/Поглед.инфо/ Вътрешният и външен натиск подтикна президента на САЩ да се пробва като миротворец. Неговият план за близкоизточно уреждане обаче прилича повече на ултиматум, отколкото на опит за намиране на компромис. Прочетете как предложението на Вашингтон беше прието в Тел Авив.

Натиск

Конфликтът в ивицата Газа постави Съединените щати в трудна позиция.

Никоя американска администрация не може да си позволи да се откаже от подкрепата си за Израел, съюзник, с който отношенията са изграждани в продължение на десетилетия. Невъзможно е обаче да се игнорира случващото се, защото бомбардировките на израелските военновъздушни сили унищожават не само Рафах и Хан Юнис, но и перспективите за сближаване на Тел Авив с арабските монархии. Такъв съюз, под егидата на Вашингтон, ще бъде насочен срещу Иран, основният враг в Близкия изток.

Недоволството на приятелите на Белия дом от тази страна на Атлантика също има значение. Поредицата от признавания на палестинската независимост от страна на европейските държави – Испания, Ирландия и Норвегия – говори сама за себе си. Функционерите на ЕС се придържат към същата позиция: ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел нарече създаването на палестинска държава единствената дългосрочна гаранция за сигурността на самия Израел. Това е разбираемо: европейските политици трябва да се съобразяват с мнението на мюсюлманските диаспори.

Влияние оказват и икономическите интереси на колективния Запад. Конфликтът в Газа прави невъзможно изпълнението на проекта за търговски коридор Индия-Близкия изток-Европа, важен за САЩ като алтернатива на китайската инициатива „Един пояс, един път“.

Допълнителни трудности създават процесите срещу Израел: прокурорът на Международния наказателен съд поиска заповед за арест на Нетаняху и няколко негови колеги в правителството, Международният съд на ООН издаде присъда за необходимостта Тел Авив да спре военни действия в Газа.

А за Байдън и лично за демократите всичко това може да доведе до поражение на предстоящите президентски избори. Масовите протести в американските университети вече се сравняват с протестите по време на войната във Виетнам. Въпреки че именно левият студентски електорат е традиционната сфера на демократите.

Така че опитите на Байдън да действа като миротворец не бяха изненада.

Примирие и обмен

Планът на президента има три етапа.

Първият е шестседмично примирие. “Цахал” се изтеглят от населените райони на Газа. “Хамас” освобождава неопределен брой заложници - предимно жени, деца, възрастни хора и ранени - в замяна на членове на групата, които се държат в израелски затвори. Палестинците трябва да се върнат по домовете или временните си убежища. В същото време хуманитарната помощ се увеличава и се водят преговори.

При успех в дипломатическата област започва вторият етап: освобождаване на всички останали заложници и пълно изтегляне на израелските войски.

Третата фаза включва мащабна реконструкция на Газа и прехвърляне на останките на мъртвите заложници.

Реакцията на Тел Авив

Планът на Байдън, ако изобщо се различава от предишните инициативи, които бяха предложени в непреки преговори с “Хамас” през Египет и Катар, но само малко. Нетаняху преди това отхвърли подобни идеи. Той подчерта: военната операция ще завърши само с унищожаването на палестинската групировка. Той отхвърли освобождаването на заложниците "на всяка цена". Това между другото предизвика протести в страната.

Показателно е също, че не само Тел Авив, но и неговите западни партньори постоянно отхвърляха резолюции за „незабавно прекратяване на огъня“ в кулоарите на Съвета за сигурност на ООН. По-специално, Русия включи тази клауза в проектодокумента още на 17 октомври. Предложението на Алжир от февруари претърпя същата съдба. Във Вашингтон твърдят, че кръвопролитието може да приключи само с окончателен мир.

Едва през март приеха документ, призоваващ за „дълготрайно прекратяване на огъня“. Освен това САЩ се въздържаха от гласуване.

И сега, почти девет месеца след началото на конфликта, САЩ поискаха примирие от Израел.

Нетаняху одобри плана на Байдън. Но с резерви. Той е готов да спре военните действия в ивицата Газа за шест седмици. Не говорим за пълно прекратяване на огъня. „Няма да се откажем от постигането на победа“, каза премиерът.

Вътрешни трудности

Сегашната управляваща коалиция, която позволи на Нетаняху да се върне на поста ръководител на правителството, беше събрана само благодарение на помощта на крайнодесни политици. И те не харесаха американското предложение.

„Сделката означава край на войната и капитулация пред “Хамас”. Това лудо споразумение ще бъде победа за тероризма“, пише министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир в социалната мрежа “Екс”.

Той и финансовият министър Безалел Смотрич заплашиха да напуснат правителството, ако премиерът се съгласи с Байдън.

В резултат на това коалицията на Биби може да загуби мнозинството си в парламента. А това означава нужда от нови избори. И ако загуби, Нетаняху ще бъде на подсъдимата скамейка: срещу него са заведени няколко наказателни дела по обвинения в корупция и злоупотреба със служебно положение.

Не е ясно какво ще е новото правителство. Както и какво очаква Израел и Палестина след това, ако не се споразумеят за мир.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101