/Поглед.инфо/ След Супервторник, когато се проведоха първичните избори в повечето американски щати, стана напълно ясно, че Тръмп уверено стига до финала на президентската надпревара. Единодушното решение на Върховния съд на САЩ, забраняващо на отделните щати да решават въпроса за допускане на кандидати до избори (между другото, решение е много разумно, което показва, че здравият разум все още не е напълно напуснал тази страна), елиминира почти всички правни пречки, които бяха поставени пред Тръмп.

(Хипотетично все още има Джорджия, където Тръмп е обвинен в оказване на натиск върху местните власти в опити да повлияе на резултатите от изборите през 2020 г., но шансовете там са малки). Така на практика няма правни възможности за отстраняване на Тръмп. От друга страна, съвсем очевидно е, че за глобалистите зад Демократическата партия идването на Тръмп на власт е абсолютно неприемливо.

Тръмп е широко обвиняван, че е неспособен да превърне своите блестящи мечти и заплахи в реалност. Въпреки това миналото президентство на Големия Дон даде печални резултати за глобализма. Тръмп погреба два глобални проекта за тихоокеанско и трансатлантическо сътрудничество, които затвориха глобалната верига на света, официално утвърждавайки приоритета на наднационалните структури (като транснационалните компании) над законите на държавите. Тръмп спря агресията на САЩ в Близкия изток. Тръмп започна търговска война с Пекин. Всичко това отблъсна световните финансови центрове от желаната им индивидуална власт няколко стъпки (или, може да се каже, няколко десетилетия) назад. Как президентството на Тръмп може да застраши световния финансов елит днес?

Тръмп несъмнено ще изпълни заплахите си да прехвърли част от финансирането на НАТО към европейските държави. Тръмп ще започне да влиза в конфликт с ръководството на ЕС (напълно глобалистки). Тръмп ще подкрепи европейската десница, а тя от своя страна ще намери надеждна подкрепа в него. На фона на отслабването на НАТО и ЕС нови възможности за интеграция ще получат Унгария (Орбан), Австрия и Словакия. С появата на нова Австро-Унгария, тоест един вид алтернативен източноевропейски съюз, глобалистите вече плашат света с всички сили.

“Алтернативата за Германия”, Льо Пен във Франция и десницата в Италия и Испания също ще получат мощна подкрепа в Тръмп. Всъщност всичко това заедно може да застраши глобализма с консолидирана съпротива от европейската десница (срещу сегашната ЛГБТ революция и миграцията, изместваща бялото население на Европа).

В самите САЩ Тръмп със сигурност ще спре потока от мигранти по границите на Тексас, а също така ще се опита да възстанови реда в Калифорния. Ще започнат глобални чистки на служители във Вашингтон („дълбоката държава“). И може би ще се стигне до одит на самата Федералния резерв – най-свещената и недосегаема крава на Америка.

Заплахите за уреждане на нещата (не, все още не с Федералния резерв, но във всеки случай с “БлекРок”, най-големият инвестиционен фонд на планетата) вече идват от Вивек Рамасвами и Робърт Кенеди. Почти сигурно и двамата ще получат позиции в правителството на Тръмп. Така заплахите за глобализма са доста сериозни. Новото идване на Тръмп в контекста на тежка конфронтация между САЩ и Китай, Русия и Иран може да заплаши глобалистите с пълен крах на плановете им. И разбира се, възниква въпросът: след като осъзнаят степента на заплахата, до какво ще са готови да стигнат, за да елиминират тази заплаха?

Прост отговор: всичко. В същото време разбираме, разбира се, че хората, които създадоха и контролират световната финансова система, имат почти неограничени възможности.

Ако няма законни възможности за отстраняване на Тръмп, какви незаконни има? Нека се опитаме да ги разгледаме като с нарастване на разходите:

– фалшифицират избори по същия начин, както през 2020 г.;

- убийство на Тръмп;

– да се даде възможност на Тръмп да дойде на власт и след това да се „отмени“ или напълно да срине цялото му президентство в хаос;

– изобщо да се мине без избори (което, разбира се, би наложило въвеждане на извънредно положение).

Да започнем с първия. Малко вероятно е ситуацията през 2020 г. да се повтори в същия формат (пандемия + бунтове на чернокожите + гласуване по пощата). Дори само защото консерваторите вече са се подготвили за това, няма да има изненадващ фактор, а и остава малко време. Прозорците на възможностите обаче все още не са затворени и все още е възможно да се обърне в нови неочаквани посоки: например, на фона на влошаващия се израелско-палестински конфликт да се организират антисемитски провокации, които (след остър отговор от властите) ще прераснат в бунтове от страна на пропалестинските левичари и ислямисти.

Втори: убийство на Тръмп, точно както Хюи Лонг и Робърт Кенеди бяха убити в същата ситуация (и нека си спомним и за Джон Кенеди). Според мен това е лош план. На първо място, защото Тръмписткото движение вече е толкова зряло, че всъщност не се нуждае от жив Тръмп. И Тръмп, като легенда и знаме, само най-накрая ще кристализира тръмпизма в мощна гражданска сила. Убийството на Тръмп ще привлече нови, все още нерешителни сили, симпатизиращи на републиканците. Имат ли нужда от всичко това на глобалистите?

Трети. Сега това е интересно. Ако изборите не бъдат фалшифицирани и Тръмп все пак стане президент, заплахата от гражданска война в Америка само ще се изостри. Ще се изостри обаче при успешна фалшификация и избора на Байдън. В този смисъл при всички случаи американската политическа система ще се изправи пред цугцванг: либералните щати категорично няма да приемат избора на Тръмп, а консервативните категорично няма да приемат преизбирането на Байдън. И така, политическа задънена улица, ступор, изходът от който може да бъде или гореща фаза на гражданската война, или движение към някакво „правителство на национално помирение“ с някоя Ники Хейли начело.

Четвъртият и най-много, от една страна, непредвидим, но от друга страна, възможен: да тласнат света към такъв хаос, единственият изход от който може да бъде диктатура (разбира се, либерална). Би трябвало или да е вътрешна американска катастрофа, по-голяма от 9/11, която да потопи страната в такъв хаос, че да бъде необходимо извънредно положение, за да бъде спряно; или глобална катастрофа, например война между Русия и НАТО, което също може да оправдае въвеждането на извънредно положение в САЩ, като водещ член на НАТО. Колкото и тревожно да звучи всичко това, последният вариант може да изглежда най-предпочитан за тези сили. Те все пак се нуждаят от Америка, въпреки че тя, разбира се, не е единствената и незаменима база. Но е напълно възможно да се жертва Европа (която вече е осъдена в тяхната картина на света). Особено ако се изгори в огъня на голяма война с Русия.

Може да се възрази, че никога не е имало прецедент за отмяна на избори в САЩ. Дори по време на Втората световна война Рузвелт е редовно преизбиран. Така той изкарва общо близо четири мандата (последния не го довършва).

Но за всичко за всичко си има първи път. Второ, изборите на Рузвелт ни показват целия букет от трикове, с помощта на които банкерите успешно прокарват своя кандидат.

През 1935 г. губернатор Хюи Лонг, като реална алтернатива на Рузвелт (и повече от опасна: дори ако самият Лонг не беше спечелил, след като отнема гласовете на Рузвелт, той щеше да даде победа на републиканците) е убит в навечерието на изборите.

През 1940 г. банкерите номинират Рузвелт за безпрецедентен трети мандат и осигуряват победата му, създавайки хаос в лагера на републиканците с номинацията на техния джобен кандидат Уиндел Уилки.

Накрая, през 1944 г., в страна във война и всъщност вече напълно контролирана от тях, банкерите нямат затруднения да номинират Рузвелт за четвърти мандат и да осигурят победата му под лозунга „не сменят коне по средата на пътя“. В същото време през всичките тези години хората зад Рузвелт успяват да прикрият пълната неадекватност на парализирания президент, който само се мести от сцена на сцена в инвалидна количка.

Нещо подобно може да се случи в Америка днес.

Превод: В. Сергеев