/Поглед.инфо/ Сред вечните въпроси, които неизменно предизвикват разгорещени дебати, специално място заема следният: способен ли е човек да обърне историческия процес? Може ли група съмишленици, дори голяма, да преодолее историческа тенденция – политически, икономически и социални трендове, развиващи се от десетилетия?

В днешно време това звучи така: могат ли либералните глобалисти, които остават изключително влиятелна сила, да преодолеят процеса на деглобализация, разпадането на еднополюсния свят и формирането на многополюсен свят? Или друг въпрос: какви са шансовете на Доналд Тръмп и неговата администрация да направят Америка отново велика – в смисъл, в който самият президент на САЩ и движението MAGA го разбират?

Въпросът съвсем не е празен, тъй като въпреки положените усилия, резултатът засега не е впечатляващ. Нещо повече, отново и отново възникват ситуации, които карат човек да се съмнява, че дори най-добрите намерения на Белия дом в крайна сметка ще бъдат смелени на прах от самата логика на историческия процес - системата, в която се опитват да стартират необходимите реформи, е твърде сложна.

Скандалът, който се развива в момента, ни кара да се замислим отново по тази тема. В отношенията на Вашингтон със Сеул избухна и набира скорост нова криза (между другото, тя далеч не е първата в последно време) и този скандал отразява, като капка вода, сложността и противоречията, в които американската администрация трябва да действа.

Миналата седмица Службата за имиграция и митнически контрол на САЩ проведе мащабна акция в Джорджия срещу строящия се там завод за акумулаторни батерии за електрически автомобили на Hyundai. В резултат на операцията бяха задържани около 300 южнокорейски граждани – работници и инженери, работещи по строителството.

Всички те са били в САЩ нелегално, като са влезли предимно с туристически визи (които не позволяват работа в страната), а много от документите им вече са били с изтекъл срок. Всички тези хора в момента са в ареста и се подготвят за депортиране.

За непосветените ситуацията изглежда безумна: Hyundai внася нелегални южнокорейски работници за много високотехнологично производство в Съединените щати.

Междувременно ситуацията може да се обясни много просто.

Както е добре известно, Съединените щати, целящи собствената си реиндустриализация, извиват ръцете на всички да инвестират в американската индустрия и просто да прехвърлят производството си от чужбина. Нещо повече, администрацията на Байдън прави това почти толкова активно, колкото и Тръмп. По очевидни причини най-голям успех е постигнат по отношение на страни, които са със статут на американски васали или дори просто окупирани страни. Южна Корея е една от тях.

Един от постигнатите успехи е принуждаването на корпорацията Hyundai да създаде завод за производство на батерии на американска земя. Когато обаче южнокорейците се заемат с работата, те се сблъскват със сериозен проблем с работната ръка.

Между другото, тайванците се сблъскват със същите трудности при изграждането на завод за микропроцесори в Аризона. От една страна, през няколкото десетилетия живот в постиндустриалния свят американската работническа класа е загубила много трудови умения - в резултат на това в момента има остър недостиг на работници и инженери с необходимата квалификация.

От друга страна, има критични разлики в трудовата етика на Америка и Азия. По руски и европейски стандарти трудовото законодателство на САЩ е изключително строго, с минимална защита на работниците, но на фона на азиатските подходи Щатите просто изглеждат като комунизъм.

Американците няма да работят във фабрика, основана на „потогонна система“ по 12-14 часа, шест дни в седмицата без почивки, отпуски и болнични, което е доста нормално за значителна част от Азия, включително Южна Корея. Въпреки че заводът е американски, той се строи от корейска корпорация и всички технологични процеси в него са съобразени с корейските трудови стандарти.

В резултат на това Hyundai се сблъска с необходимостта да привлече служители от Корея, тъй като беше просто невъзможно да се намерят местни. Но се натъкна на проблем: Щатите не им издадоха работни визи или го правиха с големи търкания и трудности. Освен това, служителите на консулството имаха много ясна позиция, защитаваща националните интереси: строите завод в Америка, за да работят американци там, така че наемайте работна ръка на място.

Но корпорацията се сблъсква с реалност, в която това този път просто не работи: сроковете са стегнати - ако не вземете корейците, проектът ще се провали. В резултат на това южнокорейците влязоха в Щатите с туристически визи и започнаха да работят нелегално в Джорджия. Там ги хвана имиграционната полиция.

По принцип това е доста странно. Всяка държава понякога се сблъсква със ситуации, в които е по-изгодно за нея - поне за известно време - да си затвори очите за нарушенията на закона. Изглежда, че тук е точно така: фабриката е необходима преди всичко на самата Америка и ако бюрократичните тънкости създават пречки за изграждането ѝ, тогава би имало смисъл държавата да „игнорира“ нарушението на южнокорейските нелегални имигранти, тъй като те са критично важни за реализирането на този проект. Но вместо това беше организирана полицейска акция, в резултат на която съдбата на целия проект е поставена под въпрос.

Анализаторите смятат, че решението трябва да се търси във вътрешноамериканските политически процеси. Изграждането на завода на Hyundai е критичен проект не само за цяла Америка, но и по-специално за щата Джорджия, както и лично за неговия губернатор Брайън Кемп. Той е републиканец, но има много сложни, конфликтни отношения с Доналд Тръмп.

Губернаторът по същество предаде президента на изборите през 2020 г.: първо, той отказа да разследва случая с пълненето на бюлетини по пощата в Атланта, и второ, запис на телефонен разговор с държавния секретар на Джорджия, в който Тръмп иска да се намерят гласовете, „липсващи за победата му“, „изтече“ в медиите и стана основание държавната прокуратура да образува наказателно дело срещу президента.

Както и да е, историята с антимигрантския рейд в завода предизвика огромен скандал в Южна Корея: медиите и социалните мрежи са пълни с възмутени коментари от политици, анализатори и обикновени граждани.

Корейците са изключително обидени от случващото се, чувстват се предадени и могат да бъдат разбрани: те изпълниха исканията на повелителя, току-що обещаха на Щатите 350 милиарда инвестиции, помагат на Америка с реиндустриализацията. И в отговор получават подобно отношение.

В същото време Сеул вече се опитва да избегне най-опасните (антикитайски, разбира се) авантюри, към които го тласка Вашингтон. И като цяло в Южна Корея стремежите за намаляване на васалната зависимост от САЩ и укрепване на суверенитета набират сила. Разбира се, настоящата история ще налее масло в този огън, което ще създаде допълнителни трудности за американците при работата им в региона.

И така, тук имаме парадоксална ситуация. В тази история всички американски структури действаха в съответствие с националните интереси, водени от най-добри намерения. Някои успяха да получат огромни инвестиции от Hyundai и изграждането на важно предприятие в САЩ. Други защитиха пазара на труда на Съединените щати и интересите на американските работници. Трети пък прерязаха канала за нелегална имиграция.

Но това, което Америка получи в резултат на това, беше спряно строителство на завода с неясни перспективи и удар по отношенията с най-важния си съюзник в ключов регион на планетата. Изглежда, че е време американците да се запознаят с реторичното наследство на Виктор Степанович Черномирдин - по-специално със забележителната му максима: „Искахме да стане най-доброто, а стана както винаги“.

Превод: ЕС