кмет на Чикаго е Ричард Джоузеф Дейли. Малко след смъртта му постът е наследен от най-големия му син Ричард Майкъл Дейли, кмет на Чикаго от 1989 до 2011 година. Брат му Уилям Дейли ръководи администрацията на президента Обама. При Ричард Майкъл Дейли престъпността в Чикаго нараства с наистина потресаващи темпове - както и разслоението сред жителите на града. Градът беше разделен на две зони - проспериращият буржоазен север и опасният гетоизиран юг. Почти всички градски обекти бяха приватизирани.

По-късни разследвания показаха, че по-възрастният Дейли се е стремил към преизбиране, разчитайки на армия от градски работници - те сплашват гражданите, които се опитват да гласуват срещу него. Дейли-младши е държал мексикански бойци като свои преторианци. Те са били членове на организацията Hispanic Democratic Organisation. След разследване на тайните служби, тя официално е прекратила своето съществуване.

Ричард Дейли успя да се „измъкне“ едва след като ФБР започна разследване за кражбата на милиони по време на обновяването на международното летище в Чикаго. Потомственият кмет е откраднал поне 48 милиона долара от реконструкцията.

При Дейли израснаха цели семейства корупционери. Ярък пример за такъв чиновник беше членът на градския съвет Бърк, който заемаше поста си в Общинския съвет от 1969 до 2019 година. В продължение на половин век Бърк защитаваше частните фирми в Чикаго - той им налагаше скъпите услуги на адвокатската си кантора иначе ги заплашваше да ги съсипе с глоби.

Местните интелектуалци вече наричат корупцията в Чикаго „част от градската култура“ - не е изненадващо, ако си припомним, че този град беше под чадъра на истинските „кръстници“ от десетилетия.

Както изящно казва историческото списание Smithsonian, през 20-ти век в мегаполисите на САЩ имаше „интересно сътрудничество между синдикатите, мафиотските кланове и клоновете на Демократическата партия“. Най-просто казано, политиците, номинирани от демократите за кметове в големи градове като Ню Йорк, Лос Анджелис или Чикаго, просто служеха като параван за престъпните за криминални семейства от типа на Дженовезе или Гамбино.

Днес нещата малко са се променили в това отношение. Просто криминалните авторитети станаха по-добре зашифровани и се научиха да се сливат с уважавания елит - до пълна неразличимост.

Умиляващо е, че докато официалните власти на САЩ водят ожесточени търговски и информационни войни с Иран и Китай, представителите на американския елит продължават да правят бизнес с предприемачи от тези страни. Кметът на Лос Анджелис Ерик Гарсети за подкупи предостави на китайските разработчици най-висок клас парцели безценна земя в Лос Анджелис. Зетят на сенатора от Демократическата партия Елизабет Уорън направи игрален филм с пари от иранското правителство.

Разбира се, медиите, подхранвани от Демократическата партия, побързаха да съобщят, че книгата на Питър Швайцер е пълна с грешки и неточности и вестник «Нью-Йорк Таймс» се разрази в поредната редакционна статия, в която републиканците бързо и неоснователно бяха обвинени в корупция. Но не можете да заблудите обществото - едва попадайки в Amazon, „Профилите на корупцията“ стана бестселър номер 1.

Очевидно е само, че това увлекателно разследване няма да доведе до никакви резултати. За разлика от Русия, където за корупция съдят, независимо от чиновете и званията, в САЩ, разследванията на такива случаи често завършват с нищо. "Стрелочниците" все още могат да попаднат под удар, но политиците от висшия ешелон винаги излизат сухи от водата. Пример за това е напълно непотопяемият Джо Байдън, който заедно със семейството си е успял да отмъкне милиарди долари по време на своето вицепрезидентство.

Междувременно в рейтинга на Transparency International за „възприемането на корупцията от страна на гражданите“ Съединените щати са на 23-о място, а Русия - на 136-то място, между Иран и Ливан.

Превод: Поглед.инфо