/Поглед.инфо/ След като спечели съкрушителна победа на 23 януари в първите директни първични избори на републиканците (около 55% от гласовете) в Ню Хемпшир (в Айова номинацията се състоя на среща на партийни активисти - „кокусът“), Тръмп и неговите поддръжници също са убедени в окончателния си триумф във финалите на президентската надпревара.
Успехът на Тръмп в този щат е още по-убедителен, защото там, според чудатостта на американската „демокрация“, могат да участват „неопределили се“ (безпартийни) и дори членове на Демократическата партия, преустановили регистрацията си в нейните листи не по-късно от три месеца преди това гласуване за републиканския кандидат. Още на следващия ден след това те отново могат да се обявят за демократи.
Предполагаше се, че тези две категории избиратели ще гласуват за единствения останал конкурент на Тръмп, бившата представителка на САЩ в ООН Ники Хейли, която е близка по възгледи до демократите. Основното нещо е да развалите колкото е възможно повече кръв за Тръмп, разчитайки на неговата невъздържаност.
Тези „черни“ изборни технологии, които все повече набират сила в „най-свободната“ американска политическа система, трябваше да бъдат улеснени от факта, че Байдън не участва официално в демократичните първични избори, които се провеждат в същия щат.
Очевидно точно за да могат някои от неговите поддръжници да гласуват за Хейли. В същото време той все още получи гласове от Ню Хемпшир, тъй като мнозинството от демократите (51%), следвайки инструкциите на ръководството, въпреки това записаха името му допълнително в бюлетините и те също ще бъдат преброени. Ето каква е демокрацията.
Освен това Ню Хемпшир принадлежи към мрежата от така наречените атлантически щати. Нова Англия, където либералните настроения са традиционно силни. На изборите през 2020 г. Байдън победи Тръмп с впечатляващите 7%. Настоящите резултати предполагат, че предимството на демократите там рязко е намаляло и дори този щат вече трябва да се счита за "лакътушещ се" щат.
Тази тенденция отразява цялостната картина на все по-низходящото слизане на основния кандидат на демократите, действащия президент Джоузеф Байдън. Според някои социологически проучвания като цяло в страната Тръмп вече изпреварва Байдън с 5% по популярност, което се основава на напълно катастрофалната вътрешна и външна политика на последния, както и на пълния му личен провал.
Ситуацията за демократите се утежнява от факта, че нямат достатъчно време да издигнат нов кандидат, а и няма свежи ярки фигури на склад. Варианти, които се появяват от време на време сред тях, като спешното номиниране на Мишел Обама, съпругата на бившия президент демократ Барак Обама, вместо Байдън, изглеждат по-скоро като зле пресметнати екзотични импровизирани идеи.
В действителност анализаторите вече не спорят толкова за шансовете на Тръмп, колкото за бъдещия му екип, по-специално за фигурата на вицепрезидента. След него по популярност сред републиканците е русофобската и проукраинска Ники Хейли (43% от гласовете в Ню Хемпшир).
Но Тръмп вече публично й беше казал, след като тя постави под въпрос психическата му годност в дебата, че определено не би искал да види такъв партньор до себе си. Досега най-често като потенциален вицепрезидент се споменава губернаторът на Флорида Рон ДеСантис, който беше трети в групата в Айова, но мъдро оттегли кандидатурата си в полза на Тръмп.
Ръководството на Републиканската партия обаче все пак ще провери внимателно кандидата за втория пост в страната, тъй като се разбира, че той ще бъде техен кандидат на президентските избори през 2028 г.
Очертаващата се картина все още може да бъде замъглена от множество съдебни дела срещу Тръмп, вдъхновени от демократите. Дори и отявлените му недоброжелатели от водещите американски медии обаче признават, че в правната сфера не всичко е толкова лошо за кандидата на републиканците, колкото си мислят някои.
New York Times пише, че от четирите наказателни процеса, пред които е изправен Тръмп, не повече от един или два ще бъдат завършени тази година. Всички те са умело бавени, но дори и да се вземат решения по тях, ще последват обжалвания от защитата му пред ВКС.
Но дори последният далеч от очакваното да се съгласи с присъдите, което е трудно за вярване, ще минат месеци преди те да влязат в сила. През целия този период Тръмп ще може свободно да се кандидатира и да бъде избиран за президент, а след това просто да получи юридически имунитет или да обяви амнистия за себе си.
Освен това по-голямата част от Върховния съд са назначени от Тръмп по време на неговото управление. Партийните пристрастия, а не някакъв вид абстрактно правосъдие, станаха доминиращи в американските съдилища, главно по инициатива на демократите.
Е, Тръмп също може да използва настоящата тенденция в своя полза. Например, очаква се Върховният съд скоро да отмени решенията на съдилищата в Колорадо и Мейн, за да попречат на Тръмп да се регистрира за гласуване там.
Непризнаването от тях на компетентността на Върховния съд, както вече намекват демократите, може да се разглежда като сепаратистки бунт. За каквото обвиняват Тръмп, самите те ще отговарят. И това едва ли ще им бъде от полза.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Неверието в успеха на правните опити на демократите да се отърват от страховития си противник се демонстрира и от експерти в други части на света, които вече мислят какво може да се промени на международната арена след много вероятната победа на Тръмп на президентските избори в САЩ избори.
Британският икономист например пише, че точно както „финансовите пазари залагат на бъдещи събития, светът започва да се подготвя за последствията от второто президентство на Тръмп“.
Преходът от администрация на Байдън към администрация на Тръмп би бил особено важен, както поради пропастта между техните политически позиции, така и поради хаотичните глобални обстоятелства, при които ще се случи преходът, с нарастващ брой войни.
Според Института за изследване на мира в Осло броят на държавните конфликти в света вече е над 50 и е на най-високото си ниво от 1946 г.
За някои политици и страни, с които Тръмп е идеологически обвързан, неговото президентство би било добра новина. В Израел Бенямин Нетаняху, ако успее да се задържи на власт до 2025 г., може да разчита на пълната подкрепа и отказ от солидарност на Вашингтон с аспирациите на палестинците за създаване на собствена държава.
„Сродни души като Виктор Орбан в Унгария“, предполага Economist, „могат да разчитат на топло посрещане в Овалния кабинет“.
Тръмп също има слабост към Саудитска Арабия при нейния де факто владетел, престолонаследника Мохамед бин Салман. Нарендра Моди, министър-председателят на Индия, има силни отношения с Тръмп и Индия очаква приемственост в политиката и по-малко критики по отношение на гражданските свободи.
Двойка съюзници са особено уязвими от отношението на Тръмп към предполагаемите бездарници. Първият, според британското издание, колкото и да е странно, е Тайван. Въпреки цялото си предпазливо отношение към Китай и готовността му да води търговски войни с него, Тръмп възнамерява да направи това в името на американските интереси, а не на някой друг.
Той не се интересува от съдбата на тайванската полупроводникова индустрия, стига да планира да я пренесе в Америка. Новоизбраният президент на Тайван, който предизвиква Китай, Лай Чинг-те, разчита на огромното американско военно присъствие в Азия, за да възпре евентуална китайска инвазия, но „Тръмп може да се запита дали американците трябва да финансират защитата му или да умрат за каузата“.
Друг уязвим съюзник е Украйна. В същото време Economist с безграничен цинизъм сам твърди, че „обективно американската подкрепа за Украйна е отлична сделка: като общата американска помощ за войната възлиза на по-малко от 10% от годишния бюджет за отбрана на САЩ и липсата на американски жертви, Америка обвързва руската армия и уврежда нейната икономика.
По-голямата част от парите, изразходвани за оръжия за Украйна, остават в Америка. Въпреки това, за голямо съжаление на британците, „Тръмп може да гледа на войната като на източване на американски ресурси и да се опита да тласне Украйна към мирно споразумение с Русия“.
Друга прогноза на британското издание, че „Русия може да разчита на най-приятелското отношение, като се има предвид възхищението на Д. Тръмп към В. Путин“, може, разбира се, да се спори.
Москва не очаква фундаментални промени в позицията на Вашингтон спрямо нея, независимо кой ще се окаже там на власт. Както винаги, тя ще трябва да прави изчисления само със собствените си сили.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.