/Поглед.инфо/ „Рецесията е период на временна икономическа рецесия, по време на която търговската и производствената дейност са намалени; обикновено се определя от спад на БВП за две последователни тримесечия.“
Именно с цитат от речника американските медии придружиха изявленията на администрацията на САЩ за новината, че през второто тримесечие БВП на САЩ се е свил с 0,9 на сто (през първото тримесечие спадът е бил 1,8).
Работата е там, че министърът на финансите Джанет Йелън, в отговор на информация за спада на БВП, каза пред репортери, че икономиката на страната изобщо не е в рецесия, а в „преходно състояние“. Тя каза, че рецесията е „широко разпространен икономически спад“, характеризиращ се с масивни съкращения, закриване на предприятия, финансови проблеми на домакинствата и забавяне на дейността в частния сектор. И по нейните думи „това не е онова, което виждаме в момента“.
Позицията на Министерството на финансите за "преходния период" беше подкрепена от прессекретаря на Белия дом Карин Жан-Пиер.
Изказа се и самият Джо Байдън, който увери, че според ръководителя на Федералния резерв , "много видни представители на банковия сектор" и икономисти в Америка няма рецесия.
Това, което се случва, е наистина странно. Проблемът, разбира се, не е, че - о, какъв ужас - оказва се, че политиците понякога лъжат, да оставим моралните съображения настрана. Просто се предполага, че лъжата, ако трябва да се прибегне до нея, трябва да е целесъобразна и адекватна на обстоятелствата.
В ситуация, в която икономическите затруднения са засегнали значителна част от американското общество и гражданите нервно наблюдават етикетите с цените на бензиностанциите и стесняващия се асортимент по рафтовете на магазините, не е най-умната стратегия да им се казва, че първо, всъщност има никаква криза, и второ, Путин е виновен за онези дребни трудности, които все пак са възникнали.
Всичко това е особено странно, тъй като американската държава има богат опит в работата по време на социално-икономически сътресения. А в Белия дом в момента има екип от висши ръководители, които са утвърдени професионалисти през икономически трудните 70-те години и са били най-пряко ангажирани в преодоляването на грандиозната криза от 2008-2009 г. Тоест технологията на работа на управленските структури (включително тези с обществено мнение) трябва да им е отпечатана в главите. Освен това няма нищо необичайно: да се признае наличието на проблем, да се съчувства на страдащите граждани, да се ободрят и убедят в търпение, по всякакъв начин да се демонстрира способността на държавата да се справи с предизвикателството - и наистина да се събере екип за преодоляване на кризата.
Всъщност целият свят наблюдава тази техника в края на 2000-те години, когато американската (и световната) система започна да се срива с такъв трясък, че имаше много прогнози за скорошния ѝ крах. Тъй като пазарът на ипотечни кредити тогава се срина, това наистина беше най-трудното изпитание за американското общество, което се отрази във всичко: в журналистическите материали, в популярната култура (до телевизионни предавания) и, разбира се, в позицията на държавата и изявления на длъжностни лица.
Сега Вашингтон не е намерил нищо по-добро от стратегията на дете на година и половина, което играе на криеница: да си затвори очите с ръце и така да приеме, че се е скрило. Така те казват, че няма рецесия и очакват, че тя ще премине от себе си.
Освен това сегашната ситуация изобщо не е толкова катастрофална, колкото беше през 2008 г. Вярно, тук е необходимо важно допълнение: не изглежда така на пръв поглед. В края на краищата вековни стълбове на американските и световните фондови пазари като “Леман Брадърс” се сринаха тогава и например през четвъртото тримесечие на 2008 г. БВП на САЩ падна с цели 3,8 процента. На този фон сегашните трудности изглеждат дреболия.
Защо този път Вашингтон проявява удивителна несръчност в действията си?
Икономистите казват, че макар отвън ситуацията да изглежда по-добра от 2008 г., всъщност е много по-лоша. Планетарната - и по-специално американската икономика - достигна глобалния финансов и икономически колапс, който тогава беше отложен с помощта на пуснатата на пълен капацитет печатна преса. Сред професионалистите нараства мнението, че няма да е възможно да се отложи неизбежното отново, просто не са останали неизползвани инструменти и ресурси - доларовата система ще трябва да премине през тежък катаклизъм.
На свой ред политическите експерти припомнят трудната ситуация, в която се намира Демократическата партия преди решаващите междинни избори през ноември.
Като цяло Белият дом е насред перфектна буря. Това изглежда е предизвикало наблюдаваните опити за публично отричане на реалността на рецесията.
Това е може би най-голямата опасност за Съединените щати в момента.
Когато се говори за вече започналата трансформация на глобалната система, най-компетентните и отговорни анализатори директно казват, че е недалновидно да се разчита на сценария „Скоро край с Америка!” Въпреки всички трудности и не много блестящи перспективи, Съединените щати имат абсолютно колосален запас от сила, възможности и ресурси. Да, те ще трябва да преминат през изключително болезнена криза, загуба на значителна част от геополитическото си влияние, но в крайна сметка имат сериозни шансове да излязат от глобалното цунами като една от суперсилите, разпростирайки влиянието си върху голяма част от планетата.
Тази прогноза обаче има слабо място: тя предполага последователна - и възможно най-ефективна - политика на американските власти за постигане на тази цел.
Тук няма гарантирани рецепти, тъй като това е напълно ново предизвикателство за всеки. Съответните страните (включително и нашата) действат по метода на пробата и грешката, напредвайки стъпка по стъпка във формирането на нова световна икономическа и политическа архитектура.
Просто, наблюдавайки политиката на Белия дом, има силно усещане, че просто няма нужда да говорим за последователност и още повече за ефективност.
Създава се впечатлението, че администрацията на САЩ е обзета от объркване и вътрешни борби и нещата са толкова зле, че всичко това се излъчва открито пред американската общественост - и пред целия свят. Отричането на рецесията добави към и без това не много краткия списък от скорошни инциденти. Това включва катастрофалното пътуване на Байдън до Близкия изток и полемиката около евентуално посещение на Нанси Пелоси в Тайван.
Но противниците на Щатите не трябва да се радват. Ако една ядрена и все още изключително мощна глобална суперсила се превърне в кораб без кормило и плава с луд капитан и непокорен екипаж, това ще се превърне в много по-голяма заплаха за света от най-суровата и враждебна, но разумна и последователна политика на Вашингтон.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com