/Поглед.инфо/ Измина седмица от оправдаването на Доналд Тръмп в Сената на САЩ, по време на втория импийчмънт. Сега можем да обобщим определени резултати от това събитие и да оценим неговото въздействие не само върху вътрешнополитическата борба в САЩ, но и върху междудържавните отношения и по-специално с Русия.

На 13 януари само 57 сенатори признаха Тръмп за виновен за подклаждане към бунт, предвид необходимите 67 сенаторски гласа. Така Тръмп беше оправдан за втори път. По време на първия на 5 февруари 2020 г., едва трима републикански сенатори подкрепиха демократичната позиция.

Представителите на Демократическата партия се опитаха да представят резултатите от втория опит за импийчмънт като победа. Главният прокурор на Камарата на представителите по импийчмънта, демократът - Джейми Ръскин нарече случилото се "драматичен успех в исторически план". "Имаме седем републиканци в Сената и десет в Камарата на представителите, които се присъединиха към нас, със сигурност това беше двупартийното решение и пълното порицание на поведението на президента. За съжаление обаче не постигнахме мнозинство от две трети в Сената ", каза Ръскин.

При този импийчмънт обаче не всичко стана според плана на демократите. След емоциите, след инцидента в Капитолия на 6 януари, без разследване, както се изисква от Конституцията на САЩ, на 13 януари Камарата на представителите одобри обвинението срещу Доналд Тръмп. Тя обаче не успя да стартират процедура за импийчмънт в Сената, преди новият президент на САЩ Джо Байдън да встъпи в длъжност. Така в Сената започна импийчмънт на бивш президент и председателят на Върховния съд на САЩ отказа да ръководи заседанията, както се изисква от Конституцията. Демократите-сенатори трябваше да определят председател от собствените си редици.

Освен това по време на изслушванията демократите многократно са обявявали възможността за отделно гласуване по въпроса за вината на Тръмп в престъплението, което му е вменено, и по въпроса за по-нататъшната възможност за заемане на държавни длъжности. Те обаче не успяха да осъществят тази идея. Според източници на списание “Политико” в лагера на демократите, почти до самия край те не са успели да вземат решение за призоваването в Сената на свидетели на събитията от 6 януари.

Съответно целта на демократите е повече от просто нарастваща подкрепа от републиканците за тяхната позиция и часове обработка на населението с видеоклипове от коридорите на Капитолия за евакуацията на конгресмените, които бяха заплашвани от репресии от поддръжниците на Тръмп. Друго потвърждение за това е емоционалното изказване на главата на демократичното мнозинство в Камарата на представителите - Нанси Пелоси, която след гласуването обвини републиканските сенатори в малодушие.

Самият Доналд Тръмп коментира резултатите от импийчмънта като поредния етап от най-големия лов на вещици в историята на САЩ и нарече инцидента тъжен крайъгълен камък за страната. Той също така заяви, че създаденото от него движение „Да направим Америка отново велика“ тепърва започва.

Малко хора обаче са чули изявлението на Тръмп по повод речта на главата на републиканците в Сената - Мич Макконъл. В края на процедурата за импийчмънт Макконъл обвини Тръмп, че „подхранва своите поддръжници с диви лъжи“ за измами на президентските избори през 2020 г. в САЩ и съответно действията му представляват „срамно нарушение на задълженията“. Макконъл обаче се противопостави на импийчмънта на Тръмп с аргумента, че той трябва да носи различна отговорност. По-късно Макконъл обвини Тръмп, за това, че Републиканската партия е загубила мнозинството си в Сената, губейки 2 места в Джорджия от демократите.

В отговор на тези забележки Доналд Тръмп излезе с изявление, в което посочва, че Републиканската партия не може да бъде силна с политически "лидери" като сенатора Мич Макконъл. Тръмп заяви, че съжалява, че е отговори на молбите на Макконъл да го подкрепи при преизбирането. „Мич е строг, мрачен и неусмихващ се политически простак“, „Ще подкрепя кандидати, които се застъпват да направят Америка отново велика и поставят Америка на първо място в своите политики“, се казва в изявлението.

Така разгарянето на борбата в рамките на Републиканската партия е очевидно. Според социологическите проучвания рейтингът на Тръмп за одобрение сред републиканския електорат не е намалял след импийчмънта, като 75% дават на Тръмп водеща роля в тяхната партия. Надеждите на част от партийния естаблишмънт да се отърве лесно от Тръмп изчезнаха. 120 бивши републикански служители и активисти дори предложиха да се създаде трета, по-консервативна партия заради „Тръмпизма“, който е обхванал Републиканската партия, но те трябваше да се примирят с липсата на перспективи за подобна идея. Един от видните републиканци в Сената, Линдзи Греъм, заяви след импийчмънта: „Всичко, което мога да кажа, е, че най-мощната сила в Републиканската партия е президентът Тръмп“.

В същото време борбата на Тръмп срещу „републиканските ретрогради“ няма да бъде лесна. Това беше показано чрез гласуване от конгресмен Лиз Чейни, за която се предлагаше да бъде лишена от позицията си на „председател на републиканската конференция на Камарата“ заради това, че насърчаваше на импийчмънта на Тръмп. С тайно гласуване 2/3 от републиканците гласуваха да запазят партийния пост на Чейни.

Очевидно само 1/3 от републиканците са готови да подкрепят Тръмп с дела, а не само с думи. Разбира се, ако гласуването беше открито, резултатът щеше да е различен. Например, повечето републиканци, гласували за импийчмънт, са изправени пред публично осъждане от партийните активи в щатите, от които са избрани. Конгресменът Адам Кинцингер беше осъден дори от собственото си семейство, писмо от роднините му беше публикувано от “Ню Йорк Таймс”.

Настоящият президент на САЩ Джо Байдън стоя встрани от процедурата за импийчмънт срещу Тръмп, заявявайки, че няма да я следи. След оправдателната присъда на Тръмп Байдън заяви, че той все още носи отговорност за нарушаване на задълженията си на президент. По-късно Байдън отказа да коментира допълнително, като каза: „Писна ми да говоря за Тръмп“.

Всъщност Тръмп е реален проблем, за който не му се иска да мислите, но този фактор ще трябва да се вземе предвид във вътрешността на американската реалност. Колкото по-близо е датата за започване на партийната надпревара за Конгрес през 2022 г., толкова по-тесен е обхватът на действията на администрацията на Байдън при провеждането на нейната лява политика, която не се споделя от консервативната част на американското общество. Обявените планове на Демократическата партия бяха наистина грандиозни, вариращи от легализирането на милиони имигранти до приемане на нови щати в рамките на Съединените щати, всичко за да се затвърди властта на Демократическата партия в САЩ в продължение на много години. Но как това ще бъде приложено с необходимите, по редица въпроси, 2/3 от гласовете в Сената, сега е скрито под голямата мъгла на име Тръмп.

Оправдателната присъда на Тръмп по втория импийчмънт има външнополитически последици за САЩ. В Европа за мнозина е очевидно, че политическата система в Съединените щати се е разпаднала и е в криза. Политолозите на различни нива се чудят дали Европа трябва да се хвърли в обятията на САЩ при Джо Байдън, ако никой не може да изключи шанса за завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост през 2024 г.? В такава политическа ситуация може да се наложи европейските партньори да изискват от администрацията на Джо Байдън по-съществени гаранции за изпълнение на задълженията му, отколкото само думи.

Както писах в прогнозата си за 2021 г., настоящата вътрешнополитическа ситуация в САЩ не носи нищо добро за Русия. Недвусмислено може да се каже, че в близко бъдеще няма да бъде постигнат междупартиен консенсус и развиващата се икономическа криза ще задълбочи напрежението в обществото. Съответно Демократическата партия, както обикновено, ще се опита да прикрие вътрешните проблеми на САЩ с активна външнополитическа дейност и няма да търси дълго време враг, Русия отдавна е подготвена за тази роля от американските медии . Съответно Русия трябва да подходи към този момент напълно въоръжена.

Както можете сами да се убедите, това на пръв поглед незначително решение по отношение на бившия президент на САЩ има много осолето важни политически последици.

Превод: В. Сергеев