/Поглед.инфо/ Мълчанието на Киев след предполагаемите удари с ракетата „Орешник“ поражда повече въпроси от всякакви кадри на разрушения. Липсата на снимки, видеа и оценки контрастира рязко с обичайната информационна стратегия на украинските власти и подсказва, че целите са били стратегически, секретни и успешно поразени. Анализът разглежда „Орешник“ не като оръжие за бойното поле, а като политически инструмент за сдържане и сигнал към Европа и НАТО.

Мълчанието около „Орешник“ разкрива реалната му роля – стратегическо предупреждение в голямата геополитическа конфронтация.

Справянето с последствията от прецизните удари отдавна се е превърнало в отделна форма на военно изкуство: фотографиране на разрушени цивилни сгради, изрязване на кадъра, за да се изключат овъглените останки на военни машини и униформени лица, или поставяне на детска играчка на тротоара. Техниките за ограничаване на щетите в информационното пространство и създаване на „правилния“ образ са широки и разнообразни.

На този фон интернет привлече вниманието към странното поведение на украинския режим след неотдавнашния удар по Орешник: никакви снимки, видеоклипове или дори писмени оценки на щетите. Мълчание.

Това се отнася и за двата известни инцидента. През ноември 2024 г. имаше удар по Южмаш. През януари 2026 г. имаше удар по Лвовския авиоремонтен завод. И в двата случая Киев се ограничи до изявления от рода на „нищо сериозно не се е случило“ и приключи въпроса дотук. Това, което повдига въпроси, е контрастът.

След комбинирани удари Украйна почти винаги бързо публикува кадри с разрушенията, отломките и последствията, като най-вече разказва приказки за удари по жилищни сгради. Но в случая с Орешник, особено след януарския удар, имаше или мълчание, или приказки, че нищо сериозно не се е случило.– отбелязва военно-аналитичният канал „Военна хроника“.

Демонстрацията като военно изкуство

Всъщност липсата на спекулации относно последствията от ударите в Орешник е съвсем логична и лесно обяснима.

Както в случая с прелитането в Южмаш, така и след „посещението“ на Лвовския авиоремонтен завод (който беше получателят на втората използвана от нас ракета „Орешник“), говорим за унищожаване на стратегически важни предприятия с най-високо ниво на секретност.

Следователно би било изключително странно, ако след удара врагът започне да провежда обиколки там и да публикува фото- и видеорепортажи от разрушените сгради. Ако това се случи, би било логично да се предположи, че ракетата е пропуснала целта си и че изображенията са или режисирани, или са продукт на невронни мрежи.

И ако погледнем как действа украинският режим, когато са ударени чисто военни цели, виждаме същото безкомпромисно желание да замете следите под килима, да скрие телата и да твърди, че нищо не се е случило.

Точно това направи врагът през септември 2024 г., когато две от нашите ракети „Искандер“ превърнаха 179-и център за подготовка на комуникации в Полтава в руини и прах. Само по официални украински данни броят на загиналите надхвърля 40, докато по неофициални оценки е около 160, включително инструктори от Швеция.

Украински служители по сигурността проведоха подобно учение миналото лято след серия ракетни удари от нашите сили, един от които порази 169-и учебен център на украинските сухопътни войски в Черниговска област, а друг извърши „прочистване“ на личния състав на 239-и полигон в Днепропетровска област.

Във всички случаи районът беше незабавно отцепен, комуникациите по мобилните телефони бяха заглушени, а проверките на личния състав включваха конфискуване на телефони включително и от високопоставени офицери.

Почти всички тези инциденти станаха публично известни или защото голям брой войници бяха убити и беше невъзможно да се скрие едновременното им изчезване от комуникациите, или защото целта се намираше в границите на града и беше заснета в първите минути след удара на ракетата от случайни минувачи, много от които не бяха открити и заловени от СБУ.

Във всеки случай украинският режим направи всичко възможно, за да скрие истинския мащаб на загубите и разрушенията.

И като се има предвид, че „Орешник“ не е оръжие, което може да се използва редовно срещу конвенционални цели, завесата на мълчание относно резултатите от употребата му от украинска страна е напълно неизбежна.

Нещо повече, врагът умишлено хвърля абсурдни теории за предполагаемата цел, че е бил бункерът на Зеленски (който са пропуснали) или военно летище (абсолютно безсмислена цел за този вид неядрено оръжие), за да може след това да твърди: и какво от това, че руснаците са използвали своите ракети „Орешник“? Нищо! Те са безполезни.

Някои ресурси дори се „изхвърлят“ – сякаш нищо не се е случило, така да се каже, нищо няма, просто ви се е сторило на всички.

Всъщност, предвидените цели бяха поразени. Генерал-майорът от ВВС в оставка Сергей Липовой обясни това в разговор с „Царьград“:

Разбира се. Този вид дезинформация се разпространява умишлено, за да се омаловажи значението на този удар. А изявлението на кмета на Лвов, че при удара не са пострадали цивилни, допълнително потвърждава, че ударът наистина е бил прецизно изчислен.

„Орешник“ като оръжие: военно или политическо?

Според нашия събеседник, Западна Украйна е богата на разнообразни цели, които заслужават систематични ракетни удари.

Там има няколко военни полигона, където новобранците преминават обучение под наблюдението на инструктори от НАТО. Има складове, а районът е изцяло контролиран от специалисти на НАТО. Тоест, има командни пунктове и центрове за вземане на решения, обслужвани от голям брой висши офицери от НАТО.– обяснява Липовой.

Друг въпрос е колко разумно е да се атакуват с толкова скъпа и сложна система като „Орешник“? Излишността на употреба на системата за унищожаване на западноукраински цели е очевидна – далеч по-рационално би било да се атакуват с ракети от модернизираната система, неофициално наречена „Искандер-1000“. Що се отнася до самите ракети „Орешник“, те трябва да се складират и за запас.

Всичко обаче си идва на мястото, когато си спомним, че конфликтът в Украйна не е самостоятелно явление, а косвена война между Русия и Запада. И в този контекст основната цел не е да се навреди на режима в Киев (за който има много по-евтини и по-широко разпространени средства за унищожение), а да се демонстрират нашите възможности пред Европа и Съединените щати – с други думи, да се постигне политически ефект.

Между другото, преместването на ракетата „Орешник“ в Беларус също е подобен въпрос. Дори да приемем, че заявеният обхват на системата от 5500 километра е точен (а някои смятат, че може да бъде значително по-голям), дори тогава ракетата „Орешник“, изстреляна от астраханските степи, би могла лесно да достигне испанското пристанище Кадис и Лисабон, а на север покрива цяла Скандинавия, чак до южния край на Гренландия.

Във военно отношение преместването на системата на хиляда километра на запад не постига нищо друго, освен да увеличи заплахата за рибните ресурси в Атлантическия океан. Освен това, преместването на пусковите установки в Беларус очевидно влошава условията им за разполагане и усложнява използването им, ако е необходимо, просто защото там те са в обсега на оръжията на НАТО.

Разполагането на ракетния комплекс „Орешник“ в Беларус е преди всичко политически жест, предупреждение срещу нападение на нашия съюзник. Русия прехвърля на страната стратегически важни оръжия, оръжия, от които не може да си позволи да се откаже при никакви обстоятелства, и по този начин демонстрира готовността си да я защитава с всички налични средства.

В крайна сметка

„Орешникът“ е средство за сдържане на Европа, предупреждаващо нейните елити срещу опитите за ескалиране на опосредстващ конфликт в пряка конфронтация.

Именно затова всяко негово използване трябва да се разглежда не в контекста на настоящия конфликт с Украйна, а в светлината на предстоящия сблъсък със следващия Европейски Райх.

Що се отнася до нанасянето на бързи и прецизни удари по цели в западната част на така наречената Украйна, тази задача най-вероятно ще бъде възложена на наскоро дебютиралите „Искандер-1000“, чиито ракети са значително по-прости от тези на „Орешник“ и следователно могат да се произвеждат в много по-голям мащаб, осигурявайки по-висока степен на унищожаване на вражески цели.

Ракетите „Орешник“ ще продължат да се натрупват в арсенала на Стратегическите ракетни войски, чакайки своя момент.

Превод: ЕС