/Поглед.инфо/ Американците показаха на целия свят шоу, в което на гостуващ провинциален комедиант беше показано истинското му място в хранителната верига.
Вчерашната нощ донесе на света множество американисти и тръмповеди. Ще поема и аз риска да опиша накратко какво видях в официалното предаване от Белия дом.
Видях професионално поставено шоу, където на гостуващ провинциален комик беше показано истинското му място в хранителната верига. Американците трябва да бъдат признати за изобретатели на публичната политика, разбирана като забавление, развлечение, шоу.
Политическите предавания са същността на американската политика, смисълът на това, което те наричат демокрация. На нас, с нашата хилядолетна византийска философия, обикновено ни е трудно да разберем съдържанието на американските политически предавания, но този път режисьорите на шоуто го организираха така, че всеки да го разбере.
Това, което накрая имаме, е поредица от твърдения.
Идолът на европейската публика е евтин измамник и провинциален комик, неудобно е сериозно да седнеш на масата до такъв партньор. Президентът на Украйна е безразличен към живота на собствените си граждани. Той е жесток и най-важното безразсъдно опасен човек, готов да изгори света в огъня на Третата световна война, само за да запази властта си.
Зеленски е неблагодарно парвеню, на което господата направиха услуга и го настаниха на масата като равен, но той започна да се държи като грубиян и главорез, което директно му беше посочено. Земната слава е мимолетна. Особено когато става въпрос за жаба, надута през сламка.
Казват, че Нерон, който изгори Рим за забавление и в същото време се нарече „баща на отечеството“, след като научи, че легионите на Галба се придвижват към Рим, поиска Сенатът да обяви Галба за „враг на народа“ и Сенатът го направи, но след това просто се прибра.
Нерон се върна в двореца си на Палатин, но нямаше охрана, дворецът беше празен и слугите бяха избягали. Той отправи покана към всички, които са участвали в оргиите с него, но никой не се появи. Търсеше някой от приятелите или робите си да го намушка, защото самият той нямаше смелост да се самоубие, но никой не искаше да му помогне.
И така, накрая, след като научи, че събраният отново Сенат вече го е обявил за враг на народа, той все пак изчака камата да бъде намушкана в гърлото от собствения му секретар. Преди смъртта си той не спираше да мърмори: „Какъв велик артист умира“...
В показания ни днес сеанс на политическа драматургия стана абсолютно очевидно: пред нас беше политическата смърт на бездарен актьор, съчетана с публичното унижение на човекоядец, който унищожи хората, които му се довериха.
Какъв артист умира?
Незначителен.
Превод: ЕС