/Поглед.инфо/ Джоузеф Байдън е обявен за президент на САЩ. Но работата е в това, че когото и да беше назначила за президент странната и причудлива избирателна система на Съединените щати, е ясно на всички, че повече от половината американци ще бъдат против този човек. Става въпрос за проста аритметика.
66,9 процента от американците взеха участие в изборите. Гласовете все още се броят, но вече е ясно, че около половината от тях са избрали Байдън, половината - Тръмп. А друга една трета от американците изобщо не дойдоха до урните. Около осемдесет милиона избиратели не поискаха да участват в демократичния процес.
Феноменът на избирателите, отказващи се от правото си на глас, привлече вниманието на американските социолози още през зимата. В резултат на изследванията се оказва, че изборите редовно се игнорират от 33 до 65 процента от гражданите. През други години до сто милиона американци не са поискали да упражняват конституционното си право да избират представителите на властта.
В разговори със социолозите, отклоняващите се от изборите признават, че нямат доверие на политическата пропаганда, не мислят, че гласът им може да повлияе на нещо и като цяло вярват, че „системата е нечестна“.
Изборите през 2020 г. напълно потвърдиха тяхната оценка. Въпросът не е само в нечуваните мащаби на пропагандата срещу Тръмп и опитите президента на САЩ и неговите поддръжници изобщо да бъдат изключени от информационното поле.
Паралелно с президентските избори се проведе гласуване за кандидатите за Сената и Конгреса на САЩ. Както винаги, по-голямата част от местата във върховните законодателни органи на страната бяха спечелени от представители на абсолютно неизаменяемия елит.
Това са или кметове и губернатори от добри семейства, които служат на своите постове от десетилетия. Или конгресмени и сенатори, които имат „срокове огромни“ зад плещите си. Това остаряло "Политбюро" е представено еднакво и в двете водещи партии.
Триумфатор в Кентъки стана 78-годишният републиканец Мич Макконъл. Той е в Сената на САЩ от 1985 г. Победителят на изборите в Илинойс, 76-годишният демократ Дик Дърбин – само от 1996 г. Сред днешните сенатори има „дългожители“, чийто мандат във висшата законодателна власт е 40-45 години.
Същата картина е и в американския конгрес, където символ на застоя отдавна е станала 80-годишната демократка Нанси Пелоси, която седи там от 1987 г. А 87-годишният републиканец Дон Йънг (фамилията му означава „млад“) представлява щат Аляска в Конгреса от 1973 година.
В страната, която изисква и насажда сменяемостта на властта по целия свят, включително чрез военна сила, реалната власт всъщност се държи от едни и същи хора от десетилетия. Разбира се, американците не могат да не видят това.
Тези, които не искат да гласуват, също признават, че нямат доверие на медиите и предпочитат да не четат новините. Като се има предвид интензивността на пропагандната истерика в местните масмедии, този избор изглежда като проява на доброто старо американско здравомислие.
Към групата на отклоняващите се от гласуване спадат и повечето американски младежи между 18 и 24 години. Всъщност те едва ли ще се интересуват от сблъсъка и разправиите на „двете сенилни старчета“, както наричаха Байдън и Тръмп таблоидите.
Като цяло американците, които не искат да гласуват, са разочаровани от цялата двупартийна система. В продължение на четвърт век животът на повечето от тях непрекъснато се влошаваше. Средната класа обедняваше, младите хора затъваха в студентските си заеми, домакинствата трупаха космически дългове. И всичко това ставаше напълно независимо от това кой е седял в Белия дом - демократ или републиканец.
Буш замени Клинтън, Тръмп замени Обама, но политиката и на двете партии остана същата: трилиони разходи за отбрана, безсмислени войни в чужбина, съкращения на работни места, неконтролирано ускоряване на ръстта на цените на медицинските услуги и лекарства, реално намаляване на заплатите - като се вземе предвид съществуващата инфлация. Естествено, политическият избор на много американци се превърна в „избор между две злини“.
По време на мандата си Тръмп успя да направи нещичко за средния американец, но не можа да обърне общата тенденция. Пандемията, локдауните, погромите сложиха кръст на усилията му.
Изборите през 2020 г. се провеждат от американците в условия на безпрецедентна безработица, криза на здравеопазването и пълна липса на оптимистични перспективи. Ежедневно има над десет хиляди фалита, а опашката за безплатна храна в Бронкс в Ню Йорк се точи в продължение на много часове.
Разочарованието от отказа на американците да гласуват е само отражение на общия упадък в страната. „Отчаянието ни убива, изяжда тъканта на социалния живот, разрушава взаимоотношенията и се въплъщава в поредица от саморазрушителни и агресивни извращения“, пише известният журналист Крис Хеджис на страниците на влиятелния продемократичен интернет ресурс Salon.com.
Никога досега декоративният, имитационен характер на американската демокрация не е бил демонстриран толкова ясно, както на миналите избори. Каквито и странни представления да се разиграваха в американския политически живот - с фойерверки, погроми, скандали, - зад кулисите на това шоу вървеше бавен и неудържим упадък. По-голямата част от жителите на САЩ станаха жертва на това.
Когато се преброят гласовете, поддръжниците на загубилия кандидат за президент ще бъдат точно толкова ядосани и обезсърчени, колкото американските избиратели, които не гласуват по принцип. Заедно те ще се превърнат в онова гневно и неравностойно мнозинство, чиято омраза ще се стовари върху победителя на изборите.
Независимо дали става въпрос за Байдън или Тръмп, нито единият, нито другият могат да направят нищо по отношение на това цунами. Новият президент на САЩ ще бъде мразен от по-голямата част от населението на страната. В това се заключава основният резултат от американските избори.
Превод: ЕС