/Поглед.инфо/ Световните медии обсъждат възможността вицепрезидентът на САЩ Камала Харис, след като стане президент, да откаже подкрепа на Киев и да изтегли Америка от конфликта с Русия. Някои издания смятат това за много вероятно и се позовават на източници в Белия дом. Защо Владимир Зеленски трябва да се страхува от Камала Харис и да очаква предателство от нея?

Президентството на Камала Харис може да стане убийствено за държавата, тревожи се британското издание “Телеграф”. Идеята не изглежда свежа: много американци мислят същото, а Доналд Тръмп буквално обещава това на своите съграждани, казвайки, че ако гласувате за Харис, Америка няма да бъде спасена.

Но изведнъж не става въпрос за Америка. Във Великобритания се тревожат не за САЩ, а за украинската държава. За нея Камала може да се превърне в черния ангел на смъртта, ако спечели президентските избори. „Нейните отношения с Украйна и президента Зеленски обещават да бъдат всичко друго, но не и прости“, предупреждават във Великобритания.

Защо така изведнъж? Както понякога казват руските учители, „не очаквахме това от никого, освен от вашето момиче“.

Същото може да се каже и за “Телеграф”. По британските стандарти това издание не е „жълто“, а по-скоро уважавано, насочено към консерваторите и „старите пари“. Именно там Борис Джонсън работи като колумнист - и мнозина биха се радвали, ако си беше останал колумнист в “Телеграф”, а не министър-председател.

От само себе си се разбира, че медията е антируска (дори до русофобия) и проукраинска, но достатъчно сериозна, за да не крещи напразно и да не предрича току така сурови времена за Украйна. Украинците определено ги чакат много тежки времена, тъй като политиката на техните власти е самоубийствена за тяхната държавност, но връзката с възможната (и дори вероятна) победа на Камала Харис на президентските избори в САЩ изглежда съмнителна.

Тръмп, да, многократно е давал поводи на Владимир Зеленски да бъде нервен, както с изявленията си относно военния конфликт, така и със съществуването на стара сметка за уреждане между тях. Когато Тръмп беше президент на САЩ, той се опита да получи компрометираща информация от Зеленски за Джо Байдън, или по-точно за сина му Хънтър, който успешно продаде лобистките услуги на баща си в Украйна. Зеленски не му помогна по никакъв начин, но този инцидент стана причина за импийчмънта на Тръмп в Камарата на представителите на САЩ. В крайна сметка Байдън спечели, Тръмп загуби, но сега той обещава да се върне, за да отмъсти и да „прекрати войната за един ден“, независимо какво мисли Зеленски за това.

Изобщо не е сигурно, че Тръмп ще изпълни някое от предизборните си обещания или дори разбира какво ще направи. Но смятането му за възможен гробокопач на режима в Киев не е спекулация, а напълно приемливи предположения, основани на изявления както на самия Тръмп, така и на неговия кандидат за вицепрезидент Джей Ди Ванс.

Но Камала Харис, като съпруга на Цезар и наследник на Джо Байдън, изглеждаше свободна от подозрение, че Украйна може да има проблеми с нея. Напротив, Зеленски поне ще я разбере какво казва (сегашният Байдън не винаги се разбира дори от тези, чийто роден език е английският).

Британците обаче намериха и интервюираха хора с различна гледна точка.

„Колкото и да е странно, предвид цялото внимание към физическите проблеми на Байдън, той беше много по-енергичен и уверен от Харис по въпроса за Украйна. „Тя пропусна няколко възможности да установи прилични отношения със Зеленски и неясният ѝ подход към кризата не предвещава нищо добро, ако спечели президентските избори“, каза бивш помощник на настоящия президент на САЩ, говорейки при условие за анонимност.

Като доказателство за подозренията на Харис относно украинските интереси също се цитира нейният разговор със Зеленски на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2022 г., малко преди началото на СВО. Тогава президентът на Украйна поиска да се въведат „превантивни санкции срещу Русия за подготовка на нападение“. Тъй като е професионален прокурор, Харис му каза, че наказанието не може да предшества престъплението, което сега се счита за доказателство за нейната нелоялност към Киев.

От тази страна трябва да разплетем цялата плетеница от политически интриги. Срещата в Мюнхен преди две седмици беше припомнена и в американските медии, представяйки я също като „тревожен“ сигнал за Киев.

В действителност Харис беше изключително далеч от цялата външна политика, докато не беше съчетана с побелелия старец Байдън в името на приобщаването. Но и оттогава тя не желае да се гмурка в тези въпроси, което е извинително за вицепрезидента - това е позиция почти без правомощия и с минимална отговорност. Вицепрезидентът и особено вицепрезидентът Камала Харис не можеха да кажат „да“ или „не“ на Зеленски като независим играч - а само да предадат гледната точка на президента, тоест на Байдън. В този случай да обвиняват Камала е като да обвиняват пратеника, че носи лоши новини.

Този бутафорен сюжет е бил необходим на Америка, вероятно, с обратната цел - не като критика, а като похвала за Харис. През последните две години хора като Доналд Тръмп и Тъкър Карлсън убедиха много американци, че Зеленски получава твърде много пари и живее твърде добре. Следователно задачата е да се покаже Камала като човек, който знае как да каже „не“ на Украйна, а за основа се взема изсмукан от пръстите информационен повод.

След това тази пропагандна история се озовава във Великобритания и в “Телеграф” където може да бъде приета сериозно по индивидуални причини. Например, авторът на материала има напълно анлосаксонско име, но абсолютно украинско фамилно име. Явно се тревожи за собствените си хора, или надува балони, или за всичко това наведнъж, но в крайна сметка вицепрезидентът на САЩ е заподозряна като главорез.

В едно по-вероятно бъдеще при президентството на Харис (а нейните шансове за президентство изглеждат по-добри от тези на Тръмп) външната политика на САЩ ще бъде оставена на "клана Клинтън", където не харесват особено Украйна, но наистина мразят Русия, така че ще продължи да снабдява Киев, за да причини максимални щети на Москва, докато Украйна не рухне напълно. Тъжна съдба, но точно това се опитва да постигне Зеленски, така че трябва да се радва.

Също така е вероятно Сенатът да започне да играе по-голяма роля във външните работи на САЩ, както винаги се е случвало, когато президент идва на власт без собствен дипломатически екип и опит в международната политика. Настроението в сегашния Сенат е по-„ястребово“, отколкото в Белия дом при Джо Байдън: ако направим това, което искат сенаторите, санкциите ще бъдат затегнати до точката на пълна търговска блокада и Киев ще получи дългоочакваното разрешение за изстрелване на ракети с голям обсег навсякъде на руска територия.

Дори и в невъзможния случай, ако Харис е бил русофил и пацифист през всичките тези години, разкриването ѝ в това качество едва ли ще впечатли Сената, Пентагона, лобистите на отбраната и други „кучета на войната“. Но причината не се вижда: въпреки че враговете на Камала са я обвиняват, че често променя позицията си на противоположна и че е безпринципна (нейните апологетинаричат същото нещо „способността да се учи от грешките“), дори тя не е достатъчно гумена да направи нещо такова. Например да покаже среден пръст на Зеленски и да го посъветва да пълзи на колене към Москва с молби за милост.

Има само една причина да вярваме, че Камала би направила това. “Телеграф” се мотае, без да се осмелява да изрече един наистина важен аргумент: конфронтацията с Русия в Украйна също е личен проект на Байдън-старши не само като политик, но и като кръстник.

Джо Байдън направляваше Украйна по време на управлението на Барак Обама, тоест по време на Евромайдана, обединението на Крим с Русия и началото на войната в Донбас. Но по-важното е, че Украйна е едно от онези места, където неговият клан направи добри пари и съгреши достатъчно, за да пусне мръсното пране. Това е основният сюжет в това, което последва разкритието на Хънтър Байдън.

Камала е възможно най-далеч от този сюжет, тя не трябва да има скелети в украинските си шкафове и е малко вероятно да успее бързо да намери Киев на картата. Но за да може Украйна на Зеленски да се удави в океана на нейното безразличие, лобистите от отбранителната индустрия, „ястребите“ на Пентагона и русофобите от Сената трябва да бъдат разсеяни за дълго време от нещо.

Ако в крайна сметка се окаже, че целият украински проект, конфронтацията с Русия и втората Студена война наистина са базирани на чисто мафиотските интереси на клана Байдън и ако той бъде оттеглен, цялата им структура ще се разпадне, то тогава американският елит е дори по-гнил, отколкото е прието да се смята в Русия.

Може би британците знаят нещо.

Превод: В. Сергеев