/Поглед.инфо/ Американското списание The National Interest състави топ 5 на най-опасните и мощни военни самолети в Русия. Изданието отбелязва, че руските самолети често са по-привлекателна и евтина алтернатива, отколкото пазаруването от САЩ и европейските страни.

Списъкът, съставен от NI, включва многоцелевия изтребител Су-27, който стана отговор на Съветския съюз на американските F-15 и F-16, и МиГ-29, които бяха широко изнасяни и все още се обслужват в редица постсъветски страни.

Изданието отбелязва отличното оръжие на Су-27, което включва няколко ракети въздух-въздух. Освен това в статията се казва, че военновъздушните сили на много страни, включително Индия, Китай, Виетнам и Индонезия, летят върху този изтребител и неговите модификации.

МиГ-29 от своя страна е обявен за един от най-маневрените самолети, които надминаха F-16. В същото време този многоцелеви изтребител може да бъде снабден с ракети АА-8 за бойни действия от близко разстояние и въздух-земя.

Както отбелязва авторът на статията, Су-35 се отличава със скорост от 2390 километра в час и радиус на поразяване от 1,6 хиляди или повече километра. Принадлежи към самолета поколение 4 ++, а в дизайна му са използвани абсорбиращи радарни материали, което прави изтребителя по-секретен.

Списъкът включва и „невидимия изтребител“ Су-57 (известен още като T-50, ПАК ФА), което е „пряк отговор на Русия към американските проекти от пето поколение“ - F-22 и F-35. Развивайки максимална скорост до 2,6 хиляди километра в час, ПАК ФА оставя своите колеги от студената война да му гълтат прахта, пише авторът на статията. Отбелязва се, че според американските военни новият изтребител Сухой е по-маневрен от американския F-35.

Като друг опасен руски самолет е признат бомбардировача Ту-160. Наскоро бе обявено възобновяване на производството му. Подчертава се, че за стратегическият бомбардировач Ту-160 е „невероятно бърз“ - има максимална скорост от 2220 километра в час. „Това е много по-високо от американските бомбардировачи. Освен това той може да се похвали с обхват от 7,3 хиляди километра “, отбелязва авторът на статията.

Превод: В.Сергеев