/Поглед.инфо/ Желая ви успех, Михаил Сергеевич Харис
„Това е истинска демокрация! Човек, който разбира, че не се справя със задачата, се отказва от властта в името на страната. Тук това е невъзможно!“ - пееше либералната опозиция, когато се появи изявление за оттеглянето на Байдън от изборната надпревара. Но изчакайте малко. Какво ще кажете за „Уморен съм, тръгвам си“? Така беше, и това си имахме. А Демократическата партия на САЩ сега прилича на Политбюро на ЦК на КПСС в края на живота си, когато от комунистическото остана само името.
Всъщност пред очите ни се използват „най-добрите“ късно съветски практики: преди да се съобщи на хората за смъртта на лидер, е необходимо да се разпределят местата. За да избегнем следователно криза и други обърквания и колебания.
Заповядайте. Оттеглил се от надпреварата (дали се е оттеглил или не е все още въпрос без отговор в Америка), Байдън внезапно изчезва. Няколко дни никой не го вижда. Пресата разпространява слухове, че президентът или е получил инсулт, или е починал.
По-старото поколение, между другото, помни, че кухните бяха пълни с подобни слухове по време на „изчезването“ на генералните секретари. На този фон започва разделението: пресслужбата на Белия дом съобщава, че Байдън е прехвърлил част от правомощията си на ръководителите на Министерството на финансите и Държавния департамент в рамките на закона за подкрепа на Украйна, който предвижда конфискация на замразени руски активи. Което, естествено, само увеличава тревожните очаквания.
На митинг на Камала Харис се чува обаждане на живо и според съобщенията тя разговаря с Байдън – обявявайки за любовта си един към друг. Но и това не успокоява обществото. Тогава Байдън е показан отдалеч близо до самолета и на рампата. Но дори и тук възникват съмнения, вече в режим на черен хумор: просто защото човекът на стълбата нито веднъж не се спъна.
През цялото това време демократичната преса мами Харис. Например анкета на Reuters/Ipsos показва, че Харис е направила рязък скок и изпреварва Тръмп. 44% за нея, 42% за Тампа. При това, в бележка Ipsos честно посочва, че са анкетирани 376 републиканци и 426 демократи. Като цяло грешката в проучването е 3%.
В същото време редица американски издания пишат за „тих дворцов преврат“. Твърди се, че една от групите в Демократическата партия е отстранила Байдън, изолирала го е и завзема властта. Всъщност разцеплението и вътрешновидовата борба около отиващата си натура се доказва от реакцията на Обама, който изрази недоволство от кандидатурата на Харис. Е, защо да не е Политбюро, което свадливо решава тайно от народа, та дори и от партията, кой да е следващият генерален секретар?
И накрая, основното събитие – речта на Байдън пред нацията. Всички чакаха почти класическото „Уморен съм, тръгвам си“, но излезе вариант: „Уморен съм, но ще остана“. Това обаче не променя същността на въпроса - президентът на САЩ за 11 минути всъщност тегли черта под своето все още не приключило управление. И каза, че най-доброто нещо, което може да направи, за да обедини нацията, е да „предаде щафетата на новото поколение“.
Продължавайки аналогиите, може да се отбележи, че Камала Харис има всички данни - не голям мозък и амбиция, незамъглена от самокритика - за да стане собственият Горбачов на Съединените щати. Човекът, чието „ново мислене“ и „исторически решения“ ще доведат една велика страна, преминаваща през труден период, до големи катаклизми.
Успех в това, Михаил Сергеевич Харис.
Превод: ЕС