/Поглед.инфо/ Руските олимпийци проявиха наистина византийско коварство в Токио. Пристигнаха с орязан до край екип – десет лекоатлета вместо обичайните 100. Издържаха вълната на пропагандната омраза. Излязоха с неутрална униформа без флаг и химн. Дават анализи за допинг на практика 24 часа в денонощието – вижте например тормоза над София Велика. И все пак успяват да побеждават.

Първият концерт на Чайковски вече здраво се е забил в главата на публиката. „Трам-там-там-там!“ Американските плувци и френски фехтовачи потръпват през нощта.

Почакайте. Не сме се съгласявали така. Според плана руските спортисти трябваше да дойдат и да загубят всичко. Според западните партньори всички те са на допинг. Как така? Но успехът на руския екип се превърна в живо и визуално доказателство, че цялата тази история с „допинга“, подмяната на тестове и мустаците на Родченков са поредната партенка - като безкрайните истории за „Новичок“.

И днес стотици и хиляди западни - предимно американски - спортисти седят вещества, масово и съвсем официално. Извинението им е съвсем просто, нарича се „терапевтично изключване“. Злите езици го наричат „лиценз за допинг“.

Получаването му изобщо не е трудно. Спортистът представя лекарски сертификат в националната си антидопингова комисия и без никакви проблеми получава правото да използва забранени вещества.

Обхватът на химията е изключително широк. Има и лекарства за астма, които се консумират в индустриални мащаби от норвежките скиори. И анаболни стероиди, за употребата на които тенисистките, сестрите Уилямс, се подозират постоянно. И разнообразие от психотропни вещества, които по всяка вероятност са свързани с проблемите на американската гимнастичка Симоне Бийлс на Олимпиадата в Токио.

Интересното е, че издаването на такива разрешителни и тяхното съдържание са изключително секретни. Това е вид медицински данни на спортисти, лично, интимно нещо. Докладването от националните антидопингови комитети е направено по такъв начин, че никой нищо не разбира.

Австралийски активисти, опитващи се наистина да се борят с допинга, установиха например, че през 2012 г. страната е издала терапевтични изключения за 37 мощни лекарства - от инсулин до риталин. Никой не знае конкретно колко одобрения за всяко лекарство са издадени и на кого.

Само няколко хакерски атаки върху базите данни на САДА (Световната антидопингова агенция) направиха възможно да се установи очевидното: водещите западни спортисти редовно се тровят с различни химикали в опит да заобиколят конкурентите.

Адски коктейл от морфин, викодин, триамцинолон е открит в анализите на легендарния британски бегач Мо Фарах. Никой обаче не постави под въпрос неговото олимпийско злато. Не се е повдигал въпросът за дисквалификация. Той е рицар от кралицата на Великобритания и Мо продължава спортната си кариера. Щеше да отиде и в Токио - ако можеше да се класира за националния отбор.

Забранени вещества са открити в допинг тестове на сестрите Уилямс и Симона Бийлс в продължение на няколко години. Но и тримата спортисти бяха допуснати до състезанието и спечелиха всичко, което можеха.

Обхватът на проблема изплаши дори американците. Преди няколко години популярното списание „Ю-Ес-Ей Тудей“ се опита да проведе разследване, написа писмо до САДА. Като, наистина ли е толкова лошо положението с анализите на сестрите Уилямс? Не трябва ли да се вземат и публикуват данните за терапевтичните изключения? Нека обществеността знае какво правят легендарните спортисти.

Световната антидопингова организация не отговори на искането. Няма разсекретена информация. Журналистите трябваше да се задоволят с официално изявление на Американската антидопингова агенция, че сестрите Уилямс и Бийлс, които се присъедини към тях, са невинни.

След това Бийлс обясни, че от детството страда от хиперактивност и дефицит на внимание и затова САДА ѝ позволява да приема Риталин. Целият свят видя до какво доведе това в Токио.

Риталинът е мощен психостимулатор, разговорно наречен „кокаин за бедните“. Правилата за транспортирането му през границата са много сложни, те бяха затегнати още повече по време на пандемията. Според хора, запознати със ситуацията, треньорът на Симон Бийлс не е успял да достави необходимите за неговите подчинени Риталин в Япония.

Оставайки без обичайните лекарства, известната гимнастичка се оттегли от състезанието, оставяйки екипа си на волята на съдбата. Американските медии я обявиха за героиня, избухнаха със сантиментални текстове. Нека обаче да наречем нещата с точните им имена. Пред целия свят водещият американски спортист демонстрира симптоми на наркотичен глад.

За да отвлече вниманието на обществеността от този срам, ръководителят на Американската антидопингова агенция Травис Тигарт се нахвърли върху руските спортисти: „Русия заслужава тежко наказание и продължава да мами“.

Вижте, но това е същият Тигарт, който наскоро наказа американската бегачка Ша'Кари Ричардсън с един символичен месец прекъсване. Ричардсън пушеше марихуана точно преди старта. За такива неща САДА дисквалифицира за четири години.

И сега Тигарт обвинява Русия в "държавна подкрепа за допинг" и предлага да се публикуват всички допинг тестове на олимпийците. Защо не. Руските спортисти няма от какво да се страхуват, МОК току -що потвърди, че нямат положителни проби. Но ще бъде интересно да разгледаме анализите на американските спортисти. Там, изглежда, присъства е цялата периодична таблица.

Руснаците са свикнали да ги тормозят на международните състезания. Политизацията на Олимпиадата в Токио е извън класациите. Неспособни да спечелят в честна битка, западните партньори са се заели с провокации, лъжи, откровени нападения. "О, спорт, ти си война!". Американците трябва да преработят олимпийския лозунг, в днешно време това е модерно.

Всичко това причинява само съжаление, разбира се. Омразата, която в момента разкъсва американското общество отвътре, се процежда от тези нещастни спортисти. Те трескаво се опитват да превърнат мирните олимпийски игри в бойно поле. Високо мислещите анализатори наричат това „износ на хаос“, те виждат стратегически цели тук. Но все по-често изглежда, че това е просто инстинкт. По друг начин нашите партньори просто не могат.

Безнаказаната употреба на наркотици и незаконни вещества от американски спортисти може да им донесе някакви победи. Но в дългосрочен план това е наистина страшно нещо. Вече няколко поколения американски деца са свикнали с мисълта, че можеш да станеш спортна звезда, ако от ранна възраст се тъпчеш с всякакви боклуци. Това беззаконие ще бъде покривано от треньори, лекари, Травис Тигарт, чак до президента. Какво е това, ако не "държавна подкрепа за допинг"? САДА трябва да се погрижи за американците - в името на бъдещето на големите спортове.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели