/Поглед.инфо/ Джо Байдън има определени прилики с генералните секретари на късния СССР - Леонид Брежнев и Константин Черненко, според наблюдателя на The Guardian Бен Джуда. Според него, подобно на тези съветски лидери, бившият вицепрезидент на САЩ не е особено остроумен и ако успее на изборите през ноември, той ще се адаптира към истеблишмънта, внимателно игнорирайки структурните проблеми на страната.

Въпреки слабостта и дезориентацията си, този човек привлича подкрепата на олигархичния елит на партията в преживяващата упадък свръхдържава. За целта той трябваше да обещае, че няма да проведе структурни реформи, няма да ограничи специалните интереси на номенклатурата и да промени „интервенционистката, хегемонистката и прекалено надута външна политика“.

Така изглеждаше управлението на "имащия лошо здраве" Леонид Брежнев, когато той ръководеше СССР през 70-те години, или Константин Черненко, който бе назначен за генерален секретар малко преди смъртта си през 1984 г., за да попречат на Михаил Горбачов да поеме властта. Но фактът, че обещанието, което Джо Байдън дава на истеблишмънта на Демократическата партия, също попада под това описание, е повод да спрем и да помислим внимателно, пише журналистът от The Guardian Бен Джуда.

Подобно сравнение трябва да се разглежда като „сериозна шега“. Първо, трябва да се отървете от „глупавата част“: между тоталитарната партийна държава и демократичните предварителни избори има „огромна разлика“. „Очевидно в СССР нямаше свободни и честни избори. Но съществува ключово сходство.“, смята авторът на статията.

Според него късният Съветски съюз беше сложна система, която работеше със сериозни провали. Но вместо да преразгледат ролята си в света или да проведат радикални структурни реформи, застрашаващи интересите на партийния елит и държавните корпорации, генералните секретари - първо Брежнев, а след това Черненко - избраха стратегия за избягване на проблемите, довела до разпадането на страната.

В президентската надпревара тази година не един, а цели двама кандидати от американските демократи поискаха структурни реформи: Елизабет Уорън, която отказа да участва в изборите, и Бърни Сандърс. И двамата политици последователно критикуват американския икономически модел, виждайки в него причината за успеха на Доналд Тръмп и осъждат чуждите автократи, казва Джуда.

И Уорън, и Сандърс постоянно обръщаха внимание на нестабилността на текущия курс не само в икономиката, но и в здравеопазването, образованието и отбраната. И както се оказа, техните диагнози и методи за справяне с тези заболявания намериха жив отклик у много американци.

Според него Байдън е против структурните реформи. Вместо да коригира някои грешки на Сандърс или Уорън, той незабавно отхвърля решенията им като неоперативни или непопулярни. Следователно той съвсем искрено признава в разговор със своите спонсори, че ако бъде избран, не трябва да се очакват „никакви коренни промени“.

Но това не е всичко. За разлика от администрацията на Обама, той ще управлява без определен политически курс, реформаторски планове и вероятно президентска енергия. Заедно с „очевидно неустойчивия ум“ на Байдън, страната ще бъде управлявана от носталгията му по междупартийното взаимодействие на Капитолийския хълм, което десетилетия наред подвежда демократите. Но не бива да се очаква никакво преосмисляне на ролята на САЩ в света. Въпреки че страната е похарчила 5,9 трилиона долара за международни конфликти, което определено не го направи по-безопасен, разсъждава журналистът.

Според него желанието на Байдън да победи Доналд Тръмп е похвално. Но фактът, че основната цел на кампанията му е да изгони действащия президент от Белия дом, а не да изяснява причините за появата му там, би трябвало да предизвика безпокойство.

До голяма степен вашингтонският истеблишмънт е привлечен от Байдън, защото рисуваният от него образ напомня митичната форма на самото американско лидерство. Привържениците на бившия вицепрезидент, които обвиняват Тръмп в подкопаването на „основания на правила световен ред“, забравят, че силата на Съединените щати се основава на широкодостъпното процъфтяване, от което произтича социалната стабилност вътре в самата страна, подчертава Джуда.

Но когато доходите на нисшата и средната класа остават непроменени от десетилетия, близо 140 милиона възрастни американци годишно отчитат „финансови затруднения при плащането на медицински услуги“, а очакваната продължителност на живота намалява, тъй като личните, ипотечните и студентските дългове продължават да растат, този фундамент започва да се разпада. Именно подобни ключови показатели съветските лидери решиха да игнорират - те предпочетоха да запазят „изпадналия в пълно разложение“ Брежнев или да изберат Черненко, който беше само на няколко месеца от смъртта, отколкото да проведат отдавна назрелите реформи, обръща внимание авторът на статията.

От този момент нататък „сериозната шега“ става наистина сериозна: Байдън наистина може да победи през ноември. Но тези, които бързат да го подкрепят, трябва честно да признаят за себе си какво ще бъде неговото президентство - „някакво временно правителство, което ще се закълне във вярност към свръхдържавните митове и ще игнорира огромните структурни проблеми, които подкопават силите на страната отвътре, защото са твърде сложни“, заключава Бен Джуда.

Превод: М.Желязкова