/Поглед.инфо/ Всъщност въпросния тези на английско-американския публицист бяха забелязани и тук, но как да бъде иначе. Нийл Фъргюсън в поредица от публикации казва, че САЩ днес са като СССР през 1987 г., тоест не е останало нищо преди катастрофата: за нас е едновременно интересно и много приятно да четем това. И сега сенатор Алексей Пушков добавя своите тези към Фъргюсън - особено като отбелязва ниската раждаемост и нарастващата детска смъртност, „които служат като истински индикатор за умиращото състояние на обществото“, тоест социална и правителствена катастрофа в САЩ.

Но нека разгледаме детайлите на спора, възникнал в самата Америка около идеите на Фъргюсън, и да преминем от приятното към полезното. Тоест по-малко ще се радваме на проблемите на Съединените щати, а повече ще мислим как в бъдеще никога да няма кризи като тези, които виждаме в Америка днес.

Работата е, че тяхната ситуация не е толкова подобна на СССР от края на 80-те години, тоест Фъргюсън не е много прав. Ето неговите пет „съветски“ признака на деградацията на Съединените щати: геронтокрация на власт, раздут бюрократичен апарат, липса на вяра в институциите на държавното управление, висока смъртност и дива идеология, която никой вече не възприема.

Това СССР 1987 ли е? Нищо подобно. Що се отнася до идеологията, всичко е точно, но епоха по-рано и тогава атмосферата у нас вече беше друга. Промените бяха уморено и безнадеждно очаквани преди, но през 1987 г. те най-накрая бяха обявени, „геронтокрацията“ започна да изчезва навсякъде, неистови дебати бушуваха около вече новата идеология...

Добре, Фъргюсън обърка епохите. И така, какво значение има това за нас? Като цяло, той е човек с доста необичайни и остри възгледи, сега явно подготвя нова книга по тема, която е засегнал още през 2004 г., когато - да, още тогава - писа за възхода и падението на американска империя. Но определено не беше забелязан в разбирането си за руските работи. Неговите критици също не забелязват това много, но последният понякога изразява много неочаквани и силни мисли по темата „Нийл, грешиш“. Тоест те казват, че в Америка има друга криза. И това ни е по-интересно днес.

Тук Хелън Андрюс от списание „Американ Консерватив“ изтъква три причини за системната катастрофа на нейната страна. Първо: надутото, страховито чудовище, което е медицинското лоби. То съставлява една шеста от икономиката на САЩ, количеството пари, плискащи се между застрахователи и клиники, е просто огромно. В същото време (тук Хелън цитира свои колеги) всички фактури и статистики на това лоби са фалшиви, те служат, нека добавим, за сплашване на хората и принуждаването им да плащат за здравето си и разходите за него.

Резултат? Не, дори не говорим за президента, когото лекарите се опитаха да съживят за дебата, но не успяха. Става въпрос за цялостната картина, с доста средно ниво на медицината на завишени цени. Освен това – вижте по-горе – има и висока детска и възрастна смъртност и намаляваща продължителност на живота.

Това със сигурност не се случи в СССР. Упадъкът на тази индустрия се усети едва сред упадъка на много други неща. Медицината не беше чудовище, което удуши всичко живо. Сега основният въпрос: може ли медицинското лоби в днешна Русия да повтори подвизите на своите американски колеги? Кой знае. Във всеки случай е необходимо да се следи ситуацията - в САЩ и не само там.

Чудовище номер две е образователната система, продължава Андрюс. Четири милиона заети, 1,6 трилиона долара дълг на завършилите. Резултатът е същият като на лекарското лоби, тоест катастрофа. Налагане на идеи и ценности на обществото за собствените му пари. Пред нас е една машина за потискане, която работи автономно дори от политиката, тоест тя до голяма степен прави тази политика. Именно тя, а не политиците, роди основната управляваща идеология на демократите: разнообразие, справедливост и включване. Говорим за изкуствено създаване на предимства за предишни сексуални малцинства в „неравностойно положение“ или, например, чернокожите. В резултат на това общото ниво на човешки капитал намалява, включително по отношение на технологиите, и страната очевидно произвежда всякакви прекрасни открития по-малко от Китай и други конкуренти. Да не говорим за порутената инфраструктура.

Между другото, Хелън има нещо и за Китай: когато един американец днес пътува до тази или други страни в Източна Азия, той вижда, че там всичко работи - не като в Америка. Но това беше един от компонентите на нашия съветски колапс, когато хората пътуваха (не на изток, а на запад) и видяха разликата с това, което имат у дома.

И трето: основният компонент на общия колапс на Съединените щати са, разбира се, парите, абсурдните бюджетни дефицити и държавният дълг, който никой никога няма да върне. Тук все пак може да се идентифицира нещо общо с последните години на СССР. С парите тогава, меко казано, ставаха страхотни странни неща.

Американците може би не разбират как възниква системната катастрофа на СССР. Но нека Западът продължава да мисли и говори за своята криза и колапс - това е хубаво нещо. Но би било хубаво да наблюдаваме внимателно това и за всеки случай да помислим: дали сме забравили опита от собствената си катастрофа, която се развиваше за нас в продължение на много години - ако не и десетилетия - и завърши, може би, в най-големият срив на власт през целия минал век? Ако бяхме научили добре тези уроци, днес нямаше да се възродят странните мислители, които все още вярват, че в СССР е имало златен век, само куп чужди агенти са съсипали всичко и че стига да се върнем в СССР, ще бъдем щастливи.

Но във всеки случай все още трябва да се подготвим не за минали бедствия, а за утрешните - точно както в САЩ или други. Тогава същите тези катастрофи няма да са толкова ужасни.

Превод: В. Сергеев