/Поглед.инфо/ Нападението срещу руския посланик в Полша Сергей Андреев, когато той се опита да поднесе цветя на гробището на съветските войници във Варшава, не е просто проява на омраза към Русия. Това е и част от работата по „отмяната на Русия”, по изолацията на страната ни, която се извършва от нашите геополитически опоненти. С ръцете на украинците, но не само с техните и, най-важното, изобщо не в подкрепа на Украйна.

Целта е блокадата на Русия, изолирането на страната ни от външния свят като „страшен агресор и убиец”. Защо е важно не само да се отмени всичко руско, но и да се сплашат руснаците, живеещи или работещи в чужбина? Необходимо е да се уверят че дори дипломатите ще се страхуват да се появят – било на обществени места, или на приеми в посолствата, да се страхуват да общуват с колеги от други държави. Да направят така, че Русия, чиито дипломатически мисии на Запад вече са силно намалени поради масовото експулсиране на служители, също да реши да намали присъствието си, да евакуира хората или дори напълно да преустанови работата на посолствата. Същото важи и за нашите медии – помните скорошното нападение в Берлин срещу сградата, в която живеят журналистите на РИА Новости. И трябва да сме подготвени, че подобно сплашване само ще се засилва: колкото по-успешна е нашата операция в Украйна, толкова повече провокации ще има.

Как да реагира Русия на това? Не можем да направите нищо с протести, но не можем да отстъпим, тоест да се поддадем на сплашване. Необходимо е да запазим присъствието си на Запад – защото нашите противници искат именно елиминирането му. Няма съмнение, че нашите дипломати ще издържат, а специалните служби ще направят всичко възможно нищо да не застраши живота им. В крайна сметка сме имали посланици, които загиват по време на служба – и не само Андрей Карлов в Турция през 2015 г., но и двама съветски посланици през 20-те години на миналия век, а също Грибоедов в Техеран преди почти двеста години.

В същото време опитите за усложняване на руското дипломатическо присъствие имат чисто западно разпространение – никой, освен САЩ, Европа, Япония и англосаксонските страни (Канада и Австралия), не се опитва да минимизира контактите с нас. Освен това опитът за „отмяна на Русия“ на глобално ниво води Запада в задънена улица, поставяйки пред простия избор. Или да продължи да настоява за премахването на Русия - или сам да напусне.

Най-добрият пример за това е историята на предстоящите срещи на високо равнище на Г-20 и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество тази есен. Срещите на върха ще се проведат в средата на ноември: първо на Г-20 в Бали, а след това АТИС в Банкок. Вниманието към тях е огромно - просто защото това ще бъдат първите срещи лице в лице на световни лидери от началото на пандемията. Първата среща на високо равнище ще събере ръководителите на всички големи сили, а втората ще включва половината от Г-20, включително САЩ, Китай и Русия.

След началото на нашата специална операция в Украйна САЩ и Великобритания обявиха, че ще искат изключването на Русия от Г-20 – което само по себе си е абсурдно и невъзможно. Това ще изисква единодушно решение на всички останали 19 членове на клуба, в който Западът има само половината гласове. И не всички от тази половина горят от нетърпение да „отменят Русия“. Това за пореден път се демонстрира на неотдавнашната среща на финансовите министри и ръководителите на централните банки от Г-20: по време на речта на руските представители участниците на САЩ, Великобритания, Канада и Франция предизвикателно напуснаха залата. Представителите на Италия и Германия, Япония и Австралия останаха на мястото си (въпреки че някои от тях изключиха видеокамерите си, когато министър Силуанов говори по видеовръзка). Тоест дори Западът не е единен в желанието си да изолира Русия, но англосаксонците не изоставят опитите си да осуетят участието на Путин в срещите на високо равнище през ноември.

Джо Байдън, след като на всички в САЩстана ясно, че обещанието му да изключи Русия от Г-20 е нереалистично (и той дори се опита да убеди индонезийския президент Джоко Видодо да не изпраща покана до Путин), намери изход - да покани Зеленски на срещата в Бали. Индонезийските власти се съгласиха с това, тъй като на всички срещи на Г-20 са поканени не само страните-участници, но и лидерите на няколко други страни по света (особено частта на света, където се провежда срещата на високо равнище), които присъстват на отделни срещи.

Сега няма значение къде ще бъде Зеленски през ноември. Дори да седи в Лвов или да оглави правителството в изгнание, страните от Г-7 ще поискат участието му. Дали той ще участва лично или чрез видеовръзка също не е ясно, но при всички случаи Западът ще направи шоу от неговото представяне, при това адресирано предимно към незападния свят. Тоест онези страни от Азия, Латинска Америка и Африка, които не се поддадоха на натиска на англосаксонците и не се присъединиха към санкциите срещу Русия. Ще ги убеди ли речта на Зеленски? Разбира се, че не – индийският премиер Моди или мексиканският президент Лопес Обрадор поставят интересите на своите страни на първо място. Но все пак антируската пропаганда ще получи добра платформа.

Неприятно ли е за нас? Да, но нищо повече. Владимир Путин все пак ще участва в срещите на високо равнище в Бали и Банкок, защото присъствието ни там е много по-важно от всякакви провокации. В крайна сметка Русия променя не само Украйна и отношенията си със Запада. Нашите действия (и реакцията на Запада към тях) променят целия свят, ускорявайки преструктурирането на целия световен ред. В целия незападен свят Путин се възприема като смел и силен лидер, който не се страхува да предизвика силите, които доскоро претендираха за световно господство. Да се плаши Русия, като изолират Путин в Бали или Банкок е нелепо - появата му там ще демонстрира сила и увереност в неговата правота.

Но Джо Байдън вече е посъветван да не се появява на срещите на високо равнище, защото „опитите на САЩ да представят Русия като световен пария се провалиха, тъй като не всички партньори на Вашингтон са готови да обърнат гръб на Москва, което се превърна в проблем за Байдън" И това се пише от “Вашингтон”, който отбелязва, че сега американският президент е изправен пред "труден избор - дали да участва в срещата на високо равнище на Г-20, на която Путин може да присъства, или да отстъпи едно от основните международни събития на Русия и Китай". Но отсъствието на Байдън ще се разглежда като морално поражение. Освен това, както отбелязва отново “Вашингтон Пост”, той „не може да си позволи да пропусне подобно събитие в Азия, тъй като днес последиците от пандемията все още се отразяват на световната търговия, а инфлацията се превърна в общ проблем“.

Всъщност в общ проблем се превърна, от една страна, неспособността на Щатите да съчетаят претенциите си за световно господство, а от друга, реалната мощ на тази страна. Несъответствие между амбиции и амуниции с други думи. Освен това самите Щати правят всичко, за да подчертаят нарастващата разлика между първото и второто. Кой ги принуди да поискат от целия свят да се присъединят към тоталните санкции срещу Русия, когато от самото начало беше ясно, че това няма да се случи? Кой ги принуди да блокират валутните резерви на нашата централна банка, като по този начин подкопаят остатъците от доверие в долара като резервна валута? Кой вкара в устата на Байдън призиви за сваляне на Путин и победа над Русия, демонстрирайки на всички истинските цели на американската подкрепа за Украйна?

Ако Байдън все пак реши да отиде на Бали, тогава те ще се опитат по всякакъв начин да го отделят от Путин. “Вашингтон Пост” смята, че е почти сигурно, че Путин и Байдън едва ли ще попаднат на една и съща снимка, въпреки че това е много трудно. Защо? За да не компрометират американския президент? Пред кого? Ако пред незападния свят, то това е безсмислено – репутацията на САЩ като глобален жандарм и агресор е толкова стабилна, че дори вярващите в „агресора на Путин“ няма да се изненадат. И ако искат да спасят Байдън от гнева на собствените му граждани, тогава това е безсмислено - срещата в Бали ще се състои седмица след изборите за Конгрес, на които демократите ще претърпят съкрушително поражение, а президентът ще се превърне в "куцо пате", което тръмпистите ще тормозят две години. И на такъв Байдън вече ще чу бъде напълно безразличнодали ще влезе в обща снимка с Владимир Путин.

Така че независимо дали Байдън отиде на Бали или не, той пак ще загуби - защото не беше необходимо от самото начало упорито да пренебрегва повече от оправданите интереси на Русия, а след това да залага на нейното поражение. Не можем да бъдем уплашени — поне Западът би могъл да научи това от историята на отношенията с нас. Но, уви, ще се сетят за това едва след като си спомнят още един ненаучен исторически урок – че не можем да бъдем победени.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?