/Поглед.инфо/ Администрацията във Вашингтон агресивно настоява за прекратяване на огъня в Украйна. Свързаните тематични новини летят като ярки маркери в информационния ефир като автомат. The Wall Street Journal пише (и украински източници косвено потвърждават) за редица искания, отправени от екипа на Тръмп към Зеленски и като цяло.

Освен подписването на вече полумитичното споразумение за прехвърляне на минерални ресурси, от Киев се изисква да признае Крим за суверенна част от Русия и да закрепи законово отказа си да се присъедини към НАТО.

Но черешката на дипломатическата торта са клаузите, според които числеността на въоръжените формирования в Украйна не се съкращава, освен това Вашингтон настоява районът около Запорожката атомна електроцентрала да бъде признат за неутрална демилитаризирана зона под контрола на САЩ.

Очаква се официален Киев да даде отговор на днешната многостранна среща в Лондон, където е изпратена група преговарящи начело с ръководителя на канцеларията на украинския президент Андрий Ермак. Настоящата схема има невероятен брой променливи, всяка от които може да повлияе на по-нататъшното развитие на събитията. /Статията е написана преди да стане известно, че срещата в Лондон се проваля/

На първо място се обръща внимание на избора на място за срещата на върха, на която ще се реши бъдещата съдба на Украйна, размерът и форматът на нейното съществуване. Лондон следва открит курс за продължаване на войната, дори в случаите, когато тя противоречи на интересите на САЩ.

Следователно може да се предположи, че или американските преговарящи са успели да притиснат Лондон да сключи предварително неизгодна сделка, или срещата ще завърши с поредните празни приказки и страните ще преминат към следващия кръг.

Съединените щати вече проведоха редица срещи на различни нива и състави с руската страна и въпреки че Москва, съдейки по изявленията на нашето външно министерство, не беше доволна от предложените условия за прекратяване на огъня, Вашингтон агресивно „натиска“ Киев.

Може да се предположи, че екипът на Тръмп има някои междинни точки, които не предизвикват спорове с Русия, и затова сега е изключително важно за тях да принудят Украйна да подпише реални задължения, за да може по-късно да преговаря с Москва по същество.

Русия също следи отблизо преговорите в Лондон, тъй като техният изход (или неуспех) ще определи по-нататъшния път на преговорите между Москва и Вашингтон. Въпреки това вече е ясно, че Съединените щати не са ангажирани с насърчаването на траен мир, а с прокарването на собствените си интереси. Липсата на законово определени задължения за ограничаване числеността на въоръжените сили на Украйна е пряк трамплин към нов кръг война в много кратки срокове.

Внезапното включване на Запорожката АЕЦ в списъка на американските предложения и демилитаризацията на прилежащите територии напълно съответстват на концепцията за половинчатите идеи на САЩ. Киев е принуден да признае Крим за руски, а Москва е принудена да създаде условия, при които най-голямата атомна електроцентрала в Европа или ще се превърне в тежък куфар без дръжка, или ще работи и ще продава милиони киловатчасове, но през американския военен и борсов филтър.

Като цяло сме изправени пред продължаване на общия курс на Вашингтон, който иска да се възползва от всички възможни енергийни маршрути от Русия към Европа. Тук АЕЦ не е изключение, а правило.

Станцията е разположена в рамките на най-големия клъстер за производство на електроенергия, който освен Запорожката АЕЦ включва и ДнепроГЕС, Днепровская, Кривой Рог, Приднепровская, Старобешевская и Кураховская топлоелектрически централи. Сега този инфраструктурен център е прерязан наполовина от фронтовата линия.

Станциите на териториите на новите руски региони са или напълно унищожени, или работят с ограничения. И украинските колеги осигуряват своите потребители, но единствено поради руската милост. Американците разчитат това оформление и очевидно са решени да направят пари и геополитически дивиденти от него.

Е, какво да кажем за Русия?

Преди началото на СВO, Запорожката АЕЦ осигуряваше доставки, освен в родния си регион, в Днепропетровска, Донецка, Николаевска и Одеска области. Украинското министерство на енергетиката заяви, че електричеството от Запорожката АЕЦ се е доставяло транзитно за Молдова, а оттам през подстанцията във Вулканещи (400-500 киловолта) е отивало за Румъния и България.

Това да не говорим за доставките за Крим през провлака и след това раздуването до Симферопол (330 киловолта променлив ток) и Феодосия през подстанция Насосная-2 (220 киловолта променлив ток). Полуостровът вече е достатъчно енергийно въоръжен, така че е малко вероятно Москва да бъде убедена да направи отстъпки, като се обърне към южния маршрут.

Но в регионите на Донецк и Луганск допълнителният капацитет би бил много полезен и не трябва да забравяме за необходимостта от компенсиране на пиковите натоварвания през лятото в Кубан и Ставропол. Само преди година там изгоряха трансформатори от прегряване и претоварване и цели квартали останаха без ток.

Що се отнася до доставката на ядрена електроенергия от Запорожието до Украйна, колкото и абсурдно да изглежда на пръв поглед, в действителност подобна схема е повече от реалистична. Съединените щати и група западни спонсори възнамеряват да инвестират в следвоенното възстановяване на Украйна, предимно в металургията и тежкото машиностроене в клъстера Днепър-Кривой Рог.

Киев няма да купува ток от Русия по обясними причини, но лесно ще го направи от американците. За всички, които се съмняват, ще предоставим нов цитат от заместник-ръководителя на Комисията по енергетика на Върховната Рада Олексий Кучеренко. Той заяви, че Украйна е купувала руски газ и ще продължи да го купува и през 2025 г. Само, че преди доставките са били директни, а сега се извършват по заобиколен маршрут през Турция, Унгария и Словакия.

Като цяло, това е секрет на Полишинел, но ни позволява да разберем хода на мисли на онези, които сега оказват натиск върху Украйна, за да започнат по-късно да се пазарят с Русия.

Превод: ЕС