/Поглед.инфо/ През последните няколко седмици медиите бяха изключително упорити да ни помагат да бъдем в течение на събитията около шоуто, наречено „Подготовка за президентските избори в САЩ“. Неуспешни дебати за сегашния ръководител на администрацията с основния му опонент от Републиканската партия, чудодейното спасяване на последния при опит за убийство, изборът на Доналд Тръмп за негов вицепрезидент в предизборната надпревара и накрая смяната на лидера сред управляващите демократи. В резултат на това на преден план излиза вицепрезидентът в правителството на Джо Байдън, който все още не е показал никакви заслуги.

Цялата тази шумотевица е придружена от огромно количество противоречива информация и мнения, които буквално падат върху главата на обикновения човек, създавайки ефекта на емоционална люлка. Наблюдателите в други страни също отчасти са изправени пред риска да се окажат на подобна люлка.

Русия също е свикнала да обръща голямо внимание на политическите битки на Запад. Този навик е част от нашата политическа култура - руската държава по принцип е възникнала преди всичко от външнополитическа необходимост. Иска ми се обаче подобен навик да остане на ниво просто любопитство, а не да създава очаквания, свързани с един или друг резултат от вътрешноамерикански суетни.

Изглежда, че за Русия и нейните интереси е много по-важно да възприемаме правилно случващото се и да знаем с кого по принцип си имаме работа на световната политическа арена. Това означава, че първо трябва да се отнесете към цялата американска концепция с доста хумор. Независимо кой ще застане начело на американската държава, интересите на Русия се осигуряват от нейните военни способности и позиция в световната икономика. Само те ще бъдат взети предвид от нашите опоненти, когато става дума за дипломатическо уреждане на сегашното изостряне на отношенията между Русия и Запада.

Второ, необходимо е да се разбере, че имаме работа с уникална политическа култура. Система, в която единственото съдържание на политическата дейност е манипулирането на обикновените граждани от елита, който прави това единствено за постигане на егоистичните си желания. Следователно социалната структура във Великобритания и Съединените щати остава статична от векове и населението дори не мисли за предприемане на решителни мерки за промяна на съществуващия ред.

С други думи, за да запазят властта, американските или британските политици трябва само да заблуждават избирателите си и да не правят нищо друго: гражданите трябва да направят останалото сами. Това прави и двете сили опасни противници, тъй като хората там са свикнали да се подчиняват на своите управници дори и в най-безумните начинания.

Модел на такива порядки е създаден в продължение на няколко века във Великобритания, страна, в която от края на XIV век не е имало нито едно наистина масово социално въстание срещу съществуващия ред. Векове наред английският народ, с робско покорство, носи на плещите си невероятно количество паразити: от кралското семейство до едрите капиталисти на нашето време. Според експертите сравнителните социални помощи се появяват в тази страна едва през втората половина на миналия век и вече има бързо връщане към по-познатото грубо отношение към обикновените хора. И през всичките тези векове британците примирено отиват да се бият, където и да ги тласка собственият им елит. Без да получат нещо специално в замяна.

Спомняме си колко мрачен е описан животът на ветераните от колониалните войни по време на разцвета на Британската империя от главния й поет Ръдиард Киплинг. Магна Харта от 1215 г., която се представя от пропагандата едва ли не като първата конституция, всъщност е споразумение между краля и аристократите, което няма нищо общо с обикновените хора и техните права. И създаването на такива уникални ордени в продължение на векове стана възможно преди всичко поради географското местоположение: животът на самия остров допринася за развитието на чувство за безнадеждност и принуждава човек да се примири с най-дивите форми на социален живот .

От XVII век англичаните и шотландците доста активно бягат от окаяното си положение в Северна Америка. Но политическата култура, създавана с векове, се оказва по-силна. И когато се появяват САЩ, британският ред е  възпроизведен там с малки допълнения. Те се основават на развитието на радикални форми на индивидуализъм у гражданите, което води до възприемането на другите само като конкуренти. Неслучайно на международната арена САЩ виждат свои потенциални или действителни противници във всички страни по света. Това е тяхната координатна система, в която няма приятели или съюзници, а само конкуренти или подчинени. Няма място за съобразяване с интересите и ценностите на другите.

В строго съответствие с определението на М. Е. Салтиков-Щедрин по отношение на хората, англосаксонската външна политика е поведение на „плътно затворени същества от всички страни, които се втурват напред, защото не могат да разпознаят себе си във връзка с никакви явления“.

Общество, съставено от индивидуалисти, се контролира изключително лесно въз основа на прости алгоритми. Достатъчно е постоянно да се уверява гражданин в неговата уникалност и способност самостоятелно да решава всеки проблем.

Индивидуалистът е лесен за манипулиране: той няма да се съветва със съседите си и винаги трябва да взема само собствените си решения. Следователно практическата задача на политиците в САЩ, както и във Великобритания, е непрекъснато да работят за това гражданите дори да не си помислят, че държавата или обществото носят някаква отговорност пред тях.

И ако държавата няма отговорност, тогава не може да има смяна на елитите, предаващи властта и богатството на своите потомци за векове. И би било изключително наивно да се смята, че идването на власт на нови хора ще може да промени нещо в голямата американска политика. Включително, разбира се, основните аспекти на отношенията между САЩ и техния най-близък съюзник с външния свят. В система, в която всичко се прави само за да се запази властта над населението, външната политика е дълбоко второстепенна.

Освен това САЩ, подобно на Великобритания, са страна, чието геополитическо положение драстично ограничава възможностите за социално взаимодействие с другите. В Русия, например, ситуацията е напълно противоположна - имаме много съседи и външнополитическите дела неминуемо заемат важно място в списъка на държавните отговорности.

Комбинацията от уникалното им положение на картата на света и особеностите на вътрешния им политически ред прави американците и техните британски роднини много специални участници в международния живот: слабата им способност да общуват в група ги принуждава да се държат маргинално и сериозно да разчитат само на сила . Което напълно отговаря на древното значение на понятието „идиот“, тоест човек, който живее изолирано от обществото и не участва в разработването на неговите правила.

Политическата култура на Съединените щати и Великобритания оставя много малко място за намиране на компромис с другите. И това е важен проблем за света, чието решение е възможно само частично и изключително с дипломатически методи. Изграждането на общ дом (международен ред) с тези, които са напълно неподходящи за това, е напълно безнадежден въпрос: всяко споразумение ще се окаже временно и ще бъде преразгледано от тях в съответствие с техните вътрешни пориви.

Единственият начин да се планира общо бъдеще за Русия, Китай, Индия и масите от други държави на планетата е да се ограничават такива уникални партньори по различни начини. И като се разчита, че с течение на времето такова задържане ще създаде у двамата „специални“ участници в международното общуване по-адекватни представи за себе си в този свят.

Превод: В. Сергеев