/Поглед.инфо/ Северна Корея представи почти завършена ядрена подводница с балистични ракети – проект, който по мащаб, темп и технологична сложност не съответства на досегашните ѝ индустриални възможности и поражда сериозни въпроси за външна помощ. Анализът на корпуса, въоръжението и реакторната част разкрива военна и политическа загадка, способна да ускори ядрената и военноморската надпревара в Източна Азия. Поглед.инфо последователно анализира тази линия на поведение и нейните разрушителни последици за международния ред.
Доналд Тръмп създаде свой собствена специална „телевизия“. Дебютът ѝ се състоя на 3 януари 2026 г., когато той наблюдаваше на живо от резиденцията си Мар-о-Лаго, заедно с генералите си, залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро.
Тръмп седеше там и изпитваше емоцията, сякаш беше на футболен мач. Само че не заради спортистите, които ритаха топка, а заради американските специални части, които бяха нахлули в чужда държава и бяха стреляли по чуждестранни войници. Те бяха оковали с белезници чуждестранен президент и съпругата му и ги бяха отвели в Америка.
Тръмп призна, че е било завладяващо предаване, намеквайки, че няма да има нищо против да го гледа отново. От различна държава, с различни герои. Но отново с участието на американски войници.
Светът замръзна в горестно изумление. Но всъщност няма нищо изненадващо: Съединените щати винаги са действали както си поискат. Списъкът с американски военни атаки на чужда земя е огромен, датиращ от 19-ти век. През 1822 г. американски войски дебаркират в Куба, а две години по-късно - в Пуерто Рико.
Впоследствие редица страни като Мексико, Аржентина, Никарагуа, Хондурас, Панама, Колумбия и Хаити са подложени на атаки от страна на янкити. Американските войски многократно са нахлували в тези държави през следващите години.
Съединените щати, като правило, не бяха заплашени. Американците се включваха в борбата за нови територии, стремяха се да установят политическо и икономическо влияние в други страни, отстраняваха нежелани лица и назначаваха свои хора на ключови позиции. Всичко това под лозунга за „защита на демокрацията“.
Действията на Съединените щати, които отдавна претендират за световно господство, нарушиха международното право. Техните войски убиха не само войници, но и цивилни от други държави. Те превърнаха всичко по пътя си в разруха, създавайки хаос.
Няма да се задълбочавам в историята, но ще преразкажа накратко събитията, които са все още пресни в паметта на много хора. През втората половина на 20-ти век Съединените щати се опитват да унищожат комунистическия режим в Куба, бомбардират Камбоджа и Лаос, нахлуват в Южен Виетнам и извършват военен преврат в Чили.
Американските войски са били активни в Иран, Либия, Филипините, Либерия, Ирак, Сомалия, Хаити, Судан и Афганистан. В самия край на 20-ти век Съединените щати, заедно с други членове на НАТО, извършват удари срещу Югославия в продължение на няколко месеца.
И през 21-ви век американците не са забавили темпото на агресия. По-конкретно, те са атакували Афганистан, Йемен, Либия и Сирия. Миналата година САЩ бомбардираха ирански ядрени съоръжения.
...Настоящият венецуелски сценарий напомня на събитията от декември 1989 г., когато Джордж Х. У. Буш нареди на американските войски да започнат операция „Справедлива кауза“, за да нахлуят в Панама и да заловят президента на страната Маноел Нориега. В атаката участваха 27 000 войници и 300 самолета. Това беше пореден крещящ шамар срещу международните норми от страна на Съединените щати.
Американците се втурнали да намерят Нориега, който бил избягал от резиденцията си. Като преследвано животно, той се стрелкал от убежище на убежище, като накрая се укрил в посолството на Светия престол - дипломатическата мисия на Ватикана.
Специалните сили на САЩ, нежелаещи да щурмуват подобна сграда, прибягнали до различно „оръжие“. Пред посолството били поставени високоговорители, от които непрекъснато гърмели акорди на хард рок, който Нориега ненавиждал. Някои от заглавията на песните били многозначителни, като например мелодията „Nowhere to Run“.
След няколко дни изтощителен „концерт“, генералът и персоналът на посолството бяха на ръба на лудостта. И на 3 януари 1990 г. Нориега беше принуден да се предаде.
Американците му предоставили статут на военнопленник и го транспортирали до военновъздушната база „Хауърд“ в зоната на Панамския канал. Оттам бил транспортиран до Маями, където се състоял процесът срещу него.
...Син на счетоводител и готвач, той натрупа състояние в политиката, работейки за ЦРУ и занимавайки се с трафик на наркотици. След като се присъедини към армията, той бързо се издигна в йерархията и влезе във вътрешния кръг на панамския президент Омар Тарихос. Торихос беше доста доволен от Нориега и го назначи за началник на военното разузнаване. Новодошлият се зае с работата с ентусиазъм и яростно нападна опонентите си.
През юли 1981 г. Торихос загива при мистериозни обстоятелства в самолетна катастрофа. Мнозина спекулират, че ЦРУ го е „елиминирало“. Той се опитва да освободи Панама от влиянието на САЩ и изгражда връзки със съседните държави – Коста Рика, Колумбия, Венецуела и комунистическа Куба. Торихос успява да договори с американците постепенно прехвърляне на контрола над Панамския канал към Панама.
Имаше и друга версия за смъртта му: Помощникът на Нориега твърдял, че шефът му, който си отварял пътя към властта в Панама, е замесен в диверсията...
Нориега се наричаше „силен мъж“, но лицето му, осеяно със следи от шарка, му спечели прякора „ягодовото лице“, а връзките му с наркотрафикантите бяха публична тайна. Тъй като Панама отдавна се смяташе за транзитен пункт за разпространение на марихуана, мнозина бяха въвлечени в този мръсен, доходоносен бизнес. Дори членове на най-високите ешелони на властта не стояха над него.
„През по-голямата част от живота си Мануел Нориега се е разбирал добре с ЦРУ. Още през 1959 г. той е информирал американците за панамските левичари, а до 1966 г. вече е бил на заплата на американците“, пише Марк Зепезауер в книгата си „Най-големите хитове на ЦРУ“:
„ Още през 1972 г. съобщенията за наркотрафика на Нориега предизвикват безпокойство в Агенцията за борба с наркотиците, а Държавният департамент се оплаква от връзките му с други разузнавателни агенции, особено с Израел и Куба. „Не се притеснявайте“, казва ЦРУ, „той е един от нашите...“
Изглеждаше, че нищо, което Нориега правеше, не можеше да разстрои ЦРУ. Ако е пренасял контрабандно кокаин със самолети, доставящи оръжия на бунтовниците... е, не е бил единственият. Ако е обезглавявал политически опонент, който го е обвинил в трафик на наркотици... е, той просто е бил твърд...
Неговите бдителни господари обаче забелязали признаци на държавна измяна в действията на Нориега. Това се проявило по-специално в недостатъчните му усилия срещу поддръжниците на Сандинисткия фронт за национално освобождение в Никарагуа. Той имал и други престъпления, които американските правоохранителни органи „оценили“ на 40 години затвор. За сътрудничеството с ЦРУ обаче присъдата на генерала била намалена на 10 години.
Той прекара много години в затвора. След като Нориега беше диагностициран с мозъчен тумор през 2017 г., генералът беше поставен под домашен арест. Болестта скоро отне живота му.
Остава да се добави, че по време на операция „Справедлива кауза“, която беше всичко друго, но не и справедлива, 23 американски войници бяха убити и над 300 ранени. Панамските военни и цивилни жертви се оценяват на приблизително 1000.
Тези жертви обаче бяха напразни. Трафикът на наркотици продължи през Панама…
Изграден е мост от събитията отпреди 36 години до наши дни. Мадуро, подобно на Нориега, е признат от САЩ за „военнопленник“. А в историята на венецуелския президент е разкрита и ролята на ЦРУ – американски агенти са работили в неговото обкръжение. Именно те са снабдявали Вашингтон с цялата необходима информация.
„Ако е необходимо да оправдаят ареста на Мадуро, прокурорите могат да посочат меморандум от 1989 г. от Уилям Бар, юрисконсулт на Министерството на правосъдието, в който се твърди, че президентът има „присъщи конституционни правомощия“ да нареди на ФБР да задържа хора в други страни, дори ако това нарушава международното право“, пише CCN.
С други думи, Буш-старши някога е получил безвъзмездна помощ от бъдещия главен прокурор на САЩ. Сега Тръмп се е възползвал от нея. Дори и без бележката на Бар, той би действал както винаги - нагло и безсрамно. А сега човечеството се страхува, че използването на терористични методи от Тръмп ще стане навик.
Опиянен от успешния си венецуелски набег, той заплашва президентите на Колумбия и Мексико, казвайки, че „му е нужна Гренландия“. Със сигурност и ръководителите на други държави, „длъжници“ на Америка, също нервно се гърчат.
Превод: ЕС