/Поглед.инфо/ Китай уважава избора на американския народ и поздравява кандидата на демократите Джоузеф Байдън за победата на президентските избори, но взема предвид факта, че резултатите от волеизявлението ще бъдат определени в съответствие със закона, заяви прессекретарят на МВнР Ванг Венбин. И в това желание да поздрави Байдън, Китай не е сам. Венецуела, Иран, Палестинската автономия, някои африкански държави. Побързаха да поздравят кандидата от Демократическата партия, без да изчакат официалното обявяване на резултатите. Защо? Какво се очаква от Байдън?

Всички, които Тръмп или обиди, или дори нарече врагове, се наредиха с поздравления за Джоузеф Байдън, който обяви победата си на президентските избори. Поздравления за кандидата за президент за победата му, например, изпратиха венецуелският лидер Николас Мадуро, ръководителят на Палестинската власт Махмуд Абас. И дори иранският президент Хасан Роухани каза, че сега Вашингтон може да поправи грешките от миналото. Но дали Джоузеф Байдън ще иска да поправи грешките на Тръмп и може ли политиката на Белия дом да се промени толкова драстично?

Поглед от Иран за живота на насекомите

Нека започнем с Роухани, например, с надеждите на Иран Байдън да поправи грешките на Тръмп. Може би наистина чакат завръщането на САЩ към ядрената сделка. Но, очевидно, тук Роухани изхожда повече от формалната логика: ако предшественикът на Тръмп, демократът Обама, е сключил сделката, която намали санкционния натиск върху Техеран – а Тръмп отмени тази сделка - тогава Байдън трябва да се върне към тази сделка. Но такъв възглед е следствие от определена механична оценка на случващото се в американската политика от страна на човек, който не се потапя дълбоко в американските процеси.

За хилядолетната персийска цивилизация случващото се в Съединените щати е събитие от живота на насекомите. Иранците ги гледат отвисоко, оценяват ги повърхностно и не задълбават. По принцип на иранското ръководство не му пука кой е на власт в Съединените щати, тъй като във всеки случай това е „голямата Сатана“ и нищо в това отношение не се е променило, след като ислямската революция се проведе в Иран. Формално, механично, може да работи - единият е сключил сделката, другият я е анулирал, третият, следователно, трябва отново да сключи. Но това все още не означава, че иранското ръководство сериозно разчита на това.

Изградете стената, за да съборите стената

Всички помним как Тръмп и обкръжението навремето предложиха някакъв невероятен, както им се струваше тогава, план за разрешаване на израелско-палестинския конфликт. И го нарекоха "сделката на века". Вероятността обаче демократите просто да започнат да разрушават всичко, което Тръмп е изградил, по същия начин, по който Тръмп е унищожил онова, което направи предшественикът му Обама, е изключително голяма.

Тук действа същата механична логика: ако Тръмп недвусмислено застане на страната на Израел и признае Йерусалим за негова столица, тогава Байдън и демократите, освобождавайки се от наследството на Тръмп, вероятно ще направят обратното. Което изглежда дава шанс на Палестина да отслаби американския натиск, шанс да се възползва от отварящия се прозорец на възможностите и да върне всичко назад. За Палестина САЩ са същата Сатана като за Иран, само че палестинците нямат време за съзерцание и философско и богословско разбиране на американските подходи. Те водят война всеки ден и ако има поне малко сламка, с която тази война може да бъде облечена, те я хващат. Дори това да е възрастен американски демократ с един крак в гроба.

Турция и Байдън: няма какво да се надяваме

Сега Турция. Анкара, поздравявайки Байдън, се надява новата администрация да спре да си сътрудничи с терористични организации в Сирия, Ирак, Либия и Източното Средиземноморие. Наистина ли? Кой говори? В същото време си струва да се отбележи, че именно демократите умножиха терористичните мрежи в арабския свят, Близкия изток и Северна Африка, развихряйки множество конфликти. И Тръмп не започна такъв.

По принцип Турция е толкова опасна и непредсказуема за демократите, колкото и за Тръмп. Особено като сега, като увеличава влиянието си в региона, опитвайки се да участва в много процеси. И точно това представлява заплаха за американската политика.

Цялата американска политика в региона през последния най-малко един век е насочена към предотвратяване на формирането на големи съюзи, възникване на големи блокове или регионални сили и да не им се позволява да станат по-силни. Следователно силна Турция представлява много по-голяма заплаха за САЩ и независимо кой е президентът, САЩ ще отслабят турското влияние в региона.

Това означава, че на Турция определено ще ѝ напомнят покупката на С-400, за което Байдън вече каза в прав текст. Срещу нея ще използва по-активно и кюрдския фактор, който е основният сдържащ фактор за Турция. А американското присъствие в региона ще бъде много по-активно, отколкото при Тръмп, който изобщо не се занимаваше с външната политика. Той се отнасяше към нея много лековато. Всички процеси му се струваха прости, всички сложни ситуации - разбираеми и лесни.

Демократите, които са по-сръчни в използването на мека сила, дълбоко влияние, създаване на мрежи, без да пренебрегват едновременно военни преврати, както през юли 2016 г., ще приемат Турция много по-сериозно. Демократите дестабилизират ситуацията в Сирия и навсякъде, където Тръмп се опита да се оттегли, но не успя. Тръмп всъщност започна с обещанието да сложи край на поредица авантюри, които бяха разгърнати от неговите предшественици, демократите, щеше да изтегли войски от някои места. Друг е въпросът, че демократите не му позволиха да направи това, саботирайки решенията си чрез своите агенти във всички държавни органи.

Въпреки това, Тръмп имаше такова намерение - да ограничи американското военно присъствие в някои региони. Поне той намали американската активност там, от което турците се възползваха. След пристигането на демократите американското присъствие само ще се увеличи и активността на американските терористи ще бъде възобновена - Сирия, Либия и арабският регион като цяло ще бъдат обхванати от конфликти с нова сила. И тук Турция няма на какво да се надява при демократите, поздравявайки Байдън или не.

Разграждане на САЩ отвътре

Друго интересна насока е Венецуела. Но тук може да се получи обратната логика: Николас Мадуро, човек, който е в пряк контакт с американската политика, може да изхожда от факта, че демократите са източник на разложение за САЩ. Нещо повече, разложение отвътре, с всичките им ценности, с тяхното прокарване на еднополовите бракове, вседопустимост, извращения, обезчовечаване. Това просто играе в ръцете на съседите на САЩ, които от статута на „задния двор“, както наричат Латинска Америка във Вашингтон, може да придобият статут на регионални сили и да увеличат влиянието си в Америка като цяло чрез вътрешно отслабване на Съединените щати, дестабилизация, самоунищожението, което демократите носят със себе си. И с пристигането на Байдън тези вътрешни противоречия, конфликти и упадък на американското общество само ще се засилят, което е съвсем логично да се подкрепи.

Китай: пълзенето на Америка навътре

Но отношенията между САЩ и Китай при Байдън по-скоро не биха се подобрили, а биха станали по-объркани с формална добра воля. Байдън е по-опасен за Китай от Тръмп с неговата праволинейност и паралелно-перпендикулярна логика, тъй като при Байдън процесът на вкарване на американската политика, американските ценности, координатната система в китайската цивилизация, в неговия начин на живот и идеи може да продължи. В резултат на това американският фактор в Китай ще се увеличи.

Силите, които тласкат Китай към сближаване със Съединените щати, към по-голяма отвореност, към по-голяма интеграция на китайската икономика в глобалния проект ще надигнат главите си. Но той вече ще е китайски, а не американски. И това меко навлизане на САЩ в Китай, спряно от Тръмп от самите САЩ, може да продължи, което ще има пагубен ефект върху всичко, ако оценим последиците му в дългосрочен план.

В това отношение прямият, жилав, груб и просташки Тръмп беше по-малко опасен за Китай, защото беше ясно, че всичко в главата му бе и на устата. Демократите в случая действат по-хитро, по-изискано, по-коварно и това, разбира се, е сериозна заплаха за китайската идентичност, субективност и дори икономика, която може да бъде вградена в американския глобалистичен проект, а не в този, който китайците започнаха да изграждат при Тръмп – независим и суверенен от САЩ.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели