/Поглед.инфо/ Над 70% от американците смятат, че Джо Байдън трябва да се откаже от президентската надпревара, поне според едно от последните социологически проучвания. Но основното е, че неговата партия и дори спонсорите му обмислят заместник на настоящия собственик на Белия дом. Кой би могъл да замени Байдън като кандидат за президент на САЩ - и защо такава замяна е малко вероятно да се случи в крайна сметка?
Изминаха няколко дни от дебата между Джо Байдън и Доналд Тръмп, но паниката в редиците на демократите, започнала заради катастрофалното представяне на техния кандидат, продължава. Председателят на Националния комитет (тоест основният ръководен орган) на Демократическата партия Джейми Харисън и ръководителят на предизборната кампания на Байдън Джули Чавес Родригес проведоха десетки преговори с партийни лидери, но не успяха да ги убедят в благоприятното перспективи за кампанията на Байдън. Коефициентите на букмейкърите за победа на Байдън са паднали от 35% на 19%.
Байдън обаче отказва да се оттегли. Той признава, че се е представил „не много добре“ и не е никак млад, но в същото време е в състояние да управлява страната и да победи Доналд Тръмп. А заместник-ръководителят на кампанията на Байдън Роб Флахърти нарече тези, които призовават шефа му да подаде оставка, нищо повече от „бригада страдащи от нощно напикаване“. Но в този случай мнозинството от избирателите се присъединяват към тази бригада: според едно проучване над 70% от американците смятат, че Байдън трябва да се откаже от президентската надпревара.
Изглежда, че желанията на Байдън и неговия екип в случая не би трябвало да имат голямо значение, тъй като залозите на изборите през 2024 г. са изключително високи. Целият американски либерален естаблишмънт много се страхува от перспективата Тръмп да се върне в Белия дом.
„Тръмп планира мащабно поглъщане на изпълнителната власт. Той може да сложи ръка на всичко - от Федералния резерв до контрола върху медиите. Той обещава колосални нарушения на човешките права и края на либералния световен ред. Второто президентство на Тръмп може да означава всичко - от национално отнемане на правата за аборт до лагери за депортиране на имигранти. От края на Америка като фар на икономическа и политическа стабилност до възхода на глобалните автократични и империалистически сили под формата на Русия, Китай и други опасни играчи“, пише “Дейли Бийст”.
И в тази ситуация елитът на Демократическата партия може да направи това, което направиха републиканците преди 50 години с Ричард Никсън – да дойде при сегашния президент и да го убеди. Не за оставка, разбира се (не е нужна сега), а за оттегляне на кандидатура в полза на друг кандидат. И изглежда, че има кандидати - “Вашингтон Пост” представи десетина различни варианти.
Според букмейкърите фаворити в надпреварата са губернаторът на Калифорния Кевин Нюсъм, настоящият вицепрезидент Камала Харис и бившата първа дама Мишел Обама.
Фактическата ситуация обаче е много по-сложна. Първо, Никсън нямаше къде да отиде - президентът беше заплашен от позор и импийчмънт. Байдън, от друга страна, иска да участва по принцип и също си осигури подкрепата на гласоподавателите на демократите в първичните избори. Второ, той все още е лидер в класацията на демократичните политици. И въпреки здравето на Байдън, нито един от трите варианта за смяна на настоящия президент не може да гарантира победата на демократите на изборите.
На пръв поглед Нюсъм е по-добър от Байдън във всяко отношение. Сравнително млад (56 години) харизматичен политик, който оглавява най-богатия и най-населен щат в Съединените щати. В същото време системен играч. Нюсъм казва на всички платформи, че дори не мисли да бяга. Че той напълно подкрепя кандидатурата на Джо Байдън и „дори не мисли да обърне гръб“ на настоящия президент.
Но в същото време играч, работещ за бъдещето. През цялото това време губернаторът провеждаше, както пишат американските медии, „изборна кампания в сянка“. Той рязко засили пътуванията си до щатите, където се представи на избирателите - и също така проведе редица международни срещи (с папата, китайския лидер Си Дзинпин. Тоест, той отдавна се позиционира (с благословията на партийния елит ) като резервно копие на настоящия президент.
Нюсъм обаче има слабости. Очевидно е, че по време на предизборната кампания настоящият губернатор на щата трябва да разчита на управленските си умения – а тези на Нюсъм, меко казано, не са впечатляващи. Тази година бюджетният дефицит на Калифорния е почти 46,8 милиарда долара. За сравнение, през миналата финансова година те бяха почти 32 милиарда. Освен това Калифорния е лидер сред всички щати по дял на бездомното население, както и един от лидерите по нива на безработица и цена на бензина. Съответно Тръмп може просто да смаже Нюсъм в дебата.
И бъдещата му снаха може да му помогне в това. Кимбърли Гилфойл, годеницата на сина му Доналд Тръмп младши, беше съпруга на Гавин Нюсъм от 2001 до 2008 г. А с бившия си съпруг не поддържа особено топли отношения – включително и заради изневерите му по време на брака им.
От друга страна, защо има нужда от Нюсъм, когато има жив и активен вицепрезидент Камала Харис? Амбициозен прокурор, който стана вицепрезидент на Байдън през 2020 г., Харис не изключи възможността да замени Байдън и да се кандидатира през 2024 г. Тя има както опит в правителството, така и рейтинг сред малцинствата и младите хора, отчасти поради нейните крайно леви възгледи. Изразява се например в яростна защита на правата на абортите, както и в събирания с гейове и транс хора в Белия дом.
Но тези възгледи правят Харис несъстоятелен кандидат в очите на много умерени демократи и нерешителни избиратели. „Ако аргументът за Байдън да не се кандидатира е, че той не може да спечели, същото важи и за Камала Харис“, пише Харолд Майерсън, главен редактор на “Американ Проспект”. Само 39% от американците имат положително мнение за нея, докато 54% имат отрицателно мнение. Съответно нейният антирейтинг (минус 15%) е приблизително същият като този на Байдън. За сравнение, Тръмп - с всичките му съдебни дела и съмнителна репутация - има антирейтинг от минус 11%.
Дори персоналът на Белия дом има меко казано негативно отношение към нея - Харис не успя да се наложи като ефективен мениджър, след като провали всички задачи, които й бяха дадени в рамките на изпълнителната власт. Харис е „невероятно глупава и изключително противна“, пише ”Федералист”.
Затова като че ли изобщо не е трябвало да се смята за фаворит – но тук има една тънкост. От формална гледна точка вицепрезидентът Камала Харис е първият кандидат за заместник на Байдън. И ако партията я игнорира, тъмнокожа жена, това може да разочарова други тъмнокожи жени. А малцинствата са основният електорат на демократите и не дай си Боже да приемат настоящите лидери на Демократическата партия за расисти.
Затова, ако трябва да сменяме мургава жена за някого, то няма да е за белия Нюсъм, а за друга мургава жена - бившата първа дама Мишел Обама. Тя остава много популярна сред демократите. Тя няма управленски провали или история на негативни решения - само няколко политолози знаят, че тя де факто е управлявала съпруга си, а повечето демократи възприемат Мишел като успяла жена.
Тя обаче няма две важни качества, които са изключително необходими в случая. Първо, желанието да стане президент - Мишел Обама многократно е казвала, че не иска да се връща отново в Белия дом. Нейното участие ще бъде представено от републиканците или като знак за двуличие, или като доказателство, че Обама е фигура на "дълбоката държава". Второ, тя няма опит – нито държавна администрация, нито политическа дейност. Тя е просто съпруга на бивш президент на САЩ, това е всичко. Пристигането на толкова неопитен човек в Белия дом в такъв важен за САЩ момент може да изглежда неприемливо за значителна част от електората.
В резултат на това се оказва, че демократите имат единствения повече или по-малко приемлив, уважаван и опитен кандидат - Джо Байдън. „Ако той се оттегли, това ще доведе до седмици на хаос, вътрешни битки и куп кандидати, които ще влязат в жестока битка на партийната конвенция“, казва Роб Флахърти.
Това означава, че демократите, очевидно, ще трябва да заложат на победата на „Сънливия Джо“. Защото няма накъде - всички останали, колкото и да е странно, завършват по-зле и имат много по-малък шанс да бъдат избрани за президент на САЩ.
Превод: В. Сергеев