Бившата телевизионна звезда е вулгарен, креслив, налице са факти за свободните му връзки и не се държи като президент, според всеобщите разбирания. При неговата администрация обществото се поляризира и електоратът се опасява, че страната се насочва в грешна посока. В международен план той отблъсква съюзниците и провокира противниците, и се отменят ключови международни договори. Въпреки това, тенденцията на политическите медии на Истеблишмънта да дамгосва привържениците му като ксенофоби и ненормални, е грешка.
Във всички американски избори икономиката е ключов въпрос. В случая с Тръмп се оказва, че той вероятно е единствена алтернатива на статуквото в момент, когато неолибералната икономика се срива. Политическата класа признава, че много американци социално са изхвърлени от глобализацията, но продължава да смята, че това може да бъде поправено от неолибералната система. Отново грешка, защото сривът на американското производство – за ужас на работниците със сини якички, бе част от замисъла на глобализацията.
В края на 80-те и началото на 90-те години американската икономика претърпя радикална промяна – обществото трябваше да бъде формирано единствено от пазара. Дейностите с ниска печалба в снабдителните вериги бяха прехвърлени в страни с ниско заплащане на труда, а западните мултинационални компании се съсредоточиха върху контрола на научните изследвания, развитието, маркетинга и правата върху интелектуалната собственост.
Споразуменията, фокусирани върху либерализиране на търговията и разширяване правата върху интелектуалната собственост, бяха така формулирани, че да радикализират международното разделение на труда. Според това ново международно разделение на труда в дигиталната ера, американските технологии трябваше да насищат външните пазари с интелектуални продукти, а в замяна, последните да отворят производството си за конкуренция с останалия свят. Иначе казано, САЩ ще измислят смартфона, а Китай ще го произвежда.
Тази стратегия беше рай за дигиталната индустрия; но работниците със сини якички в преработващата промишленост бяха изхвърлени от влака. Мегаполисите на западния и източния бряг процъфтяваха, докато останалата част от страната бе загробена. А американското правителство не реагира по никакъв смислен начин на нарастващата социално-икономическа поляризация на страната.
Традиционно, политическата левица би трябвало да се застъпва за преразпределение на богатството чрез ограничаване на свободната търговия, докато политическата десница би трябвало да защитава общностите и традиционните ценности от неограничената пазарна стихия. Но според неолибералния консенсус политическата класа до голяма степен става безсилна, тъй като се смята, че и без нея пазарът може да разрешава всички обществени смущения.
Най-лошото е, че международното разделение на труда, което трябваше да облагодетелства високите технологии, се срина. Китай постепенно се изкачи в световните вериги за създаване на стойности и определено оспорва технологичното и икономическо лидерство на САЩ. Смартфоните на бъдещето ще бъдат изобретявани и произвеждани в Китай. Американското лидерство вече не е жизнеспособно в либералния формат на глобализацията.
Тръмп се възползва от тези мощни подмолни течения в американското общество и икономика, те го въведоха в Белия дом.
Как се представи Тръмп? Слабо. Политиките му са непоследователни, противоречиви и често изглежда, че обслужват единствено суетата и усилията му за преизбиране. Разклатеното икономическо възстановяване се дължи на изкуствени стимули, Тръмп затъна в „блатото“, което възнамеряваше да пресуши и изглежда му липсва стратегическо мислене в ангажиментите му със широкия свят.
През 1998 г., почти две десетилетия преди Тръмп да спечели президентските избори, американският философ Ричард Рорти (1931–2007), популярен най-вече с прагматичния си труд „Философията като огледало на природата“ (Philosophy and the Mirror of Nature) предсказа изхода от неолибералния избор на страната: „Членовете на профсъюзите и неорганизираните и неквалифицирани работници рано или късно ще разберат, че тяхното правителство дори не се опитва да спре срива на заплатите и износа на работни места. Те ще разберат, че работниците с бели якички от крайградските райони, които отчаяно се страхуват да не бъдат понижени, няма да позволят да бъдат облагани с данъци, за да се осигуряват социални помощи за някой друг. В този момент нещо ще се пропука... Електоратът извън предградията ще реши, че системата се е провалила и ще започне да търси силен човек, за когото да гласува – някой, който да ги убеди, че след като бъде избран, самодоволните бюрократи, тлъстите адвокати, брокърите с огромните бонуси и професорите-постмодернисти, повече няма да се наслаждават на блаженството си... След като силният встъпи в длъжност, никой да не може да предскаже какво ще се случи.“
Евентуалното преизбиране на Тръмп няма да бъде резултат от способността му да разреши социално-икономическите проблеми, а по-скоро – от провала на опозицията да признае съществуването им. Обвързаната с неолибералната икономика политическа левица не е способна да осмисли икономически реформи. Обратното, тя залага на безсмислена и разрушителна платформа, политика на разделение на идентичностите, антируски конспиративни теории и фокусиране върху формите, а не върху съдържанието. Номинацията на Джо Байдън-Камала Харис перфектно олицетворява празният съд, в който се превърна Демократическата партия.
По такъв начин неспособността да се признае защо хората гласуваха за Тръмп ще допринесе за евентуалното му преизбиране.
Превод: д-р Радко Ханджиев
* Глен Дизен, професор в норвежкия Югоизточен университет, специалист по проблемите на Русия и редактор на сп. Global Affairs.
