/Поглед.инфо/ САЩ казаха кой може да ръководи новата „Перестройка“ в Русия. След като експериментираха с Алексей Навални, първо с неговото „отравяне“, след това изработиха сценарий за завръщането му в Русия, по-точно в руски затвор, те разбраха, че нещата с него не стават. Всичко стана твърде "зашито с бели конци", а самият Навални не оправдава надеждите с глупавите си изявления, под него няма избирателна база, с изключение на няколко хиляди юноши, които винаги могат да бъдат привлечени на митинги в Москва и редица други големи градове на Русия.

Без да назова горните причини, но именно до извода, че „нито Навални, нито който и да е друг дисидент-демократ е способен да предизвика руския лидер или да разпусне Русия на Путин“, достига през първата половина от скорошната си статия изпълнителният директор на Школата за обществени и международни отношения към Университет в Балтимор, професор Айвън Саша Шихан. И самото заглавие на статията му в “Нешънъл Интерест” е интересна - „Джо Байдън се нуждае от нова стратегия за Русия“. Изглежда, че тази статия не е просто размишления, а ръководство за действие по редица позиции на администрацията на Байдън в близко бъдеще. А идеите и целите си остават същите - психологически натиск върху Путин с цел прехвърляне на властта в Русия на контролиран от САЩ човек.

„Руският лидер ще навърши 70 години догодина и дори той осъзнава, че в един момент ще трябва да посочи наследник“, казва Шихан. Не знам какво мисли Путин там, но 70 години са млада възраст за съвременната политика. Нека ги сравняват със САЩ, с техните президенти.

Най-добрият начин да се избегне нова студена война, пише Шихан, би била "нова Перестройка", организирана от лидер, който би могъл да осъществи необходимите реформи в Русия и да подобри отношенията със САЩ и Запада. Значи на САЩ им липсва нова „Перестройка“ в Русия. Между другото, самият Горбачов (два пъти) и веднъж Елцин се споменават в материала с носталгична нотка. На Запад са се затъжили и търсят аналогични “дейци” и в Русия... И намират такива.

Според “Нешънъл Интерест” в Русия има няколко „прозападни либерални лидери“, като Дмитрий Медведев, Анатолий Чубайс или Александър Волошин. Нито един от тях обаче не е достатъчно добър, за да може Вашингтон да им възлага големи надежди. Единият е слаб, другият е крайно непопулярен сред избирателите, третият е стар.

Вярно е, че Шихан не споменава в своите размисли, например Сергей Кириенко и Сергей Собянин, които също са в кръговете на клана Елцин. И е напълно неразбираемо защо той не споменава Герман Греф? Вероятно го пази. Последният вероятно има малко по-различна мисия, „да се грижи за Русия от името на световния капитал“ - функция, изпълнявана през 90-те и 2000-те от Чубайс. Накратко, „В Русия Греф отдавна работи като Чубайс“.

Нататък Шихан откроява сред всички либерални водачи именно Алексей Кудрин, ръководител на Сметната палата на Руската федерация, бивш първи вицепремиер и два пъти финансов министър. Според американския експерт именно той е „дългогодишен привърженик на свободната търговия и демокрацията и има заслужена репутация на либерален реформатор и независим мислител“. И добавя още: „Той също е вътрешен човек на Путин, който е спечелил доверието на близкия кръг на президента през десетте си години като финансов министър. Дори служителите по сигурността и шефовете на военното ведомство дълбоко го уважават “.

Професор Шихан заключава: „Американските служители ще бъдат мъдри, ако започнат да работят с екипа на Кудрин за това как да подобрят отношенията с Русия след Путин и да разработят възможни сценарии... Единственият човек в Русия днес, който може да изпълни условията от тази сделка (отговорно поведение на световната сцена и граждански свободи в страната) е Алексей Кудрин. Служителите на Белия дом трябва да помнят това име. Още по-добре, веднага се свържат с него. "

Ето такъв съвет или може би ръководство за действие е дадено на американската администрация от списание “Нешънъл Интерест”. По принцип нищо ново, с изключение на недвусмисления акцент в полза на Кудрин.

От свое име отбелязваме, че Кудрин се харесва на всички горепосочени лица от професор Шихан. И Волошин и Чубайс. Що се отнася до Медведев, там е малко по-трудно, но също е така. Дмитрий Анатолиевич, като министър-председател, просто виждаше в Кудрин „конкурираща се фирма“, но при условие, че на Запад го натиснат и се спрат на един претендент за поста, то ще му се наложи веднага “да се съгласи с удоволствие”.

В името на справедливостта трябва да се каже, че Кудрин не е по-лош (или по-добър) от лица като Навални, Волошин, Юмашев, Медведев, Греф или Чубайс. Писал съм за като цяло единния екип на либералите, тяхното поредно активиране и за целите, за които Шихан пише днес. И съм споменавал същите хора, които днес се споменават в материала на американското списание.

От всичко казано в статията на “Нешънъл Интерест” се проследява един прост сценарий на действията на САЩ и световното задкулисие спрямо Русия. Пряк диалог с Кудрин и приближените му, а един от тях е например Чубайс. След това съобщение на глобално ниво, че САЩ са готови да смекчат санкциите срещу Русия, може би дори до (каква радост ще настане!) до “Второ нулиране-“! И всичко това благодарение на „конструктивния разговор“ с Кудрин! И така, ето един аргумент в ръцете му по въпроса за следващия лидер на Русия. Такива въпроси от световна класа сега се решават от този Кудрин, който е само ръководител на Сметната палата! Представете си що ще реши като президент на Русия! ..

Е, от всичките му предишни ултралиберални дейности знаем как и в полза на кого Кудрин решава въпросите.

А какво ще кажете за Чубайс? Ако някой се интересува, може да си спомни как тези две лица, смятайки избирателите за дебили, се рекламират един-друг. Понастоящем Чубайс е „специалният представител на президента за връзки с международни организации за постигане на целите за устойчиво развитие“. Формално новата работа на Чубайс, след грандиозно проваленото му управление на „Роснано“ (да не говоря за „Приватизацията“ и други), е свързана с проблемите на климатичните промени, намаляването на въглеродните емисии в атмосферата и други въпроси, които представляват интерес например на Грета Тунберг. Тоест именно по проблемите, за който Байдън и цялата му администрация сега са много загрижени. Освен това той не е държавен служител или дори служител в президентската администрация. Той прави това, което иска, с други думи. Освен това, както пишат, при Чубайс се създава специална структура от федерален мащаб под кодовото име „Роскарбо“, която в сътрудничество с международни организации и финансови институции ще се занимава с монетизирането на „въглеродните квоти“. „Обикновеният руски гражданин“ Чубайс, който дори не държавен служител, ще оглави държавната структура. Интересно.

Преди новото "високо" назначение за специален представител говореха, че неформално Чубайс ще се заеме с подобряване на влошаващите се отношения между Русия и САЩ. Явно това е е истинската мисия на Чубайс. Природата е просто свързана с това. Как и защо върши новата си "работа", косвено се обяснява в статията на проф. Шихан.

Между другото, възможно ли е самият Чубайс да се натрапва сам на американските власти, включително като използва настоящата си позиция на „специален представител“? Позволете ми да ви напомня за „въртележката“, която либералите играха по централната телевизия преди около година с демонстрацията на филма „Делото на Собчак“ под редакцията на Ксения Собчак. Филмът не е толкова за Анатолий Собчак, колкото за подготвяне на зрителите за всичко, за което днес пише професорът от Балтимор. Във филма постоянно се говори за Чубайс, Кудрин, Медведев, Юмашев, Греф, Людмила Нарусова и някои други. Кадрите с Путин винаги са в присъствието именно на тези лица. След това Смятам, че либералите с подобни методи се опитват да върнат Путин в предишното си състояние на дружба с тях. Видите ли, ще се види Путин във Филма с тях, ще се просълзи от умиление и ще пламне отново любовта му към Кудрин, Чубайс, Греф и едновременно с това към Ксения Собчак. Но най-важното е зрителят! Очакванията са, че след като са видели отново заедно, на един ред, Путин и всички гореспоменати герои, хората отново ще възкликнат: „Промяна, ние чакаме промяна!“ Каква? Без значение. Те, либералите, ще кажат по-късно. Неслучайно, усещайки евентуалния обрат на държавата към националните интереси на Русия, малко преди оставката на правителството на Медведев през януари 2020 г. се активизираха старите либерали, като например бившите ръководители на президентската администрация при Елцин - Юмашев и Волошин.

Световното задкулисие със своите външни методи, а кръгът на Елцин - с вътрешните си, оказват натиск върху Путин, представяйки нещата все едно Путин е длъжен да им предаде властта. Трябва да се сложи, за предпочитане с един замах, край на това. Не знам защо Путин е толкова нежен към цялата тази шайка и все още ги държи на ключови позиции? Дори да им дължи нещо, той трябва да разбере, че този „дълг“ им е бил изплатен десетократно с предишния им дългосрочен престой на власт.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели