/Поглед.инфо/ В САЩ има схващане, че в киберпространството, както в случая с конвенционалните оръжия, атака може да бъде избегната чрез взаимно възпиране. Авторът на статия в The National Interest обаче отбелязва, че кибер оръжията са коренно различни от ядрените оръжия и трябва да се справяте с тях по различен начин.

На всеки няколко години има съобщения за нови хакове в американските мрежи и всеки път има призиви да се даде отпор на хакерите. Такъв беше случаят след скандала през 2016 г., когато САЩ обвиниха Русия за кибератаката и за намеса в изборите. По това време американските експерти заявиха, че разликата между възможностите за кибератака и нивото на киберзащита е твърде голяма, за да се разчита само на възпиране и наказване на нападателите след атаката. Те призоваха за нов подход, основан на „предварителната защита“, пише бившият директор по анализите на ЦРУ за Русия Джордж Бийб в статия за The National Interest.

Както обяснява той, говорим за използване на кибератаката за унищожаване на чужди бот системи, за въвеждане на сензори и вируси в руските мрежи и за принуждаване на враговете да използват защитата си срещу САЩ. Според експерти, ако САЩ успеят да се възползват от инициативата, тогава опонентите им ще загубят възможността да ги атакуват и все повече ще мислят, че щетите от настъпателни операции могат да надхвърлят ползите за тях. На теория постоянната киберконкуренция ще доведе до стабилно равновесие баланс в тази сфера.

От 2018 г. тази стратегия за защита действа изпреварващо в американската политика, пише авторът на статията. Наскоро разкритите факти за нова кибератака предполагат, че това не е достатъчно, че държавите трябва да предприемат допълнителни мерки.

Основният проблем, според автора на статията, е, че в САЩ киберпространството се възприема главно като поле на възпиране, където човек може да се придържа към концепцията за взаимна уязвимост, за да убеди враговете да не атакуват. И така, както беше по време на Студената война, страните са заинтересовани да избегнат „самоубийствения конфликт“, докато Вашингтон и Москва намериха възможност да поддържат това състояние благодарение на договорите за контрол над въоръженията.

Но киберпространството е различно, отбелязва авторът на статията, тук уязвимостите са склонни да се променят, грешките се създават, откриват се, използват се и се отстраняват. Вирусите често се създават за конкретна грешка. За разлика от ядрената бойна глава, която запазва свойствата си в продължение на десетилетия, кибер оръжията са ефимерни и лесно се маскират. В киберпространството трябва безкрайно да търсите и използвате нови уязвимости на противоположната страна. Нито една от страните не може да бъде сигурна, че нейните потенциали са й осигурили стабилно състояние на взаимно кибер сдържане.

Наред с всичко останало кибер технологиите размиват границата между шпионажа и военните действия. Докато агентите, разузнавателните сигнали и сателитите могат лесно да бъдат отделени от ракетите и танковете, кибер шпионажът може например да унищожи данните или дори да саботира цялата система. В свят, в който веригите за доставки, търговските транзакции, системите за ранно предупреждение и контролът над ядрените оръжия са цифрово базирани, кибер саботажът може да бъде изключително мощен, предупреждава авторът на статията. „Червените линии в това нарастващо кибер съперничество могат да станат забележими само когато вече са преминати.“

Така че авторът на статията съветва американските власти да покажат на Москва, че и те могат да държат руските системи под заплаха. В същото време той препоръчва да не се забравя за дипломатическите преговори с Русия, по време на които могат да се изработят определени правила на играта. „ние се самоизмамвахме, че можем да окажем натиск върху Русия, като спрем нейните пробиви и сякаш при това не е необходимо да се въздържаме от операции сами.“

Не може обаче да се разчита напълно на взаимното сдържане. Връзката между кибер шпионажа и кибер саботажа трябва да бъде отслабена чрез укрепване на инфраструктурата и намаляване на зависимостта от цифровите мрежи. Джордж Бийб предлага да се въведат резервни мощности за GPS и енергийни системи, машини за преброяване на гласове, спътниците за ранно предупреждение, системите за контрол над въоръженията и т.н. Ще бъде скъпо, признава авторът на статията в The National Interest, но в противен случай резултатът ще бъде катастрофален.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели