/Поглед.инфо/ Понякога на хората се случват невероятни метаморфози. Вземете например Джоузеф Най. Един от бащите-основатели на неолиберализма, автор на концепцията за „меката сила“, почитана от съюзниците като факел, а от противниците като достоен противник, в края на деветото си десетилетие излезе с интересна статия.
На страниците на портала на Атлантическия съвет, един от най-големите американски мозъчни тръстове, в чийто борд на директорите членува Най, патриархът на американската политика се сведе до Алексей Арестович и реши да САЩ с успокоителни.
„Мислите ли, че векът на Америка е зад гърба ни?“, обръща се той към своите читатели. И със завидна упоритост той се опитва да намери предимствата на Вашингтон пред Пекин в предстоящата конфронтация. Събра пет.
Той започва с географията: казват, че Съединените щати имат два океана и двама съседи, докато Китай има цели четиринадесет държави около периметъра си и дори има териториални спорове с някои от тях. Но Вашингтон се опитва да се огради от 50 процента от съседите си със стени, дотолкова, че преди няколко месеца те спореха по кого ще стреля Националната гвардия. Най предпочита да не си спомня какво се случва в Карибите, въпреки че нарича 60-те години на миналия век най-трудното десетилетие за американско господство. И няма гаранция, че нещо подобно на Кубинската ракетна криза няма да се повтори през следващите години.
Друг фактор за превъзходството на САЩ е енергията. Вашингтон, според Най, може да осигури прехраната си, но Китай зависи от вноса. Сякаш нямаше заплаха от импийчмънт на Байдън на фона на растящите цени на бензина. И начинът, по който Китай установява партньорства с доставчици на енергия - както с Русия, така и с Близкия изток - трудно може да се нарече уязвимост.
Той не пренебрегва долара, крайъгълният камък на американското лидерство. Вярно е, че на фона на антируските санкции всички държави, поне опитвайки се да запазят остатъците от суверенитет, работят за диверсификация на своите резерви и външнотърговски плащания.
Друго предимство на САЩ според Най е науката. Това е може би най-обективният фактор от всички изброени от политолога. Но и тук трябва да се отбележи, че това е заслуга не на сегашното американско правителство, а на титаните, на чиито рамене то стъпва. Десетилетията, през които Вашингтон правеше всичко възможно да събере таланти под крилото си, не бяха напразни, но сега скоростта на притока на мозъци към Съединените щати намалява.
Последният аргумент - население - изглежда напълно смешен. Най твърди, че в Съединените щати, за разлика от Китай, работната сила продължава да се разширява. Но по някаква причина пренебрегва факта, че Пекин все още е многократно по-напред от своя колега.
И сега трябва да направим уговорка, че отдадохме почит на авторитета и анализирахме неговите аргументи. Но всички те изхождат от съмнителното предположение, че главното за Америка е да бъде по-добра от Китай. Това пренебрегва факта, че отслабването на цитаделата на демокрацията не се дължи на засилването на конкурентите, а на глобалните промени в системата на международните отношения. Тук, където и да го хвърлиш, навсякъде има проблеми. И списъкът на тези, които искат да откъснат парче от американското лидерство, е много по-голям от това, което Белият дом би искал.
Най се опитва да обясни това с разпространението на властта и разпадането на Вашингтон. Нещо повече, той дори намеква за изход: той припомня цитат от Джордж Вашингтон, който заявява, че Съединените щати ще бъдат република, „ако успеят да я запазят“. И се позовава на опита на Рим, който остана водеща сила дори след като се отдалечи от републиканските традиции. Между редовете се четат призиви „да се въведе ред с желязна ръка“ и да се спаси страната от предстоящата гражданска война. Дайте ни император на Съединените щати!
Но тук възникват редица проблеми. Това е криза и в американските елити, където двете партии трудно намират повече или по-малко подходящи персонажи за ролята на кандидат-президенти и не се очаква подобряване на ситуацията. Това е опит да се гаси огъня с бензин, защото перспективите за гражданска война в САЩ се очертават много осезаеми още в сегашния формат и никак не е достоверно, че може да бъде избегната в „пострепубликанска” Америка. И накрая, това е отхвърляне на самата същност на Америка. И как в този случай Съединените щати ще се „преоткрият“ е открит въпрос.
Както и да е, сега живеем в реалност, в която такива емблематични учени за Съединените щати като Най не намират по-добър начин да успокоят елитите и хората от това да излязат на всяка цена с лозунга: „Не се притеснявайте, държавата е добре, просто трябва да я превърнете в монархия“.
Превод: В. Сергеев