/Поглед.инфо/ На 24 август президентът Тръмп бе номиниран като кандидат-президент на републиканците под скандиранията "още четири години", които накараха мнозина да се запитат как ще изглежда още един мандат на настоящия държавен глава.

Въпреки че анкетите и социологията показват, че за момента Джо Байдън води пред Тръмп с десет пункта, трябва да си спомним, че през 2016 по същото време Хилари Клинтън беше пред него с цели 14 процента. А социолозите не са единствените, които сбъркаха.

През юли 2016 г., точно преди Тръмп да победи Клинтън и да изуми анкетьорите, написах една статия в Strategic Culture, озаглавена "Може би Доналд е добър за мира?".

Със срам ще си призная, че коментарът ми съдържаше напълно невярната оценка, че "не е вероятно Доналд да подкрепя конфронтацията чрез ядрените армади, които в момента кръстосват агресивно бреговете на Китай".

Както и, че "не е вероятно той да подкрепи щастливите заигравки на Пентагона относно Русия". Не бях прав, защото Тръмп увеличи броя на провокативните действия в Южнокитайско море, а сега въпреки, че си има НАТО - подчинена централа на Пентагона в Брюксел, той се впусна в още една антируска показна на агресивна "солидарност", изпращайки шест ядрени бомбардировача да прелетят над страните от Алианса на 28 август т.г.

По думите на генерал Тод Уотърс, командир на американското Европейско командване, "бомбардировъчната мисия" имала за цел да "изпрати ясен сигнал към потенциалните противници за нашата готовност да се изправим пред всяка глобална заплаха".

Сега Държавният департамент издаде, че смята да създаде военна машина подобна на НАТО, но в Индийско-Тихоокеанския регион. Целта е САЩ, Индия, Австралия и Япония да формират този съюз. Заместник-държавният секретар Стефан Бийгън заяви на 31 август, че ще работят заедно за да се готвят за "потенциално предизвикателство от Китай", както и "за да се създаде критична маса около споделените ценности и интереси на тези страни по начин, който привлича още държави в Индийско-Тихоокеанския регион и навсякъде по света.... с цел накрая да се съюзят в по-структуриран начин".

Това е опитвано вече, когато Вашингтон създаде групата наречена Югоизточноазиатска организация - Сеато, която се срина през 1977 след като постигна точно нищо за 23 години скъпоструващо съществуване.

Сеато имаше осем страни-членки, най-важните от които бяха САЩ, Великобритания, Пакистан, Австралия, Нова Зеландия и Франция.

Единствените югоизточноазиатски страни там бяха Тайланд и Филипините, от което можем да съдим, че цялото нещо е било фарс. И най-вероятно новата организация подобна на Сеато, няма да стигне далече, но цялостното послание е, че кампаниите на Вашингтон срещу Китай и Русия няма да бъдат отслабени.

На 28 август, помощникът на президента за въпроси на националната сигурност, Робърт О'Брайън каза пред Атлантическия съвет, че Тръмп подкрепя позициите на Пентагона.

Той обяви:

"Дали Тръмп ще има наследник след няколко месеца или години няма значение, защото водим Америка по пътя, по който тя ще може да се изправи срещу Китай и да поддържа нашия начин на живот и да ни защитава срещу коварните атаки".

Очевидно китайските "коварни атаки" са политическите и търговски несъгласия със САЩ. Ако не сте съгласни с Вашингтон, значи го нападате.

Според него, "докато гледаме надигащия се Китай, виждаме и все по-агресивна Русия, особено в Източна Европа".

"Русия и Китай имат съюзници, които наемат или купуват. Но те имат малко истински съюзници. Ние имаме сходни страни, които споделят нашите ценности, нашия начин на живот по целия свят и много силна система от съюзи", заяви той.

Г-н О'Брайън е много оптимистичен, защото едва ли наистина вярва, че съюзниците на САЩ са верни до такава степен.

Арогантността на позицията на Тръмп се изразява и от декларацията на Помпео, че Германия, Великобритания и Франция са несъгласни с позицията на Вашингтон за Иран, поради което едва ли не "застават на страната на аятоласите" и "седят в компанията на терористи".

Това не е начинът да поддържаш "силна система от съюзи" и е друга индикация, че Вашингтон избира съюзниците си едностранно. Както Washington Post отбеляза на 4 септември:

"Г-н Тръмп е насочил груб език към лидерите на приятелски чужди държави, като например премиерът на Канада - да, Канада! - когото нарече много нечестен и слаб".

Политиката на Вашингтон относно сътрудничеството на Германия с Русия заради "Северен поток - 2" е друг пример на анти-съюзническо високомерие, комбинирайки арогантността с икономически санкции. Канцлерът Ангела Меркел се изправи за страната си в този случай, казвайки:

"Не смятаме тези за екстериториални санкции, тоест тези, които важат на територията на Съединените щати и навсякъде, за легални".

Тя говори, както от гледна точка на морала, така и от правна гледна точка, но нито моралът, нито правото водят външната политика на Тръмп, която е все по-конфронтационна.

Предполагаемата заплаха от Китай е огромна на хоризонта на Вашингтон. В издавания от Пентагона годишен Доклад, озаглавен "Военни и отбранителни развития, свързани с Китайската народна република" тази година бе обявено, че "през следващото десетилетие Китай ще разшири и диверсифицира ядрените си сили".

Пентагонът твърди, че броят на китайските ядрени глави е "е около 200", което варира, тъй като Международният изследователски център за мир в Стокхолм през юни даде брой от 320. Но смешното е, че Пентагонът е шокиран и ужасен от прогнозата, че Китай "може поне да увеличи двойно броя на ядрените си глави".

Никой ли не е казал на пропагандистите от Пентагона, че Съединените щати имат повече от четири хиляди ядрени оръжия?

Според ястребовите коментатори на Пентагона, които с неприкрита арогантност и самодоволност говорят, Китай иска да изгради военни бази извън страната, за да може Пекин "да проектира и поддържа военна сила на големи разстояния".

О, не, ужас! Или може би щеше да е страшно наистина, ако Пентагонът не оперираше от 800 бази в над 70 държави, съответно проектирайки нежелана и провокативна военна сила, там където няма място.

В последното си проектно развитие, Европейското командване на САЩ обяви на 4 септември, че три бомбардировача Б-52 с ядрено оръжие са разположени за да извършат "ключово интеграционно учение с украински изтребители във въздушното пространство на Украйна".

Ако Тръмп продължи да бъде в Белия дом, можем да очакваме Пентагонът да продължи с игрите си из целия свят. Нещата няма да по-различни дори и Джо Байдън да стане президент, тъй като самият той обяви, че "за да се спре руската агресия, трябва да поддържаме военния капацитет на Алианса силен, докато разширяваме и възможностите си за справяне с нетрадиционни заплахи". Що се отнася до Китай, Байдън има намерение "да събера нашите съюзници, да се поставят правилата на пътя и да се натисне назад срещу агресивното и хищническо поведение на Пекин".

Както с повечето международни афери, за Пентагона най-вероятно е по-добре да бъде с дявола, когото познава, отколкото с новия стар. Още четири години ще бъдат приветствани от Пентагона.

Превод: ПИ