/Поглед.инфо/ Америка и останалата част от света се подготвиха да гледа първия от трите телевизионни президентски дебата миналата вечер. Това, което получиха обаче, беше позорен партиен кеч мач, който пося семената на предстоящото американско самоунищожение.

Ако дебатът между президента Доналд Тръмп и Джо Байдън бъде даден в Холивуд като сценарий за филм относно състоянието на американската политика днес, то той със сигурност ще бъде отхвърлен като нереалистични, непълен и много лошо написан.

И все пак, целият свят го видя - американската дисфункция.

Това не беше толкова дебат, колкото жалко изстрелване на обиди и заяждания от двама мъже, които са толкова стари, че би трябвало да са на друго ниво, но са облечени с броня от нарцистични вярвания, че само те и никой друг държат ключа към американския мир и просперитет.

Двамата бяха заслепени от собствения си "блясък" и не видяха жалката картинка, която представляваха.

И Тръмп и Байдън играха по струните на респективните си електорални групи, като Доналд Тръмп беше много по-ефективен от демократическия си опонент Джо.

Гафът на Тръмп, когато не успя ясно да осъди белия национализъм и предоставянето в хода на разговора на Гордите момчета, военизирана група, която агитира ценностите на белия супремасизъм, с боен вик под формата на неясния му отговор, няма да му струва никакви избиратели.

Не можем да кажем същото нещо за дистанцирането на Джо Байдън от Зелената Нова сделка.

Истинският въпрос обаче е до каква степен беше маргинализиран независимият избирател от този дебат.

Имаше малко, ако въобще имаше нещо за независимите да получат от двамата кандидат-президенти по време на дебата. Това не вещае нищо добро за ноември, когато човек може да очаква разочарованите и афектирани избиратели просто да си седят у дома.

Ако това се случи, то ще е в очевидна полза на Доналд Тръмп, а за Америка ще бъде зле.

На дебата Джо Байдън си беше сам най-лошият враг, като не успяваше да артикулира нищо, което дори да се приближава до план, който да предоставя смислени контрааргументи срещу президентството на Доналд Тръмп.

Падайки на нивото на президента и ангажирайки се с вербално жокейство и размяна на обиди, всичко което Байдън постигна беше да влезе в калта за да се бие с прасе - губеща позиция от самото начало, защото и двамата кандидати свършват опръскани в кал, но прасето все пак я харесва.

Имаше много слаби моменти от страна на бившия вицепрезидент на Барак Обама. Може би най-лошото беше, когато Байдън отказа да отговори на въпрос дали би запълнил или не Върховния съд, ако бъде избра, добавяйки още шест места в опит да даде на демократите еквивалента на силната комбинация, на която републиканците ще се наслаждават ако кандидатът на Доналд Тръмп, Ейми Кони Барет бъде потвърдена от Сената.

С неуспеха си да отговори на този въпрос, Байдън всъщност даде отговора - да, той има намерение да запълни Върховния съд, и не, това няма да бъде нещо положително и добро за Америка.

Можеше ли Доналд Тръмп да свърши по-добра работа в справянето с националния отговор на пандемията на Ковид-19?

Без съмнение.

Но неизказаното в този въпрос е реалността, че нямаше значение кой президент какво е направил или не. САЩ беше и все още е, адски неподготвена за комбинацията от систематични предизвикателства, които се появяват от пандемията.

От здравна система, която е доказала, че не е годна за задачата до икономика, която няма никаква адекватна устойчивост и не е способна да се издържа без неконтролираното печатане на пари.

Комбинираната тежест от двойния натиск върху американското физическо и икоомическо здраве се оказа твърде много за американското общество, което не може да се справи.

Тук трябва да се добавят и разделенията, породени от десетилетията системен расизъм и икономическо неравенство, които накараха Америка да се обърне срещу себе си, водейки до градове в пламъци, бунтове по улиците и безсилни политици, които не могат да контролират населението, което пък е изгубило вярата си в системата си на управление.

Още повече, че Джо Байдън си позволи да се представи като персонификацията на тези провали.

И тук лежи въпросът - Америката, която ще отиде на изборите на 3 ноември не е нация, която е обединена от обща визия за това как трябва да изглежда нашата американска демокрация.

И двете страни виждат другата като "не-американска".

Проблемът се влошава и от факта, че самата машина, която трябва да доведе до избора на следващия президент на Съединените щати - националните избори, е под атака.

Доналд Тръмп разпространява навсякъде твърдения за заплахата от изборни манипулации под формата на проблеми с бюлетините, пуснати по пощата, ни води към напълно реалната възможност действащият президент да откаже да приеме официалните изборни резултати, твърдейки, че са фалшиви.

Настояването на Байдън, че "всеки глас" трябва да бъде преброен, дори тези пуснати по пощата е обект на спор, защото не само, че заплашва да ни остави без ясен победител със седмици, ако не и с месеци.

Освен това, подобно настояване разпалва огньовете на конспирациите за изборна манипулация, които Тръмп вече запали.

Има реалната възможност половината от гласувалите на изборите американци да откажат да приемат резултатите от президентските избори през ноември месец.

Ако Тръмп спечели, поддръжниците на Джо Байдън ще го отхвърлят. Ако Байдън бъде обявен за победител, избирателите на Доналд Тръмп ще направят абсолютно същото.

Няма съмнение, че тези избори ще стигнат до Върховния съд за крайно решение. Но докато този процес се развива, има истинска опасност, че милитаризирани партийни фактори и от двете страни, ще излезнат по улиците.

Ако настоящото състояние на гражданско недоволство и разделение е някаква индикация, то със сигурност може да очакваме насилие.

Така започват гражданските войни и няма абсолютно нищо, което човек да направи за да ги спре.

"Блестящият град на хълма" на Америка е в огън, докато двамата подпалвачи, които започнаха пожарищата седят пред нас с димящите факли в ръцете си, обвинявайки се един друг.

От месеци насам легиони от пенсионирани "експерти по националната сигурност" са напълнили радио честотите на американския народ, предупреждавайки съгражданите си как външни фактори - руснаците, китайците, иранците и други, манипулират социалните мрежи в опит да посеят разделение и омраза сред американския електорат.

Да се надяваме, че дебатът Байдън - Тръмп сложи край на тези спекулативни глупости веднъж и завинаги.

Сами си го направихме.

Много отдавна Америка спря да функционира като фар на надеждата за демократичните ценности, към които светът можеше да гледа за насоки и подкрепа.

Но дебатът Тръмп - Байдън показва и нашата истинска дисфункция. Сега не сме нищо повече от обекта на подигравки на света, но с ядрени оръжия. И ако това не ви плаши, значи нищо не може да го направи.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели