/Поглед.инфо/ Администрацията на Байдън събра участници от над 100 държави в четвъртък за виртуална „Среща на върха за демокрация“, организирана около три теми: „защита срещу авторитаризма, борба с корупцията и насърчаване на зачитането на правата на човека“.

В речта за откриване на срещата президентът Джо Байдън предупреди срещу демократичното отстъпление на фона на нарастващата заплаха от автокрация.

„Ние сме на преломна точка в нашата история... Ще позволим ли обратното пързаляне на правата и демокрацията да продължи без контрол? Или заедно ще имаме визия... и смелост да поведем отново похода на човешкия прогрес и човешката свобода напред?" каза той, добавяйки, че „демокрацията не се случва случайно."

"Трябва да я подновяваме с всяко поколение", заяви той.

Без изрично да споменава политиката на Вашингтон на основана на ценности конфронтация с Китай и Русия, Байдън осъди „външния натиск от автократи“, които „се стремят да развият собствената си сила, да изнасят и разширяват влиянието си по света и оправдават своята репресивна политика и практики като по-ефективен начин за справяне с днешните предизвикателства.”

Решението на администрацията на Байдън да покани Тайван като участник предизвика възмущение от Пекин, като Джао Лиджиан, говорител на китайското външно министерство, обвини Вашингтон, че използва демокрацията като „прикритие и инструмент за постигане на своите геополитически цели, потискане на други държави, разделя света и служи на собствените си интереси.”

Срещата на върха се провежда в контекста на водената от САЩ кампания за задържане на дипломатически бойкот на предстоящите Зимни олимпийски игри в Пекин, позовавайки се на „продължаващия геноцид и престъпления срещу човечеството в Синдзян и други нарушения на правата на човека“ – досега към бойкота на Байдън се присъединиха Канада, Австралия и Великобритания.

В съвместна публикация, написана за The National Interest, посланиците на Русия и Китай в Съединените щати Анатолий Антонов и Цин Ган осъдиха срещата на върха като проява на „манталитет от Студената война“.

Материалът призова Съединените щати да спрат да използват „дипломацията, основана на ценности“ като инструмент за разделение и конфронтация, като същевременно се твърди, че и Русия, и Китай са функциониращи демокрации сами по себе си.

„Няма нужда да се тревожите за демокрацията в Русия и Китай“, продължава публикацията, добавяйки, че „някои чужди правителства по-добре да мислят за себе си и какво се случва в домовете им“.

Отвъд очакваната критика от основните геополитически съперници на Вашингтон, срещата на върха предизвика противоречия сред американските съюзници. Унгария, която е член на НАТО и Европейския съюз, не получи покана.

Пренебрежителното отношение беше прието негативно от някои от унгарските критици на премиера Виктор Орбан, които твърдят, че това само ще отдалечи Будапеща от Запада и ще изостри същите вътрешни авторитарни тенденции, на които изключването на Унгария имаше за цел да противодейства.

Въпреки че предполагаемото авторитарно поведение на Орбан беше счетено за дисквалифициращо, Киев получи покана въпреки продължаващата цензура от страна на украинския президент Владимир Зеленски на опозиционни медии, преследване на опозиционни политици и ограничения за чуждестранни журналисти.

„Тази среща на върха не е за вземане на страна“, каза заместник-секретарят по гражданска сигурност, демокрация и права на човека Узра Зея на специален брифинг за пресата във вторник.

„Тя не е предназначена да бъде разделящо или враждебно (мероприятие). Всъщност всичко е свързано с положителен дневен ред с колегите демокрации, които да дават пример, да се учат една от друга, да демонстрират как и защо демокрациите работят, за да дават резултати за своите хора."

Въпреки това експертите са загрижени, че сортирането на страните по етикети, базирани на ценности, може да предизвика геополитическо напрежение и, в случая с Азиатско-тихоокеанския регион, да изложи поканени като Индонезия и Южна Корея на китайско икономическо или политическо отмъщение.

Застъпнически групи, коментатори и мозъчни тръстове, които иначе са съгласни с концепцията за събитие, овластяващо глобалната кауза за демокрация, остро критикуваха аспектите на провеждането на срещата на върха.

Лора Торнтън, директор и старши сътрудник в Алианса за осигуряване на демокрация към Германския фонд Маршал, отбеляза, че процесът на подбор на участници в Срещата на върха за демокрация е по ирония на съдбата недемократичен, без ясни критерии или друг вид процедурна прозрачност.

Торнтън очерта множество съмнителни решения за покана: авторитарната Демократична република Конго премина летвата, докато демократичното правителство на Боливия не го направи.

Други поставиха под съмнение логиката зад домакинството на Пакистан – който беше поканен, но не и да присъства – макар и не Шри Ланка или Сингапур, като и двете отбелязаха значително по-високи резултати в глобалния индекс на свободата на Freedom House.

Наблюдателите виждат по-широка, тревожна тенденция в тези пропуски; както отбеляза журналистът Дебасиш Рой Чоудхури, над 30 процента от 110-те гости на срещата на върха са класифицирани от Freedom House само като „частично свободни“.

Професорът от Американския университет Джеймс Голдгайер и професорът от университета Дюк Брус Джентълсън предупредиха, че раздаването на покани към частично авторитарни режими рискува да насърчи усещането, че „екипът на Байдън ги пуска от куката по отношение на техните недемократични тенденции“, като по този начин неволно улеснява демократичното отстъпление, което срещата е предназначена да бори.

Критиците, симпатизиращи на основната мисия на срещата на върха, твърдят, че нейната причина за съществуване би била по-добре обслужена с подход, по-малко насочен към държавата, вместо да структурира събитието около лидери на гражданското общество и активисти от демократични и недемократични страни.

Срещата на върха беше обявена от администрацията на Байдън като глобална сборна точка за демокрации, обединени около споделени ценности и обща визия за бъдещето. Това, което се появява вместо това, е объркана афера, колкото стратегически погрешна, толкова и морално съмнителна.

„Ценностите са интереси“, гласи популярен рефрен сред поддръжниците и участниците в събитието. Но Срещата на върха за демокрация засече най-лошото от двата политически свята, замъглявайки американските ценности със своите груби непоследователности, като същевременно предаде основните национални интереси с многото си ненужни провокации.

Превод: СМ