/Поглед.инфо/ Процесът на изостряне на междуетническите отношения в САЩ се засилва. Постоянният приток на мигранти от Латинска Америка вече доведе до създаването на големи анклави с латиноамериканска култура, испански език и католицизъм в югозападната част на САЩ. То по много социокултурни параметри не съвпада с обществото на англосаксонците.

През 1846-1848г. в резултат на неуспешната война за Мексико със северноамериканците, последните завземат Аризона, Невада, Калифорния, Юта и Ню Мексико. Англосаксонските заселници отделят Тексас от Мексико дори още по-рано. И днес на ниво патриотично съзнание мексиканците считат тези щати за мексиканска земя. Мексиканците са единствената етническа група в САЩ с историческа причина да предявяват териториални претенции към Вашингтон.

Англоезичната преса в щатите с висок процент латиноамериканци е принудена да признае случаите на дискриминация срещу мексиканците в САЩ. Това са и знаците на институциите „Забранено за мексиканци и кучетата“, освен това е забрана за погребение на испаноезични военнослужещи, наградени с медал “За почит” (аналог на съветския медал „За храброст“), във военни гробища където са били погребвани бели.

Прехваленият американски топилен съд не е в състояние да усвои масата латиноамерикански мигранти. Те успешно заместват онези поколения латиноамериканци, които са се асимилирали. Социолозите от “Пю Рисърч” посочват, че дори в третото поколение едва 33% от пълнолетните мигранти от Латинска Америка се определят като американци. 67% се идентифицират или с името на страната си на произход, или като латиноамериканци.

През 2019 г. населението на латиносите в САЩ надвишава 60 милиона. Това е 18% от населението на САЩ - повече от населението на Масачузетс, Кънектикът и Род Айлънд, взети заедно. Очаква се до 2050 г. латиноамериканците да съставляват 30% от населението. тяхната раждаемост (3,5%) е по-висока от тази на чернокожите (2%) и дори още повече от белите (1,5%). От 60,6 милиона латиноамериканци 70% са мигранти първо или второто поколение, които не изпитват особено влечение към англосаксонската култура. Още през 1998 г. в Тексас и Калифорния испанското име Хосе изпревари английското Майкъл за новородени момчета по популярност.

За испанците, много повече, отколкото за англосаксонците, има тенденция към запазване на националните традиции. Едва 3% от латиноамериканците използват неутралния по пол термин “Латинкс”, измислен от американски социолози, който е измислен, за да замени термините “Латино” и “Латина”, обозначаващи латиноамериканци и латиноамериканки.

Латиноамериканците в САЩ вече се превърнаха във видно политическо явление. Появи се терминът „синдром на Колумб“ - ново откриване на Америка от белите политици, които съветват политическите стратези да флиртуват с избиратели от латиноамерикански произход. През 2020 г. за първи път в историята на САЩ броят на гласоподавателите - латиноси (32 милиона) надмина броя на афроамериканските гласоподаватели (30 милиона).

Бившият съветник на президентите Никсън и Рейгън Патрик Бюканън в книгата си „Смъртта на Запада“ нарича неасимилираните мигранти в САЩ „нация вътре в нацията“. 30 милиона жители на страната са родени извън нейните граници, повечето от тях са мигранти от Латинска Америка.

В книгата “Самоубийство на супердържавата: Ще оцелее ли Америка до 2025 г.? Бюканън пише: „Америка се разпада. Вече няма една неделима нация под Бог, скрепена от Клетвата за вярност към знамето на Съединените щати." През 1960 г. Италия, Германия, Канада, Великобритания и Полша са първите пет държави , които дават най-много мигранти в САЩ. През 2000 г. това са Мексико, Китай, Филипините, Индия и Куба. Това е път от националното многообразие до господството на небелите американци над англосаксонските американци.

Латиноамериканските лингвисти настояват, че Съединените щати нямат историческо право да бъдат наричани англоезична държава: във Флорида, Тексас, Аризона, Юта, Невада, Ню Мексико, Калифорния, испанският език идва няколко века по-рано от английския, а в Луизиана преобладаващият език първоначално е бил френският.

До 2042 г. белите ще станат малцинство в САЩ. С наближаването на тази дата САЩ ще претърпят радикална ревизия на основите на вътрешната и външната политика, държавната идеология, културата, образованието и социалното осигуряване. През 1960-1970-те. в югозападните щати на Съединените щати е действало антивоенното движение за правата на човека на “Чиканос” (Това е един от прякорите на мексиканците в САЩ). Те искат равни права с белите, сътрудничат си с движението “Черна сила”, което се бори за правата на афроамериканците. Тези хора лозунг: „Ние сме непокорен народ в покорена земя ...“

“Чиканос” излага Духовната концепция на Азтлан - идеята да се върне на мексиканците моралното и историческо право на собственост върху земите, отнети от САЩ от Мексико през 1848 година. Азтлан е митичната родна земя на ацтеките и концепцията на Азтлан предполага това име за всички щати на САЩ, които преди са били мексикански.

Националният въпрос в Съединените щати придобива такава острота, че в близко бъдеще трябва да очакваме възраждане на движението “Чиканос” и концепцията за Азтлан. И тогава разкъсване по националните „шевове“ ще се превърне за САЩ от метод за елиминиране на геополитическите противници (СССР, Югославия) във вътрешна реалност.

Превод: В. Сергеев