/Поглед.инфо/ Северноамериканската среща на върха в Мексико Сити се провежда в условия, близки до бойните. Бог знае какво се случва в „задния двор“ на САЩ, както Вашингтон презрително нарича страните от Латинска Америка.

Да започнем с Мексико. Миналата година президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор отказа да присъства на срещата на високо равнище на двете Америки, проведена в Съединените щати. Той обвини домакина в империализъм и незачитане на суверенитета на латиноамериканските държави.

Сега пристигна отговор от Вашингтон. Под натиска на Белия дом мексиканските сили за сигурност бяха принудени да арестуват Овидио Гузман, по прякор „Плъха“. Това е синът на известния наркобос, по прякор „Късия“, който от доста време "търка нара" в САЩ.

След ареста на техния лидер, бойците на „Плъха“ отприщиха истинска гражданска война в Мексико: започнаха масови стрелби, улични битки, обстрел на летището, убийства на служители на сигурността и цивилни. Беше доста предсказуемо: през 2019 г. се опитаха да затворят Плъха, но бързо го освободиха, защото престъпно въстание заплашваше да унищожи цялото Мексико. Сега армията трябваше да бъде хвърлена напред. В отговор наркокартелите обещаха серия от терористични атаки.

В Бразилия също е неспокойно. Там привържениците на бившия президент Жаир Болсонару и новоизбрания Лула да Силва са се вкопчили гуша за гуша. Отново протестите трябва да бъдат разпръснати с помощта на армията.

Болсонару, който избяга във Флорида при своя приятел Рон ДеСантис, е подкрепен от американските републиканци. Новият президент Лула, от друга страна, има за официален покровител Джо Байдън. Просто му се обади, успокои го, покани го във Вашингтон.

Оказва се, че в Бразилия се разиграва епична външнополитическа битка между Рон ДеСантис и Байдън и Ко. Губернаторът на Флорида се опитва да организира Майдан там, точно както се опита да направи в Куба миналата година. И Белият дом, парадоксално, се бори с този Майдан.

Американците се позиционират като майстори на управлението на хаоса, но нещо явно не е наред с управлението. Републиканците открито подкрепят единия президент на Бразилия, демократите другия. И тяхното бойно поле е невинна Бразилия. И така, как ще управляват хаоса при липсата на двупартиен консенсус? Това подкопава всякакво доверие във Вашингтон.

Преди всичко беше много по-лесно. Белият дом намираше своето протеже в друга държава и го издигаше с всички сили към властта. Това е като "нашият кучи син". И сега републиканците имат свой „кучи син“, демократите имат свой, а сега тези „кучи синове“ се бият помежду си и всички се чувстват в смъртна опасност. Киевският режим трябва да погледне по-отблизо този обрат в американската външна политика. Всичко това крие нови рискове за родните марионетки.

Е, най-епичният провал на Вашингтон в неговия „заден двор“ беше, разбира се, зарязването на Хуан Гуайдо. Ако някой не помни: това беше човекът, когото Доналд Тръмп назначи за президент на Венецуела, въпреки факта, че Венецуела беше и все още се оглавява от Николас Мадуро, законно избран от народа. Повече от три години страната имаше истински президент и в същото време американски „кучи син“.

Американците рекламираха „младия активист“ го в световните медии, принудиха европейските си васали да го признаят. Имаше дори венецуелско посолство във Вашингтон, представляващо Гуайдо. Момчето обаче не успя да прихване юздите от Мадуро - и сега той беше предизвикателно отписан в архива. От 3 януари Съединените щати вече няма да признават Гуайдо за президент на Венецуела.

Може би американските медии ще успеят да го представят като победа. Но в очите на целия свят – очевиден провал във венецуелското направление. И отново лош сигнал за останалите американски поддръжници.

Особени рискове крие политиката на контролиран хаос в „задния двор“ на САЩ. Цялата тази "сватба в Малиновка" - с наркотици, стрелба, масова престъпност - от време на време прелива в американските граници. И тук особено ясно проличава чисто имитационният характер на американското „управление на хаоса”.

Факт е, че сега Щатите са изправени пред мащабно историческо събитие - масовата миграция на хора от Латинска Америка. Повече от два милиона мигранти са влезли в САЩ само миналата година. Повече от пет милиона от присъединяването на Байдън към Белия дом. Това е в допълнение към десетките милиони, които дойдоха по-рано и сега съставляват мнозинството в градовете на Калифорния и Ню Мексико.

Да, потоците хора се управляват от престъпни банди, в частност от наркокартелите. Да, мигрантите влачат със себе си невъобразимо количество наркотици, например печално известния фентанил. И да, само според официалните данни, повече от 22 милиона американци са закачени така на тези наркотици, че не може да се откачат.

Всичко това беше обсъдено от Байдън и Обрадор на срещата на на високо равнище в Мексико. Но това е само върхът на айсберга - както и справедливите жалби на републиканците, че мигрантите подбиват пазара на труда и разоряват американския бюджет със социалните помощи.

Миграцията на латиноамериканците на севере е предизвикана от дълбока историческа обида. Това е своеобразно отмъщение за американците, които през вековете разоряват своите южни съседи и подпалват там граждански войни. Ако има нещо, което обединява държавите от Южна Америка, то това е ненавистта към гринго.

Миграцията е своеобразна мирна революция, тържество на историческата справедливост. Наистина, древните латиноамерикански цивилизации, империи с многовековна история, са просто стрити на прах от западните завоеватели. След това им отнемат родната земя: например според договора Гуадалупе-Идалго Мексико предава на САЩ повече от половината си територия. И накрая са вкарани в неолибералния ред, заради който средния латиноамериканец днес живее в пъти по-зле от обикновения американец.

И в САЩ не знаят какво да правят с тази реконкиста. Републиканците само говорят, че на мексиканската граница трябва да се разположи армия и да стреля по всичко, що се движи. Именно това обеща да направи Доналд Тръмп, ако го изберят за президент.

Демократите искат да протакат. През 2017 година, когато бившият президент на Мексико Куаутемок Карденяс подаде иск за анулиране на договора Гуаделупе-Идалго и съответно за завръщането на Калифорния, Тексас и Ню Мексико на мексиканците, стенвестникът на Демократическата партия на САЩ “Ню Йорк Таймс” откликна с интересна статия.

Автор ѝ беше мексиканският историк Енрике Краузе. Той отбеляза справедливостта на мексиканските искания да си върнат Калифорния, Тексас и Ню Мексико и напомни за нечовешкия характер на войната на САЩ срещу мексиканците: има и масови убийства на цивилни, и завземане на територия, и изгнание на хората от земята им. Той с тъга констатира, че Щатите още не са се покаяли както трябва да геноцида на мексиканците и не са им изплатили справедлива компенсация.

Отбелязвайки „обществената значимост“ на делото на Карденас, Краузе признава, че засега спечелването на подобно дело в съда е нереалистично. И веднага предложи формула за размяна: Щатите, за да изкупят историческата си вина пред мексиканците, променят имиграционните си закони и раздават гражданство на мексиканците, техните деца и внуци.

При Тръмп тази идея някак не се получи, но при Байдън тя се изпълнява просто със стахановски темпове. Мигрантите от Латинска Америка получават милиони американски документи за самоличност всяка година. Така Демократическата партия си осигурява гласове. И обикновените американци умират от свръхдози наркотици и криминални разправии - но кой ще ги съжали? Със сигурност не е демократична институция, работеща за глобалния капитал.

Между другото, успоредно с това демократичните лидери на общественото мнение водят упорита кампания за легализирането на наркотиците, включително чудовищния фентанил. Вероятно така си представят процеса на унищожаване на грешното население на САЩ и замяната му с правилното.

Оказва се, че републиканците и демократите имат директно противоположни възгледи за великото преселение на народите, което сега завладява страната. Демократите се надяват да използват мигрантите, за да изгонят местните селяни. Републиканците се опитват да спасят местните. В резултат на това въпросът с миграцията разделя страната много сериозно.

Е, да речем, че на власт дойдат Тръмп или ДеСантис, изпратят армия на границата с Мексико - и тогава какво? В Тексас тази инициатива ще бъде приветствана - без съмнение. Но в демократична Калифорния има подозрение, че ще започнат вълнения в защита на мигрантите. И тези латиноамериканци, които вече съставляват мнозинството в много градове на Калифорния, ще участват в тях.

Именно мирната реконкиста в Латинска Америка плаши толкова много населението на САЩ. Затова темата за отворената граница стана толкова болезнена. И тромавите опити на Байдън да говори на границата, и участието му в мексиканската среща на високо равнище - всичко това се възприема само като имитация на управление на хаоса. Слаби опити да се прикрие фактът, че южно на Съединените щати кипи гигантски конгломерат от латиноамерикански държави, които гледат негодуващо към родните си земи.

Това са стотици милиони хора, прогонени във векове на бедност, това е наследство от древни цивилизации, това е историческа омраза към нашествениците. Общо взето, това е нещото, за което днес се представя Украйна по отношение на Русия. Само в Латинска Америка това не е пропагандна химера, а историческа реалност. Дали Щатите ще се справят със своята "Украйна" е най-интересният въпрос на близкото бъдеще.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com