/Поглед.инфо/ Като начало, в навечерието на това събитие ни обясниха, че не си струва да го наричаме „среща на върха Китай-САЩ“: това е виртуална среща – малко по-дълъг видеоразговор. Като продължение, бяхме предупредени, че резултатите от този разговор може да не се обозначат веднага, тоест основните споразумения, ако те се появят, ще се изпълняват постепенно и не скоро.

И ето разговорът се проведе вчера, беше много дълъг – три часа и половина. И двете страни предвидливо информираха домашната си аудитория, че са проявили твърдост, изнасяйки си лекции за лошото поведение на другата страна. Джо Байдън, както и се полага да бъде, беше по-твърд, а виж Си Дзинпин добави малко доброта: той каза, че светът е достатъчно голям и за двете суперсили и че страните трябва да проявяват уважение един към друг.

Ясно е обаче, че тази не съвсем среща на върха нямаше да се случи, ако нейните участници не се нуждаеха от някакви напълно категорични споразумения. И те бяха подготвени сериозно - включително и с дългите усилия на ръководителите на външнополитическите ведомства и не само на тях.

Все пак е известно, че всякакви международни контакти от това ниво се подготвят и репетират внимателно от големи екипи дипломати и двамата им водещи актьори непременно знаят общия сценарий на предстоящия разговор.

Има подозрения, че настоящият разговор между Джо Байдън и Си Дзинпин, от повърхностна гледна точка може да бъде възприет изключително като разговор за Тайван. Поне и в Пекин, и във Вашингтон се опитаха да накарат света да възприеме случващото се по този начин.

С Тайван виждаме до болка познат сюжет - черноморски, украински, кримски. Първоначално САЩ започват да „чуват“ слухове за подозрителна концентрация на руски военни сили по украинските граници. Малко след това виждаме съвсем реална, напълно безпрецедентна концентрация на силите на НАТО в Черно море. Ясно е, че Черноморският флот реагира на това с повишаване на активността си. Да не говорим за ескалацията на страшните заплашителни изявления и от двете страни.

В същото време от Киев се чуват истерични гласове, призоваващи за война или плашещи с война. Въпреки че в действителност целта на Съединените щати изобщо не е да воюват, а да създадат огнище на напрежение. Температурата в това огнище се повишава и понижава според нуждите. Сега е понижена, както в Черно море, така и в Тайванския проток.

Ако „Тайпе“ бъде заменено с „Киев“, ще получите абсолютно същата картина, макар че тайванските лидери са много по-здравомислещи, особено в подбора на думите на изказванията си . Във всеки случай е ясно, че Пекин няма нужда да превзема Тайван със сила по никакъв начин, че САЩ само редовно използват чувствителност на китайската общественост и ръководството, за да задвижват целия този заговор с „алтернативния Китай“.

И те с тези действия изпитват силата на Пекин, както и неговата твърдост относно това, че обявяването на независимостта на Тайван (и признаването на острова като независим от Америка) е „червена линия“, която не трябва да се пресича.

Тъкмо затова по един или друг начин проблемът с Тайван беше захвърлен настрана, Байдън призна, че САЩ продължават да се придържат към принципа на „един Китай“, а алармистите отново се успокоиха.

По-рано в навечерието на настоящия разговор на Си и Байдън, осведомените хора от двете страни ни обясниха, че причината за срещата изобщо не са тайвански дела.

Факт е, че Байдън трябва да съчетае несъчетаемото да съвмести казано по руски „еж и уж“ /таралеж със смок – б.пр./: да покаже твърдост, за да угоди на една част от политическия спектър и в същото време да сложи край на търговската война между САЩ и Китай, за да задоволи своите бизнес кръгове и - какво да си кривим душата – да спаси САЩ от големи неприятности.

Тоест, за да се постигне мир, първо трябва да има силни ругатни: това е Америка с нейния фирмен корпоративен стил на поведение на международната арена. Тайван всъщност стана същата тази ругатня и нищо повече.

Американското издание Politico описва ситуацията по следния начин: необходимо е да се решат въпроси, свързани със спазването на правата на интелектуална собственост, както и търговията със стомана, алуминий и слънчеви панели. Е, и може да започнете разговора отново за ракетните програми на Северна Корея, ядрените програми на Иран и други - ами ако все пак САЩ и Китай могат да направят нещо тук заедно.

Като цяло и двете страни трябва да признаят, че прекъсването на комуникацията между двете суперсили по времето на Доналд Тръмп беше голяма грешка. И сега има много работа за различни комисии и подкомисии, за да коригират тази грешка. И резултатите от тази работа (вижте по-горе) няма да се появят веднага, но „не съвсем“ срещата на върха може да стартира или ускори такива механизми. И в същото време да очертае общите правила за комуникация между двете сили.

Което точно се и случи. Двамата лидери „обсъдиха начините страните да продължат преговорите по редица други въпроси, като президентът Байдън подчерта важността на „съществените и конкретни консултации“.

По принцип това означава, че Америка е загубила икономическата война с Китай, започната при Тръмп. Но вътрешната ситуация на последния беше силна, не това, което се случва сега с Байдън (просто преминете през заглавията на всяка публикация в САЩ): падане на президентските рейтинги, празни рафтове на магазините, невиждана инфлация, разправии вътре в Демократическата партия.

Е, що се отнася до позицията на Си Дзинпин, той изобщо няма такива проблеми. Тайван обаче може да ги създаде – ще бъде еднакво опасно както да реагираш, така и да не реагираш на всякакви провокации в Тайванския проток. Така че всъщност Байдън се нуждае от Китай, а не Китай от Байдън.

В навечерието на този разговор имаше толкова опити – в САЩ, в Китай – да се определи същността на ситуацията. Или се наблягаше на изработката на правилата на конкуренцията, така че да не се превръща в конфронтация или направо сбиване. Или става дума за любимото упражнение на Америка да се конкурира и да си сътрудничи едновременно, когато за Америка е изгодно сътрудничеството?

Що се отнася до Тайван, никой не очакваше, че САЩ ще се съгласят веднъж завинаги да уредят този проблем (както и проблема с Украйна, всъщност). Максималното очаквано е, че и тук страните ще изработят някакви общи правила на поведение, които ще ги предпазят от неконтролирано развитие на ситуацията, тоест от непланирани инциденти. Така че войната в Тайванския проток дори не е отложена – тя изобщо не е била планирана.

Превод: ЕС