/Поглед.инфо/ След колапса на Банката на Силициевата долина настъпи паника във финансовия сектор на САЩ. През седмицата играчите на пазара заеха рекордните 300 милиарда долара от Федералния резерв. Толкова много не се искаше дори през 2008 г. Дали е започнала верижна реакция и каква е вероятността от глобална криза?

Спешни мерки

Фалитът на Банката, една от топ 30 в САЩ, разтърси цялата индустрия и фондовия пазар. Акциите на много кредитни институции паднаха рязко. За всеки случай затвориха и “Сигничър Банк” с подобен портфейл от активи. Финансовите власти предприеха пакет от спешни мерки. Това са по-специално плащания към засегнатите вложители чрез Корпорацията за гарантиране на депозитите.

За да се избегнат по-големи загуби и да се поддържа ликвидност в банковата система, се разработва специална програма за срочно финансиране. Средствата ще бъдат взети от Федералния резерв, който действа като Централна банка, и средствата на Министерството на финансите. На проблемните участници на пазара се отпускат заеми със специална цел за връщане на депозити.

„Важно е тези пари да са обезпечени с банкови активи, предимно държавни и ипотечни облигации. Освен това книжата се приемат по номинална стойност, а не по паднала пазарна цена“, обяснява Владимир Ковальов, анализатор.

Токсични активи

Банките, ужасени от колапса на Банката на Силициевата долина, вече са заели рекордните 300 милиарда долара от Федералния резерв.

За сравнение: през кризата от 2008 г. те се ограничиха до 111 милиарда.

Както обясняват анализаторите, финансовият сектор на САЩ е под силен натиск поради рязкото повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв. Проблемът е и в токсичните активи в балансите - това не е новина за участниците на пазара.

„Търговските банки по време на паричната лудост от 2020-2021 г. и по траекторията на нарастващи лихвени проценти през 2022 г. заложиха рисковете както от повишаване на лихвите, така и от потенциала за падане на облигации, криейки загуби. Това направи възможно оценката на инвестициите в ценни книжа по амортизационна стойност“, пояснява Евгений Шатов, анализатор.

Заемите от Федералния резерв ще продължат. Не всички обаче ще бъдат спасени. На първо място ще подкрепят тези, чийто колапс може да предизвика ефекта на доминото.

„Най-вероятно малките и средни регионални организации ще отидат под ножа, а големите ще получат помощ от Федералния резерв и ще се възползват от консолидацията на индустрията“, заключва анализаторът.

Любим метод

Като цяло финансовият сектор на САЩ, ръководен от Федералния резерв, е доста стабилен. Друго нещо е, че за да спре кризата, регулаторът бързо увеличи баланса - с 300 милиарда за седмица.

След като разпределиха средства на банките за увеличаване на ликвидността, властите прибягнаха до любимия си метод - пуснаха "печатна преса", отбелязва Андрей Лобода, икономист.

Това не предвещава нищо добро за икономиката: увеличаването на паричното предлагане неизбежно ще доведе до по-нататъшно размотаване на инфлационната спирала.

"Освен това вече е изключително трудно да се спрем с обичайното увеличение на лихвите за Федералния резерв. В крайна сметка поскъпването на заемите допълнително обезценява активите на банките - акции, облигации, суровини", посочва Ковальов .

Панически фактор

Икономистите подчертават, че ситуацията е силно влошена от паниката.

„Трудността за преодоляване на ликвидна криза е, че тя се самовъзпроизвежда, разширява се сама по принципа „на страха очите са големи”. Веднага щом има опасност за депозитите, клиентите се стремят спешно да ги изтеглят, като многократно повишават търсене на пари в брой. Тук и сега има недостиг на средства дори от най-надеждните организации", отбелязва Ковальов.

Но част от депозитите се преливат от малки банки към големи. Тоест определено количество ликвидност остава в системата. Както и да е, кризата ще бъде забавена с всички средства.

Американските проблеми се разпространиха и в Европа. Акциите на “Кредит Сюз” паднаха с една четвърт - съобщиха, че ще заемат 50 милиарда швейцарски франка от Централната банка.

В резултат на това “Кредит Сюз” ще стане първата глобална банка, която ще получи спешна помощ от правителството след финансовата криза от 2008 г.

"Следващите кандидати са “Дойче Банк”, “Сосиете Женерал”, “Уникредит”. Ако европейският регулатор обаче реагира бързо и тушира паниката, ситуацията ще се стабилизира", смята Шатов.

Обратно към 2008 г.?

Икономистите са единодушни, че въпреки тревогите на САЩ и Европа е малко вероятно 2008 г. да се повтори.

"Сега банките имат по-висока капитализация, по-добро управление на риска. Показателно е, че 11 американски кредитни институции се съгласиха да инвестират 30 милиарда в проблемната Първа републиканска банка, като обещаха да държат пари там поне 120 дни", казва Сергей Чевричкин, финансов анализатор.

Европейската централна банка заяви: няма заплаха от финансова криза, проблемите на “Кредит Сюз” са локални.

Що се отнася до Русия, страната е изолирана от западната система поради санкцииje и техните трудности не ни засягат особено.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?