/Поглед.инфо/ Опасният сблъсък между превозни средства на американски и руски войници в североизточна Сирия на 24-ти август подчертава крехките отношения и е по-широк тест на волята на двете велики сили.

Според доклад на Белия дом и руско видео, което доби популярност тази седмица, изглежда, че двете страни са се състезавали по шосе в бронирани машини, руснаците са ударили отстрани американците, което е оставило четири американски войници ранени.

Но това говори за по-големи проблеми свързани с американските провокации на прага на Русия в Източна Европа.

Една трезва оценка на американската политика спрямо Русия от разпадането на Съветския съюз ни води до две логични заключения. Едното е, че нашите лидери, както администрациите на демократи, така и на републиканци, са тотално глухи относно това как действията на Вашингтон се възприемат в Москва.

Другата възможност е, че тези лидери са възприели максимално агресивна политика, която има за цел да притиска и дразни Русия, дори това да унищожи конструктивните двустранни отношения и да рискува евентуално да се стигне до опасна развръзка.

Последните военни ходове на Вашингтон, особено в Източна Европа и Черно море са изключително алармиращи и водят до напрежение.

Има дълга поредица от американски провокации срещу Русия. Първата е от късните 90, както и ранните години на 21-ви век, когато Вашингтон нарушава тихомълком устното споразумение, което е сключил с Михаил Горбачов и други съветски лидери, че ако Москва приеме обединена Германия в НАТО, Алиансът няма да се разширява на изток.

Вместо да следват споразумението, администрациите на Обама и Буш успешно приеха много нови членове на НАТО от Централна и Източна Европа, докарвайки могъщата военна асоциация директно на западната граница на Русия.

В добавка към това, Съединените щати инициираха "ротационно" разполагане на силите си в новите страни-членки, тъй че военното ни присъствие там стана перманентно по всичко, освен по име.

Дори Робър Гейтс, който служеше като секретар на отбраната при Джордж Буш и Барак Обама се чувстваше неудобно относно тези разполагания на сили и призна, че е трябвало да предупреди Буш през 2007-ма, че това е ненужна провокация.

И всякаш това не беше достатъчно антагонистично, и Буш и Обама се опитаха да привлекат Грузия и Украйна в НАТО. Последната е не само в зоната, която Русия счита за своя легитимна сфера на интереси, но и в ядрото на отбранителната й зона.

Дори ключови европейски членове на НАТО, като Франция и Германия смятаха, че подобен ход е неразумен и блокираха амбициите на Вашингтон. Тази съпротива обаче, не възпрепятства западен опит за намеса във вътрешните дела на Украйна, оказвайки помощ на демонстранти, за да свалят избрания, про-руски президент и слагайки ново, про-НАТОвско правителство през 2014-та.

Подобни провокативни стъпки сега се засенчват от още по-притеснителни ходове на САЩ и НАТО.

Само седмици преди формално да го обяви на 29-ти юли, администрацията на Тръмп разкри плана си да предислоцира американските части в Германия някъде другаде. Секретарят на отбраната Майк Еспер официално направи обявлението и медийният фокус беше върху това как 11,900 войници ще напуснат страната.

Но Еспер даде да се разбере, че само 6400 от тях ще се завърнат в Съединените щати, а другите 5600 ще бъдат предислоцирани сред други страни от НАТО в Европа. Например, от 6400 връщащи се в САЩ, "много от тях и подобни части ще започнат ротационно разполагане отново в Европа".

Още по-лошо от 5600-те оставащи в Европа е, че поне 1000 отиват на източната руска граница, в Полша.

Друг резултат от предислокацията ще е засилването на американската военна сила в Черно море. Еспер потвърди, че различни части ще започнат "продължителни ротации и по-източно, в Черноморския регион, давайки ни по-продължително присъствие за засилване на възпирането и успокояване на съюзниците ни по югоизточния фланг на НАТО".

Москва със сигуност ще смята подобен ход като част от все по-големия списък на провокации от Америка в Черно море.

Измежду другите развития, вече има и нарастващ брой на притеснителни инциденти между американски и руски самолети в региона. Повечето от случаите включват американски шпионски самолети, летящи близо до руския бряг, уж в съюзнически небеса.

На 30-ти юли руски Су-27 прихвана два американски разузнавателни самолета. Според руски представители, това е четвъртият случай за последната седмица на юли, когато хващат американски самолети в сектор, близо до руския бряг.

Още едно прихващане стана на 5 август и включваше два американски шпионски самолета. Все още има и други инциденти, които са станали през август.

Това е безрасъдна практика, която лесно може да ескалира в поширока и много опасна конфронтация.

Нарастващият брой на подобни инциденти показва, че американското военно присъствие по руските граници се засилва, особено в Черно море. Това става на прага на Русия, на хиляди мили от американската родина.

Американците трябва да обмислят как САЩ ще реагират, ако Русия изгради голямо морско и въздушно присъствие в Залива на Мексико, оперирайки от военни бази на съюзни държави като Куба, Венецуела и Никарагуа.

Реалността, която не може да се отрече е, че САЩ и НАТО-вските съюзници обкръжават Русия, а не Русия Съединените щати. Неразумните политики на Вашингтон вече унищожиха някога обещаващите двустранни отношения и създадоха нова и ненужна студена война с Москва.

Ако повече разумни американски политики не се приемат скоро, новата студена война може да стане и гореща.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели