Помислете за фразата "конкуренция на великите сили". Въпреки че този и подобни термини са доста често срещани днес в средите за национална сигурност, колко често са били използвани преди 20 години? И за кои "конкуренти" се отнасят? Китай и Русия.
Първото не е изненадващо; нарастващата икономическа сила на Китай и потенциалът да я използва за политически и военни цели бяха очевидни още в началото на хилядолетието. Но Русия?
През 2000 г. бихте ли предвидили връщането й към "статут на велика сила"? Фактът, че е започнала да го прави, е свидетелство за ръководството на руския президент Владимир Путин.
Русия даде уроци на останалия свят в използването на способностите на 21 век за засилване на мощта и влиянието. Най-очевидните от тях са кибератаки, информационна война и превръщането на социалните мрежи в оръжия.
Но важното е именно начинът, по който те бяха използвани заедно с други средства, които се оказаха толкова ефективни, като интегрирането на информационни операции с използването на въоръжени сили при грузинската и украинската интервенции например.
Освен това руските операции обикновено отразяват осъзнаване както на стратегическите ограничения, така и на възможностите.
Фразата "конфликт под прага на войната" всъщност е банално твърдение. През историята могат да се намерят случаи на политическо насилие, случващо се с нива на интензивност под западните норми на конвенционалната война.
Фразата признава осъзнаването от съвременната Русия за това кога и къде може да използва сила, без да предизвиква реципрочни отговори от конкуренти.
Най-голямото стратегическо постижение на Русия обаче, не изискваше физическа употреба на сила. Това беше намесата на Русия в избирането през 2016 г. на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати.
Разбира се, намесата на Русия не беше единствената причина за избирането му, но предвид особеностите на избирателната система на САЩ, особено на Избирателната колегия, руските информационни оператори разпалиха и изостриха достатъчно вече съществуващата поляризация и партизанщина, за да помогнат на Тръмп да осигури победа.
А за Русия ползите от тези усилия бяха огромни, не по-малко от парализиране на политическата ефективност на техния главен противник.
Повече от предишните президенти Доналд Тръмп отслаби световния ред, който отразяваше американските и западните ценности, създавайки възможности за президента Владимир Путин да засили и насърчи руското влияние.
Освен това, както свидетелстват новините за най-големия пробив в американските информационни системи - неотдавнашният хак на SolarWinds, използването на кибер операции от Русия показва способността им да предвиждат и да се справят с променящите се стратегически обстоятелства.
Много преди президентските избори през 2020 г. руските оперативни служители очевидно са получили достъп до важни американски правителствени системи. Не е ясно каква информация са придобили и как тези системи могат да бъдат компрометирани, както и степента на нарушението може никога да не бъде публично известна.
Но въпреки това те поставиха идващата сега администрация на Байдън в тежко и стратегическо неизгодно положение.
Джо Байдън даде да се разбере, че възнамерява да върне и активизира световното лидерство на Съединените американски щати - задача, която сега е силно затруднена от руските информационни операции.
И тук руските успехи са улеснени от американските слабости. В случая например, разтегленият характер на американската бюрокрация, проблем, влошен от липсата на висше ръководство по време на администрацията на Тръмп.
Но дори преди 2017 г. кибер и информационните операции страдаха от разпределението си сред многобройни цивилни агенции и военни организации, повечето от които имаха други основни функции и отговорности.
Отвъд кибер и информационните операции обаче има постоянна липса на стратегически фокус в САЩ. Манията на армията за мащабни бойни операции (LSCO) е пример.
Едно оправдание за повече обучения и планиране на мащабни бойни операции е необходимостта да се подготвим за "по-лоши сценарии", без видимо признание, че ресурсите и времето, отделени за това, не могат да бъдат използвани за справяне с по-вероятни непредвидени ситуации, които биха възникнали.
Друго оправдание е, че подобно обучение възпира противниците да обмислят възможността да използват от своя страна мащабни бойни операции.
Но в случая с Русия идва въпросът:
Защо ще бъде възпирана? Защо Русия ще се нуждае от мащабни бойни операции за постигане на стратегическите си цели, след като вече може ефективно да противодейства на политическите действия на Съединените щати?
Вместо това въпросът трябва да бъде:
Какви са стратегическите и оперативните възможности на правителството на САЩ, за да се изправи най-добре срещу Русия и други политически противници?
Нещо повече, как трябва да бъде организирано правителството на Съединените американски щати, за да развие и използва най-добре тези способности? Отговорите може да изглеждат коренно различни от съществуващите, но въпросите трябва да бъдат зададени.
Друга ключова разлика между Русия и Съединените щати е автократичният характер на първата и ангажираността на втората страна с правата на човека и защитата им.
Това дава на Русия на Путин голямо предимство в нейната способност за действие. Тя не трябва да се занимава с правните и бюрократичните препятствия, които са предизвикателство американските администрации.
Тези препятствия са необходими, за да се гарантира типа на правителството, което американците искат, от което имат нужда, но те не трябва да бъдат толкова голяма пречка за съгласувана стратегическа политика и действия.
Оживяването на американските стратегически способности изисква да поставим под въпрос дългогодишните бюрократични структури и функции, граждански и военни. То изисква и инвестиране в по-добри и по-сигурни комуникации, както и по-добро обучение на длъжностните лица относно възможностите за стратегически и оперативни действия, включително техните разходи и ползи.
Само тогава Америка ще притежава общност от професионалисти, които могат да разработят и поддържат стратегия, която е достатъчно последователна и ефективна, за да отговори на предизвикателствата на 21-ви век.
Трябва да действаме бързо, защото нашите противници вече притежават и прилагат ефективна стратегия.
Превод: СМ
