/Поглед.инфо/ Пол Крейг Робъртс анализира решението срещу Марин льо Пен като пряк удар срещу демокрацията и народния вот във Франция, зад който прозира волята на европейския елит да блокира националния суверенитет.
Текстът поставя въпроса дали днешната „европейска демокрация“ не е в открит конфликт с основните принципи на демократичния избор.
В една демокрация действащото правителство не може да забрани на опозиционен кандидат да се яви на избори с мотива, че кандидатът може да спечели и да заеме мястото на сегашната власт. Но именно това направи президентът Еманюел Макрон с Марин льо Пен. Льо Пен оглавява най-голямата политическа партия във Франция. Френски съд ѝ забрани да заема публична длъжност в продължение на пет години, което я лишава от възможността да се кандидатира на президентските избори през 2027 г., където отдавна е смятана за водещ претендент.
Оправданието, използвано от френските власти, за да бъде осуетена народната воля, е обвинение за „неправомерно присвояване на средства от ЕС“. Льо Пен е осъдена за това, че е използвала средства, предназначени за нейния персонал в Европейския съюз, за нуждите на френския си екип. Парите, разбира се, са взаимозаменяеми, а скалът бе раздухван от утвърдени медийни и политически кръгове до степен да произведе търсения ефект.
Марин льо Пен е противоречива фигура за френския елит, защото представлява етническия френски национализъм, а не глобализма на отворените граници и мултикултурализма – с други думи, тя защитава Франция, а не една „вавилонска кула“ без суверенитет.
В цяла Европа леви идеолози успяха да приравнят етническия национализъм с нацизма. От десетилетия се полагат усилия за размиване и унищожаване на суверенитета на националните държави чрез тяхното сливане в Европейския съюз. Льо Пен се противопоставя на тези усилия за обезличаване на Франция и поради това е заклеймявана като „екстремист“. Въпреки опитите на елита да я демонизира, нейната партия се радва на най-широка обществена подкрепа.
През годините европейската левица наложи тезата, че националният суверенитет е „дясна“ идеология. Дори руският новинарски канал RT нерядко възпроизвежда този пропаганден език, което показва колко повърхностно понякога се разбира характерът на европейските политически конфликти.
Когато Льо Пен обжалва решението в Европейски съд по правата на човека, съдът заобиколи същината, като постанови, че тя не е доказала „непосредствен риск от непоправима вреда“ за себе си. Очевидно вредата е нанесена не толкова на личността, колкото на френската демокрация и на правото на избирателите да изразят волята си – въпрос, който съдът предпочете да не разглежда.
Очевидно е, че т.нар. „европейска демокрация“ действа единно срещу реалната демокрация, като попречи на френския народ да избира свободно, забранявайки на водещ опозиционен кандидат да участва в президентските избори.
Льо Пен отново обжалва и заяви: „Надявам се да убедя съдиите в невинността си.“ Но за естаблишмънта въпросът не е вина или невинност. Става дума за стратегическо намерение: да бъде предотвратено всяко възраждане на националния суверенитет. Волята на народа вече не се толерира в Западна Европа.
Превод: ЕС