/Поглед.инфо/ Училище в Масачузетс е премахнало "Одисеята" от учебната си програма на английски език, тъй като прогресивните образователни активисти и идеолозите на критичната теория на расата се стремят да "изменят и нарушат текстовете" чрез прочистване на материали, които считат за съмнителни за преподаване в класните стаи.
Мегън Кокс Гърдън, в колонка за Уолстрийт Джърнъл, пише за "продължителните усилия" на "идеолозите на критичната теория, учителите и агитаторите в Туитър"“ да "откажат на децата достъп до литературата".
Активистите възразяват срещу класическите текстове, като Одисеята на Омир или "Аленото писмо" на Натаниел Хоторн, защото твърдят, че такива текстове могат да учат децата на "расизъм, сексизъм, способности, антисемитизъм и други форми на омраза".
"Фините сложности на литературата се свеждат до грубото тракане на "пресичащи се борби за власт", пише Гурдон.
Тя цитира статия на писателката за юношеска аудитория, Падма Венкатраман, публикувана в Журнала на училищните библиотеки, в която се твърди, че:
"Предизвикването на старите класики е литературният еквивалент на замяната на статуи на расистки фигури."
"Излагането на младите хора на истории, в които расизмът, сексизмът, способността, антисемитизмът и други форми на омраза са норма, може да посява семена на пристрастия, които могат да прераснат в безразличие или предразсъдъци", пише Венкатраман.
"Расизмът в класиката не може да бъде опроверган само чрез предупреждение към младите читатели за присъствието му", продължава тя.
"Освен ако не разполагаме с време, енергия, внимание, опит и способност да насърчаваме нюансирани разговори, в които дори и най-срамежливите читатели се чувстват овластени да се ангажират, ако решат, ние може да нараним, а не да помогнем", казва Венкатраман.
"Притискането на цветнокожите читатели да говорят също премахва свободния избор и може да навреди", добавя тя.
"Настояването за излагане на различни деца на расистки класики, в които те виждат персонажи като себе си унижени или, в най-добрия случай, напълно изключени, е не просто безчувствено, а направо жестоко", смята авторката.
Все пак, Венкатраман не предлага класиките да бъдат напълно забранени в класните стаи.
"Не предлагам да забраним класическата литература. Или пък да премахнем миналото", казва тя.
"Класиките са без съмнение чудесни примери за чудесно писане, в противен случай нямаше да оцелеят през цялото това време", смята високопоставената писателка.
"Просто предлагам да изучаваме класиките в уроците по социални изследвания, където наследствените идеи на неравенството се излагат и разглеждат", уточнява тя.
Колонката на Гърдън обаче даде примери за други активисти, които наистина искат да забранят класическата литература.
Учителката по английски език от девети клас Хедър Ливайн, която работи в държавните училища "Лорънс" в Масачузетс, се зарадва на факта, че "Одисеята" беше премахната от училищната програма.
В отговор на новината, тя нарече епичната поема за гръцкия митологичен герой Одисей "боклук".
Външни хора успяха да зърнат интензивността на кампанията #DisruptTexts (Нарушете/премахнете текстовете)наскоро, когато самообявилата се за "учителка по антирасизъм" Лорена Герман се оплака, че много класики са написани преди повече от 70 години:
"Помислете за американското общество преди това и за ценностите, формирали тази нация след това. ТЕЗИ неща са във въпросните книги книги. "
Джесика Клус, автор на художествена литература за юноши, отвърна:
"Ако мислите, че Хоторн е бил на страната на осъдителните пуритани. . . тогава сте абсолютен идиот и не би трябвало да имате титлата възпитател във вашата биография в Туитър."
Превод: СМ