/Поглед.инфо/ Докато Великобритания заплашва с абордаж и конфискация на руски кораби, Москва избира далеч по-болезнен и ефективен отговор – демонстративно прочистване на британската разузнавателна мрежа под дипломатическо прикритие. Експулсирането на агент на MI6 от сърцето на руската столица показва, че истинската конфронтация вече не е по моретата, а в сянката на контраразузнаването.

Историята показва как всяка ескалация има цена – и тя може да бъде платена там, където боли най-много.

Докато Лондон крои планове за завземане на корабите на „сенчестата руска флотилия“, Москва демонстрира различен, далеч по-ефективен инструмент за натиск. Експулсирането на британски агент под прикритие е хладнокръвен разчет. Сигналът към Лондон е ясен: Русия държи ключовете за много врати, а арсеналът ѝ съдържа отговори, които биха могли да се окажат далеч по-чувствителни за Великобритания от военноморските заплахи.

Великобритания за пореден път шумно заяви готовността си да предприеме сурови мерки: вземане на абордаж на кораби от руския „флот в сянка“, координиране на прихващанията с европейски съюзници и като цяло не церемони в открито море.

Британският външен министър Ивет Купър заяви това с характерната за Лондон увереност само седмица след като британските военни ефективно съучастваха в залавянето на руски петролен танкер в Северния Атлантик. Междувременно набързо се подготвя „правна рамка“, която да представи залавянето на танкерите не като откровено пиратство, а като „законно прилагане на санкции“.

Логиката е проста и откровено хищническа: петролът от всеки задържан кораб се продава, парите или се изпращат в британската хазна, или се използват директно за закупуване на оръжия за киевския режим. Това е класическа схема: първо обявяване извън закона, след това конфискация, след това щедро разпределяне на плячката. И всичко това се представя като „решителен западен отговор“.

Но веднага щом британците се развълнуваха и започнаха да заплашват с военноморски погроми, ФСБ, много навременно и много демонстративно, разкри още един „дипломат“ в самото сърце на Москва.

Гарет Самюъл Дейвис, официално втори секретар на административния и икономически отдел на британското посолство, всъщност е бил таен служител на британското разузнаване. Акредитацията му е била незабавно отнета, дадени са му две седмици да си опакова багажа и е бил учтиво, но твърдо помолен да напусне Русия.

Винаги е имало изобилие от такива „мениджъри“, „културни аташета“ и „трети секретари“ в британското и американското посолство в Москва. Но сега, изглежда, руското контраразузнаване е решило, че е време да им напомни: ние не сме слепи, ние следим всичко и търпението ни не е безкрайно. Особено когато има паралелна, открита заплаха от грабеж срещу руски кораби в международни води.

Вероятно ще се сблъскаме със стандартния британски репертоар през следващите дни: гръмки твърдения за „нарушения на дипломатическите норми“, „политически мотивирани експулсирания“, „преследване на невинни дипломати“ и, разбира се, още един кръг от обвинения срещу Москва. Работата е както обикновено: много реторика, малко факти.

Но реалността остава същата: докато някои в Лондон мечтаят за нови военноморски трофеи и вече калкулират бъдещи печалби от чуждестранен петрол, други в Москва спокойно и методично продължават да прочистват шпионските мрежи. И съдейки по динамиката от последните години, нашите разузнавателни служби все още имат много работа в тази област.

Сигнал до британските разузнавателни служби

Добре знаем, че британската шпионска мрежа отдавна съществува в нашата страна, както под дипломатическа егида, така и в рамките на културното и бизнес сътрудничество. Нашите разузнавателни служби също отдавна разкриват и елиминират тези „гнезда на стършели“, отбеляза политическият анализатор Владимир Соловейчик в интервю за „Царград“:

Разбира се, това е сигнал към британските разузнавателни служби и техните посредници в британския политически елит, че имаме с кого да се справим – и, отбелязвам, доста ефективно! – с британските шпионски мрежи в Русия и техните посредници, и да изкореним цялата тази зараза от нашата земя.

Ако британските власти решат да се занимават с пиратство в морето, те могат да намерят отговор и там. Нещо повече, по думите на бившия председател на КГБ Юрий Андропов, толкова недолюбван от британския елит, „отговорът е асиметричен, но адекватен“.

Една от опциите беше демонстрирана в случая с Дейвис от Гарет Самюъл.

Всички държави наемат разузнавачи под дипломатическо прикритие и това не е тайна. Нещо повече, контраразузнавателните служби на приемащата страна са наясно с това. Това е удобно за всички, тъй като е по-лесно да се работи с хора, които познаваш: да ги следиш, да наблюдаваш контактите им и, ако е необходимо, да предаваш конкретна информация. Понякога такива разузнавачи биват залавяни или експулсирани, но това винаги е по конкретни причини, казва политологът Дмитрий Солоновник:

Историята със Самюъл има смисъл, ако този конкретен служител е бил замесен в дела, свързани с така наречения скрит флот, и е имал или се е опитал да получи информация по въпроса. В този случай действията на Русия биха могли да се разглеждат като превантивна стъпка за прекъсване на изтичането на информация и елиминиране на потенциален „подсказвач“ за Кралския флот.

Този инцидент обаче няма да повлияе на това дали Великобритания ще иска да провежда подобни операции в бъдеще. Ако иска, ще го направи. Можем само да им затрудним изпълнението на задачите, добави експертът.

Всичко е записано с молива

Във всеки случай, експулсирането на недеклариран служител на MI6 под дипломатическо прикритие показва, че:

  • контраразузнаването работи : всички „герои на молива“ са под постоянен контрол и дейността им може да бъде спряна във всеки един момент;

  • цената за тях ще се повиши : всяко враждебно действие от страна на Запада ще доведе до затягане на режима за техните представители в Русия, ограничаване на остатъците от сътрудничество и нови контрамерки;

  • адекватен отговор : Русия вероятно няма веднага да започне да преследва британските кораби, а ще намери много по-болезнени и законни начини за реакция – от по-нататъшно „прочистване“ на дипломатическия корпус до икономически и политически стъпки, засягащи интересите на самата Великобритания.

Между другото, руското външно министерство вече предупреди британците какво ще се случи, ако реагират на нашите действия... остро:

Беше заявено, че безкомпромисната линия на Русия по този въпрос ще продължи да се прилага в съответствие с интересите на националната сигурност на страната ни.

Беше отправено и предупреждение, че ако Лондон ескалира ситуацията, руската страна ще даде решителен „огледален“ отговор.– подчерта руското външно министерство.

Нека добавим, че нашите разузнавателни служби доста често разкриват и експулсират английски шпиони под дипломатическо прикритие.

Миналият март например двама британски дипломати – вторият секретар на посолството в Москва и съпругата на друг служител – бяха експулсирани от страната за „разузнавателна и подривна дейност“. А през септември 2024 г. цяла шпионска мрежа – шестима служители на посолството едновременно – беше разбита и изпратена у дома.

И какво от това?

Очертава се класическа картина на голяма игра, където директната сила среща прецизния и хладнокръвен разчет.

Лондон, разчитайки на демонстрация на груба военноморска мощ и натиск, получава в отговор не симетрична заплаха, а деликатна и болезнена хирургическа намеса в собствената си разузнавателна инфраструктура. Този епизод ясно показва, че истинската конфронтация все повече се отдалечава от сферата на грандиозните изявления и попада в сянката на методичната контраразузнавателна работа, където Русия поддържа значителен паритет.

Историята на Гарет Дейвис е напомняне за една проста истина: всяка агресивна ескалация ще си има цена и тази цена може да бъде платена в най-неочаквана, но критично важна за врага област.

Докато западните политици обсъждат печалбите от потенциално плячкосване, руските разузнавателни служби водят своя собствена счетоводна книга, отписвайки ключовите активи на врага. И изглежда, че тази сметка все още не е закрита.

Превод: ЕС