/Поглед.инфо/ С всяка следваща година американският народ е принуден да се съобразява с все по-екстремните либерални иновации насред един потиснически социален климат, известен като "кенсъл култура".

Кога ще експлоадира експериментът?

През 1995 година тъкмо бях напуснал една лека кабинетна работа в Питсбърг, Пенсилвания, главно от голяма скука. Тогава получих покана да посетя Русия.

Беше насред зимата, тъй че как бих могъл да забравя? Когато колесниците на самолета докоснаха пистата на летище Шереметиево насред една заслепяваща снежна буря преди 25 години, Борис Елцин беше още президент на страна, която страдаше от родилните болки на демократичното преобръщане.

Столицата Москва имаше трудности да открие посоката си в един свят, който беше превърнат в капиталистическо "оцеляване на най-силните" буквално за една нощ.

Москва беше във волатилно състояние на постоянен поток и суматоха. С други думи, Русия беше точно този тип място, което търсех от известно време, когато животът ми се обърка.

Двадесет и пет години по-късно, корените ми са положени. Все още живея в Москва, както и семейството ми, и където е и работата ми.

Единственото нещо, от което се нуждаех за да завърша картинката на вътрешно щастие беше и руски паспорт.

И така, малко по-рано тази година, с неоценимата помощ на колегите ми, започнах тежката задача да кандидатствам за руско гражданство.

Най-сетне, след като чаках седмици за една камара документи да преминат през различни бюра, получих руски паспорт от приятелски настроена чиновничка в мигрантски офис в покрайнините на руската столица.

Това беше малко антиклимактичен завършек на цялото изпитание, и все пак незабравим.

Но това не е цялата история.

Това, което започна като практически ход - да взема руско гражданство, за да избегна ненужната работа да си вадя виза всяка година, се превърна в неизбежно търсене на душата ми.

Въпросът започна да ме гложди. Какво друго би могло да накара един американски консерватор да търси гражданство в Русия от всички други места на света?

Първо, Русия не е същата държава, която посетих за първи път преди много години. Нито пък Съединените американски щати са същата държава, която напуснах.

Радикални промени се случиха и на двете места, при това за кратък период от време.

За Русия много от тези промени бяха "козметични", като например модерни градски зони, които се надигнаха от руините на победеното съветско минало.

Бях свидетел на тези материални промени от първа ръка и все още ми е трудно да повярвам, че всичко се случи толкова бързо (и не само в Москва както дългогодишните недоброжелатели казват).

Също толкова важно, бих казал е, че насред смайващия руски ренесанс, страната поддържа и едно твърдо придържане към традиционните ценности.

Така например, ще посоча едно подобно нещо - приемането на федералния закон "С цел да се защитят децата от информация, която насърчава отхвърлянето на традиционните семейни ценности".

Този закон беше одобрен единодушно от Думата на 11 юни, 2013 година. Освен това, той беше приет от мнозинството от руския народ.

Това законодателство налага строги глоби за бизнесите или лицата, които бъдат намерени за виновни, че разпространяват "пропаганда на нетрадиционни сексуални отношения" сред деца.

Обратно на това, което беше изписвано в западните медии за така наречения "анти-гейски" закон, той всъщност не накърнява правата на никой човек на базата на сексуална ориентация.

Законът служи "само" за защита на най-уязвимите членове на всяко общество - децата.

Тук мнението е, че (въпреки че очаквам да прочета и интелигентни коментари под статията) мнозинството от американците биха приветствали подобен закон без никакво забавяне, ако имаха избор по този въпрос.

Това, което хората в Америка обаче получават, е точно обратното.

През последните няколко години Съединените щати бяха посетени и станаха обект на цял набор на либерални експерименти, един от които е транссексуалното движение.

За незапознатите, това е идеята, която разпространява ненаучното схващане, че полът е плаваща концепция, която не се определя от биологията.

Вместо това, те вярват, че полът се определя от чувствата и ориентациите на отделния човек.

Това доведе до многобройни битки по въпросите свързани с произнасянето на различни думи и местоименията. Дали например е приемливо за подрастващи да претърпяват непоправими операции за смяна на пола.

Или пък, дали е нормално биологически мъже, които се "идентифицират" като жени, да бъдат допуснати до женските тоалетни.

С други думи, още много бойни полета покриват цялата страна, разделяйки допълнително американците и настройвайки ги едни срещу други.

За да се усложнят дори още повече нещата, в основните класове в обществената училищна система се преподават транссексуални уроци на малки деца.

Не е нужно да се казва, че това е неограничен ужас за всеки човек със силни консервативни убеждения, а такива има все още милиони в Съединените щати.

"Нормалните хора трябва да се обединим за да се изправим срещу смазването на свободата на словото преди да е станало твърде късно.

За съжаление, Американският съюз за граждански свободи е на страната на цензурата", написа в Туитър Абигейл Шриер по повод желанието на гореспоменатата асоциация да се забрани една от книгите й.

Транссексуалната или трансджендърна идеология обаче, е само една част от многопластовата прогресивна торта, която се натиква в лицето на американския народ.

Това е да го кажем, просто един сватбен обичай, създаден в Ада, ако искате.

Вземете например, въпроса за "критичната расова теория". Още едно чуждо нововъведение на американската политическа сцена, което ни учи, по пристрастните думи на учителските брошури, че "абсолютно всички бели хора допринасят за расизма".

С други думи, ако вие сте бял човек, вие най-вероятно имате бели супремасистки сърбежи да излезете от клозета си в облеклото на Ку Клукс Клан.

Невероятно, но подобни разделящи и опасни идеи се преподават на служителите в американското правителство. Поне докато администрацията на Доналд Тръмп не прекрати тази практика това лято.

Както направи и с "тоалетния закон" на Барак Обама, който разгневи мнозина.

Всъщност, за много американци, администрацията на Доналд Тръмп представлява последната опора. Доста лабилна и крехка опора при това срещу огромната вълна от хипер-либерални програми, които разтърсват нацията като ураган от категория 5.

Един от най-спорните въпроси е този за обезопасяването на американско-мексиканската граница. Това беше и червеният бутон, който вкара Доналд Тръмп в Белия дом.

Някой може ли да си спомни последния път, когато руски политик е постигнал успех сред избирателите, предлагайки например, да отвори границите с Китай?

Лично аз не мога да назова нито един.

А да отказват да правят това, не значи автоматично, че Русия е "расистка" страна, каквито сега са обвиненията срещу строящите стената републиканци.

Сега, освен ако републиканците не успеят да променят изхода на президентските избори от 2020 година в съдилищата, америанският народ може да очаква, че Джо Байдън и Камала Харис ще стартират ера на агресивен "прогресивен" либерализъм.

И той ще бъде допълнен от пропусклива американска граница, което ще направи страната дори по-неразпознаваема от сега.

И тук е още по-тежката уловка, която прави тези ултра-прогресивни програми по-неприемлиеливи и отчетливо недемократични за американците.

Те НЕ СА резултат от вътрешнонационални идеини движения. Вместо това те се спускат на впечатлителните маси от корпоративните и политически покриви.

Още повече, всеки човек, който посмее да говори срещу тези радикални концепции е обект на брутална "кенсъл", т.е. отхвърляща кампания и критика.

Той става обект, с който "уоук" ("будните", т.е. "толерантни", мултикултурни, про-ЛГБТ и тнт. хора) "левите" искат да унищожат всичко и всички дисиденти.

С пълното одобрение и съучастие на Силиконовата долина и казионните медии, монолитните организации, които лоялно служат на либералите като всевластни цензори и разпространители на дезинформация, традиционалистката и консервативна идеология безжалостно се изхвърля от американския пейзаж.

Лично аз не съм търсил руско гражданство заради някакви преимуществено политически причини.

Нито пък съм загубил любовта си към родната ми страна. Всъщност, наистина се моля Съединените щати да се радват на бъдещи успехи, стига да не са за сметка на други нации.

В същото време, обаче, да гледам това, което се случва в Съединените щати като цяло и с моята идеология в частност, ме кара с абсолютна сигурност да считам, че нацията ми върви към епически срив.

Просто е наивно да се смята, че половината страна може да си мисли, че ще наложи радикалните си експерименти върху другата половина чрез изнудване и цензура. И после да си въобразяват, че това няма да доведе до майката на всички отпори.

Ако животът в Русия през всичките тези години ме е научил на нещо, то е да ценя традиционалистката идеология като крехък дар, който унищожителните сили на либерализма непрекъснато искат да премахнат и по причини, които не разбирам напълно.

Превод: СМ

* Робърт Бридж е американски писател и журналист. Автор на книгата "В полунощ на Американсакта империя", както и на "Как корпорациите и политическите им слуги унищожават Американската мечта".