/Поглед.инфо/ Северна Корея представи почти завършена ядрена подводница с балистични ракети – проект, който по мащаб, темп и технологична сложност не съответства на досегашните ѝ индустриални възможности и поражда сериозни въпроси за външна помощ. Анализът на корпуса, въоръжението и реакторната част разкрива военна и политическа загадка, способна да ускори ядрената и военноморската надпревара в Източна Азия.

Северна Корея представи колосално постижение в края на 2025 г.: почти завършена ядрена подводница с балистични ракети. Това не е просто още един севернокорейски военен кораб, а истински технологичен пробив. И освен това, тя представлява голяма военна и политическа мистерия. За какво става въпрос?

Към края на 2025 г. Северна Корея представи строяща се ядрена подводница с балистични ракети, която беше посетена от севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Подводницата има приблизителен диаметър (въз основа на снимката, като се използва височината на Ким Чен Ун като стандарт) от 11 метра и дължина над 100 метра.

Пропорциите на корпуса се различават от тези, които обикновено се използват при строителството на ядрени подводници. Корпусът на подводницата е сглобен и грундиран, прибиращите се компоненти са монтирани, а реакторът е очевидно на мястото си.

В задната част на корпуса се виждат тръби за всмукване на морска вода за охлаждане на реактора. По протежение на страните на подводницата са разположени бордови сонари. В носа са монтирани шест торпедни тръби; съдейки по размера на люковете, те са проектирани за 53-сантиметрови торпеда, стандартни за повечето военноморски сили по света. Над торпедните тръби се вижда малък отвор с неизвестно предназначение – вероятно задбордна пускова установка.

Нито една от снимките не показва нищо, наподобяващо удължение на гъвкава протяжна бусирна антена (ГПБA). Това не означава, че не е там; няма достатъчно снимки, които да потвърдят това. Ако обаче е там, то тя се простира през кормилото, разположено под витлото. Това е важен детайл и ще обясним защо по-късно.

Основните оръжия на подводницата са балистични (определено) и евентуално крилати ракети. Ракетите са монтирани необичайно - в командната кула, зад прибиращите се устройства (перископи и антени за различни цели, които се прибират, когато подводницата е потопена). Съдейки по броя на капаците на силозите, те са между пет и десет (в зависимост от това дали са разположени в два реда или в един ред).

Ракетите са високи – по-големи от диаметъра на корпуса – така че конструкторите трябваше да прибегнат до това решение. Най-вероятно това са 13-метровите балистични ракети „Пугкусон-6“, показани за първи път на военния парад през 2022 г. – твърдогоривни и вероятно способни да носят до четири ядрени бойни глави.

Оценките за обхвата на тези ракети варират значително. Никой не знае нивото на развитие на химическата промишленост на Северна Корея, която произвежда горивни съединения за ракетни двигатели с твърдо гориво. Отворените източници посочват обхват от 4000 до 12 000 километра, но тъй като не е имало тестове (ракетите все още не са полетели), всичко това са просто спекулации.

Водоизместимостта на подводницата е 8700 тона (въпреки че няма източници, уточняващи дали е надводна или подводна). Това е сравнимо със съветските стратегически подводници Проект 667А, а ракетното въоръжение е подобно на това на Проект 658, само че с повече ракети.

Във всеки случай, това е наистина забележително постижение. Военното корабостроене на Северна Корея напоследък напредва , но ядрената подводница е показател за съвсем различно ниво на корабостроене, както и за цялостното развитие на страната.

Това, което севернокорейците успяха да постигнат, е далеч по-голяма аномалия от ядрените оръжия на Израел, например. Все едно Турция да изпрати хора на Луната – изключително постижение, което няма никаква връзка с цялостното развитие на страната.

Флотът от ядрени подводници трябва да бъде подкрепен от огромна индустрия – по-специално производството на ядрено гориво, реакторни възли и самите реактори. Необходимо е да може да се изхвърлят отработените реакторни отделения. Необходимо е да може да се произвеждат парни турбини и турборедукторите, от които се състоят.

Като цяло е необходимо да има производствени възможности, които далеч надвишават възможностите за изграждане на корпус на голяма подводница.

Подводните реактори са специален случай. Макар че е възможно да се научите как да се правят, това отнема време и не може да се направи тайно. Необходими са центрове за обучение на ядрени специалисти, специализирани кораби за транспортиране на радиоактивни материали и отпадъци за флота, както и специализирана инфраструктура в базата.

С други думи, простото изграждане на подводница с реактор не е достатъчно; това е само върхът на айсберга. Северна Корея обаче, освен индустрията си за обогатяване на уран и няколко военни и научни реактора, не е разполагала с подобни възможности доскоро. Северна Корея започна да тества първия си реактор за гражданска технология едва през 2024 г.

Решението за изграждане на ядрена подводница в Северна Корея беше обявено през 2021 г. на 8-ия конгрес на Работническата партия на Северна Корея. По същото време беше взето и решение за разработване на балистична ракета, изстрелвана от подводница, с почти междуконтинентален обсег.

Очевидно е, че известна работа по ракетата вече е била в ход, защото Пукгусонг-6 е била представена на парад само година по-късно, през 2022 г. Негрундираният стоманен корпус на нещо голямо (много по-голямо от която и да е известна севернокорейска подводница) е бил разкрит едва през март 2025 г. И сега, по-малко от година по-късно, имаме сглобения и грундиран корпус. Пред нас е почти завършена ракетна подводница, която сякаш само чака да бъде нанесено звукопоглъщащото покритие.

Северна Корея има опит в изстрелването на балистични ракети от подводен флот – дизелово-електрическа подводница клас „Герой Ким Кун Ок“, въоръжена с балистични ракети и построена по съветска технология, е в експлоатация от 2019 г.

Преди това Северна Корея експлоатира две експериментални дизелово-електрически подводници клас „Синпо“, построени по съветския проект 633. Но тези подводници, в сравнение с новата ядрена подводница, са като котенца в сравнение с тигър. Това не се случва. Нещо не се появява от нищото. Особено не толкова бързо.

Западни изследователи твърдят, че Русия е помогнала на Северна Корея със строителството. Помощта от наша страна е хипотетично възможна, а предвид политическата ситуация, дори напълно уместна. Но има странности, които не могат да бъдат обяснени с руската помощ.

Факт е, че балистичните ракети, демонстрирани от Северна Корея, напомнят много повече на западната ракетна техника, отколкото на съветския (руския) дизайн. Дори името „Пугкусонг“ е по същество превод на „Поларис“ - името на американските балистични ракети, изстрелвани от подводници. Съвпадение?

И ако отворите двете снимки една до друга – на севернокорейската подводница и голямата конвенционална подводница на Република Корея, клас „Донсан Ан Чанг Хо“ – ще видите ясна връзка между техните инженерни конструкции. Сякаш са проектирани от един и същ екип. А прибиращите се устройства на севернокорейската подводница са доста модерни.

И тук си струва да си припомним споменатато по горе характерно (възможно) местоположение на установката на ГПБА. Точно по този начин така е проектирана тя на южнокорейските подводници клас Dongsan An Chang Ho, - строени за ВМС на Република Корея.

Нека бъдем предпазливи с изводите. Но във всеки случай сме изправени пред голяма технологична и политическа мистерия. Някаква неизвестна страна активно помага на Северна Корея в разработването на нейния подводен ядрен капацитет. Защото никой друг в света – нито Русия, нито Съединените щати, нито Китай – няма такъв темп на напредък в няколко специфични области на военноморското строителство и ракетните технологии.

Тази подводница ще окаже дълбоко влияние върху регионалната надпревара във въоръжаването. Първо, тя значително ще увеличи влиянието на южнокорейците в преговорите им със Съединените щати за помощ при разработването на ядрената им подводница. Второ, тя ще даде подобно предимство и на Япония .

Северна Корея изведнъж има убедителна причина да се сдобие с кораби с противолодъчни възможности. Без тях подводницата е безполезна; тя ще бъде открита и потопена. Американците например биха могли просто да я потопят, без да кажат на никого - трудно е да се разбере какво се е случило под водата.

Наличието на противолодъчни сили би им позволило да създадат това, което СССР наричаше „Защитени военни зони“ в морето и да приютят подводницата там. Те вече строят ракетни кораби, за да противодействат на повърхностните заплахи; дойде време да се противодейства на подводната заплаха и това би стимулирало военното развитие и у техните съседи.

Военноморската надпревара във въоръжаването в региона набира истински ядрен импулс. Въздействието на този ядрен ракетоносец върху севернокорейския флот ще бъде огромно.

Превод: ЕС