/Поглед.инфо/ Сюжетът с „атентата срещу Навални“ се превръща в поредния инструмент за натиск на Запада върху Русия - преди всичко морален. Страната ни усърдно се представя като територия, където редовно се извършват политически убийства. Критиците на Русия обаче трябва да разгледат по-отблизо съвсем друга държава - САЩ. Те са епицентърът на подобни престъпления.

САЩ и Западът като цяло редовно обвиняват Русия в организиране на политически убийства - например, случаите с Литвиненко, Скрипал или Навални. В този случай не са представени железни доказателства, дори не се помни презумпцията за невинност. Фалшивите обвинения просто се хвърлят в световните медии и след това се превръщат в претекст за засилен натиск - търговски и икономически ограничения, дипломатически демарши и съставяне на безкрайни санкционни „списъци“.

Междувременно самите САЩ отдавна и заслужено са световен лидер по брой политически убийства. Най-шумни са извънсъдебните екзекуции на политически опоненти в чужбина. Тези дни президентът Доналд Тръмп призна, че е щял да издаде заповед за „елиминиране“ на сирийския президент Башар Асад, ако ситуацията го е изисквала. Никой дори не беше изненадан от тези кръвожадни формулировки и изявления.

Целият свят добре помни как държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън се радваше по телевизията на живо, гледайки чудовищната смърт на либийския лидер Муамар Кадафи от ръцете на бунтовниците. И след неотдавнашното убийство на генерал Касем Сюлеймани (той беше убит при въздушен удар на американските ВВС), иранските правоохранителни органи издадоха заповеди за арест на Доналд Тръмп и други 35 граждани на САЩ. Какво да кажем за стотиците опити за убийство, планирани от американските специални служби, при които легендарният лидер на Куба Фидел Кастро оцеля!

На самата територия на Съединените щати обаче политическите убийства се случват с невероятна редовност. Някои от тях остават неразкрити. Тези, по които е издадена официалната присъда, повдигат много въпроси от всеки наблюдател. Най-често за виновник се назначава „стрелецът“ - извършителят на убийството или този, за когото го смятат. Никога не говорим за намиране на истински организатори и клиенти. В САЩ президенти, кандидати за президент и лидери на опозицията са убивани от ръцете на убийци с нехарактерна честота за "демократична" държава. Най-често това се случва, когато те пресичат пътя на мощни финансови кланове или супер-богати монополисти.

Още през 1833 г. президентът Андрю Джаксън не подновява лиценза на Втората банка, изпълнявайки тогава ролята на Централна банка на САЩ, и се опитва да изтегли всички бюджетни средства от нея. През 1835 г. е организиран опит за покушение срещу Джаксън.

По време на Гражданската война президентът Линкълн организира правителствени емисии. За първи път банкнотите са отпечатани от федералната хазна. Това подкопа доходите на частните банки. През 1865 г. Линкълн е застрелян. Плановете за реформа на финансовата система на страната, както и строги решения за корупционни схеми, костват живота на президента Джеймс Гарфийлд. Той остава на поста едва шест месеца - от март до септември 1881 г.

Два опита за убийството преживява Теодор Рузвелт, когото американците наричат "разрушителят на тръстовете" в знак на благодарност за неговата безкомпромисна борба срещу монополите. За разлика от него, неговият предшественик, Уилям Маккинли, е застрелян от анархист, разочарован от факта, че американският президент обслужва интересите на монополите Рокфелер, Карнеги и Морган. През това време САЩ се развиват бързо, стремейки се към световно лидерство. Страната води малки победоносни войни в чужбина, но нито една на собствена територия. И въпреки това, държавните глави през цялото време се озовават на ръба на смъртта - картина, напълно невъобразима по това време, било в Европа, било в Русия.

През ХХ век най-известното убийство, разбира се, е на президента Кенеди. Причините му, естеството на изпълнението му, самоличността на убийците все още пораждат въпроси. Изглежда особено неразбираемо защо американската Темида не е започнала да разследва въпроса кой може да бъде организатор и поръчител на това убийство - в крайна сметка дейността на президента дразни както специалните служби, така и мафиотските кланове ...

В сянката на това убийство на века, разстрелът на брата на президента Робърт Кенеди донякъде се губи. Кандидатът за президент на САЩ е убит в разгара на успешната си предизборна кампания през 1968 година. 24-годишен палестинец е вкаран в затвора. На процеса той не призна вината си, адвокатите му уверяват, че Кенеди е бил убит от някой друг, но въпреки всички тъмни моменти, предполагаемият убиец получава доживотна присъда. Интересното е, че разследването дори не попита кой може да организира и нареди това убийство - и в крайна сметка бившият главен прокурор на САЩ си създава много влиятелни врагове сред кръстниците на американската мафия.

Два месеца преди Кенеди да бъде убит, беше отстранен и неговият приятел и сътрудник, идеологическият лидер на афроамериканското малцинство Мартин Лутър Кинг. Нобеловият лауреат, известният проповедник, бе застрелян от снайперист посред бял ден. Още преди каквото и да е разследване, министърът на правосъдието обяви, че няма заговор и убиецът е действал сам. „В Америка има толкова много самостоятелно действащи убийци“, скептично отбелязва тогава съветският политолог Генрих Боровик. Традицията на кървави - в стила на страни от третия свят - репресии срещу политически опоненти продължава да процъфтява в САЩ и извън тях. Писано е за прословутия „Списък на Клинтън“ - поредица от необясними смъртни случаи, които непрекъснато се случват във вътрешния кръг на 42-ия президент на САЩ и съпругата му. Но освен тези трагедии на американското политическо поле се случват и странни престъпления.

Изглежда, че никой не се интересува от разследването им. За всяка друга държава мистериозната смърт на такива високопоставени политици отдавна би се превърнала в петно върху тяхната репутация, повод за възмутени искания от световната общност и за единодушно международно осъждане. Но политическите убийства в САЩ са мълчаливо признати за напълно рутинни . Както световните, така и американските медии избягват да пишат за тях, въпреки че сюжетите там са привлечени от добра детективска история.

Смъртта на бившия директор на ЦРУ Уилям Колби остана напълно неразбираема. През май 1996 г. тялото му е намерено на брега на реката. Официалната версия казва, че пенсионираният агент е карал кану вечер, в пълен мрак, получил е инфаркт, паднал е във водата и е починал от хипотермия. Приятели и познати на Колби силно критикуваха тази версия: той никога не излиза с лодката след залез слънце, тялото му беше открито на четиридесет метра от кануто срещу течението, въпреки че водата трябваше да го отведе в другата посока и като цяло трупът е открит на това място едва девет дни след откриването на лодката. Не е ясно къде е било тялото през цялото това време.

Колби има много силни врагове - не само в чужбина, но и в ЦРУ. През 70-те години той се появява многократно пред Конгреса и дава публична информация за тайни операции - убийства, заговори и преврати, организирани от тайните служби през 50-те и 70-те години. „Службата“ не можеше да му прости това. Колби се нарече „дисидент от ЦРУ“. Никой обаче не започна да разследва възможните връзки на колегите му със странната му смърт. Всякакви съмнения относно официалната версия бяха наречени просто „теории на конспирацията“.

Теории на конспирацията поражда и загадъчната гибел на Сони Боно. Бившият поп-певец (в дует с Шер) в края на 80-те години се спуска в политиката, избран е в Конгреса и става разобличител на видни американски чиновници и военни, които се нагушват с пари от търговията с наркотици и оръжия в региони като Латинска Америка и Южна Източна Азия. През януари 1998 г. тялото на Боно с фрактура на черепа и счупен гръбначен стълб е открито в ски курорт в Невада. Резултатите от аутопсията не са публикувани. Официалната версия е , че Боно, опитен скиор, си е счупил врата при спускане по склона и се е блъснал в дърво. Няма свидетели на инцидента.

Публиката е особено впечатлена от това, че седмица по-рано в друг известен курорт - Аспен - 39-годишният син на Робърт Кенеди, Майкъл, умира по същия начин. Изглежда и той се е блъснал в дърво, докато е карал ски. Десет години по-късно версията, че Боно е бил пребит до смърт от разузнавачи или професионални убийци, наети от влиятелните врагове на певеца, започва да звучи по-силно. Но нито едно разследване за смъртта на конгресмена никога не се е провеждало.

През 2004 г. двама адвокати, които разследваха машинациите на членове на семейство Буш, умират само с интервал от два месеца. Критиците предполагат, че компанията “Новейшън” сключва договори между доставчици на лекарства и оборудване и клиники. Според започналия разследване вестник “Ню Йорк Таймс” цените на всичко се повишават безбожно. Благодарение на хитри схеми, за всичко плащат застрахователни компании. Компанията печели милиарди долари. Сред собствениците влиза Джеб Буш - синът на 41-вия и брат на 43-тия президент на САЩ.

През юли 2004 година прокурорът Телма Колбер, разследваща случая, се удавя в басейна си. Два месеца по-късно внезапно умира занимаващата се със случая Шанън Рос. Разследването на дейността на “Новейшън” заглъхва. Напълно е възможно да е просто съвпадение. Странно е единствено, че не е проведено щателно разследване на случилото се с обявяване на резултатите от експертизата. Всичко това придава ненужна загадъчност на гибелта на двете жени и хвърля определена сянка върху репутацията на семейство Буш.

Дефицитът на информация и отсъствието на прозрачно разследване - това само и превръща обвинителите в теоретици на конспирацията. Случайните съвпадения приличат на заговор, а самотният убиец - на изпълнител на нечии заповеди. И досега много американци вярват например, че федералния съдия Джон Рол не загива през 2011 година при масова стрелба, а са го “поръчали” влиятелни хора, отмъщаващи си за присъдите му.

Какво да говорим за Андрю Брайтбарт, знаменитият журналист и политически активист, създал такива сайтове като “Хъфингтън Пост” и “Брайтбарт” и фактически организатор на цялата американска алтернативна десница. Внезапната смърт на 43-годишния политик през февруари 2012 година предизвика подозрения сред всичките му привърженици. Те се засилиха след като съдебния лекар, изследвал тялото му, умря отровен с арсеник в същия ден, когато резултатите трябва да се разкрият, а единственият свидетел на гибелта на Брайтбарт изчезва внезапно и безследно.

Впрочем, тайнствената смърт на вестникаря отдавна вече не учудва никого в страната. През 2018 година “Репортери без граници” включиха САЩ в челната петица на страните по света, представляващи най-голяма опасност за журналистите.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели