/Поглед.инфо/ Решенията на регулатора означават, че парите губят една от функциите си - запас от стойност. Това е лошо за инвеститорите, особено за пенсионните фондове, казва Егор Сусин, ръководител на Центъра за развитие на стратегията на “Газпромбанк”.

В края на август Федералният резерв на САЩ проведе 44-ия си годишен симпозиум в ски курорта “Джаксън Хоул”. Този път, поради пандемията с коронавирус, тя се проведе онлайн и беше фокусирана върху една тема: преразглеждане на стратегията на паричната политика.

През последните няколко години се провеждаха дискусии за новата стратегия на различни нива, но в резултат на това много въпроси останаха без отговор и Федералният резерв избра най-рационализираната версия на стратегията, когато задълженията и целите са изключително размити. От твърда цел за инфлация от 2%, Федералният резерв преминава към гъвкаво таргетиране на средната инфлация (FAIT), тоест ще действа така, че средната инфлация да клони към 2% в дългосрочен план. Това позволява на Федералния резерв да позволи инфлация над 2% за дълъг период от време, за да компенсира по-ниския растеж на показателя в миналото. В същото време регулаторът трябваше да реши за какъв период да изчисли средната инфлация и колко да позволи на растежа на цените да се отклони над нивото от 2%. И двата въпроса останаха без отговор и паричните власти предпочетоха да не предоставят насоки и да не поемат отговорност за конкретни нива.

Отрицателна политика

Традиционната цел за постигане на максимална заетост за Федералния резерв сега ще бъде по-значима, паричните власти обосновават това с факта, че връзката между заетостта и инфлацията е намаляла. Също така беше решено да се откажат от определянето на целевите нива, за да се осигури максимална гъвкавост при вземането на решения. Вярно е, че тази постановка на цели повдига друг въпрос: разполагат ли паричните власти с инструменти за постигане на посочените цели и ефективни ли са тези инструменти?

Опитът на други централни банки и опитът на Федералния резерв през последното десетилетие предполага по-скоро обратното. Коментарите на членовете на Управителния съвет на Федералния резерв след обявеното решение потвърдиха, че няма да има формализирани цели. Но те също така дадоха да се разбере, че паричните власти са готови да разрешат инфлацията над целевото ниво в обозримо бъдеще, за да компенсират ниската инфлация през последните години.

Всичко това означава само едно - паричната политика ще остане изключително мека и ще предполага запазване на отрицателни реални лихвени проценти за дълго време.

Управителният съвет на Федералния резерв Лаел Брейнърд в последната си реч подчерта, че лихвите под неутрално ниво ще се запазят много по-дълго, отколкото се очакваше преди. Това ще доведе до повишено търсене на рискови активи и по-голяма нестабилност на цените. Всъщност ФР признава, че неговата политика ще допринесе за надуване на „балони“ на финансовите пазари, но планира да се бори с това чрез макропруденциални мерки, тоест различни административни ограничения. Очевидно последицата от подобен обрат ще бъде концентрацията на рискове в онези сектори на финансовия пазар, към които тези мерки ще бъдат приложени в по-малка степен, и постепенното „умиране“ на сектори, където регулирането е най-строго (банки, пенсионни резерви и други). Впрочем, обсъждането на ражданият в недрата на паричните институции Франкенщайн може би е отделна тема.

Зануляване на натрупванията

За инвеститорите, които искат да запазят и увеличат финансовите си активи, новата политика на Федералния резерв означава, че парите губят една от основните си функции - на натрупване на стойност , тъй като ликвидните и нискорисковите активи са обречени на отрицателна реална възвръщаемост. Рисковите активи или активи от сектори, до които регулаторите все още не са достигнали, могат да бъдат изключително скъпи, но в същото време с риск от значително по-голяма променливост, отколкото сме виждали в близкото минало. През следващите години може да наблюдаваме значително по-интензивни капиталови потоци и колебания в обменните курсове. Реакцията на това може да бъде засилването на намесата на централните банки с интервенции на валутния пазар.

Най-големите предизвикателства са пред пенсионните фондове. Традиционно повече от половината от техните активи са дългови инструменти с нисък риск и депозити, които няма да позволят компенсиране на инфлацията. Към това трябва да се добавят средните такси за управление от 0,5-1%.

В тази ситуация новите поколения, които ще започнат да навлизат в пенсионната система през следващото десетилетие, ще загубят възможността да спестят средства за прилична пенсия без значително увеличение на вноските и на спестяванията. Малко вероятно е индустрията да увеличи значително своя апетит за риск поради регулациите.

Това създава рискове от дългосрочно влошаване на системата на пенсионните спестявания и загуба на основния източник на дългосрочни ресурси за икономиките. Това означава, че централните банки ще трябва да поемат тази роля. Всъщност тази ситуация предлага на бъдещите пенсионери избор: да умножат нивото на спестяване, за да осигурят приемливи нива на пенсионни плащания (чрез отказ от текущото потребление), или да откажат да участват в пенсионно-спестовните системи.

Очевидно е, че в контекста на нововъзникващата парична политика пенсионната индустрия ще се сблъска с най-сериозните предизвикателства в своята история.

Превод: В. Сергеев