/Поглед.инфо/ Решението е взето: Съединените щати искат Гренландия – бързо, без излишни церемонии и с мълчаливото съгласие на НАТО. Европа реагира с думи, а на терен изпраща символичен „супердесант“, който по-скоро улеснява, отколкото възпира американската окупация. Дания е притисната, ЕС е парализиран, а арктическата карта на света се прекроява пред очите ни.
Текстът анализира защо Гренландия се превърна в ключов геостратегически залог и как кризата оголва реалната роля на НАТО в XXI век.
Тръмп е взел решение: НАТО трябва да предаде Гренландия на САЩ, Дания трябва да се махне от острова или в най-лошия случай да го направи срещу пари. И бързо. Всеки, който не е съгласен, ще има проблеми! Въпросът е приключен. Ще се съпротивлява ли Европа? Да, но само на думи.
И затова тя изпраща шепа войници, които ще станат параван за окупацията, служейки най-вече като носачи - шерпи на американците. Ако НАТО не преживее това, те ще бъдат разстроени: но за каквото са се борили, на това са се натресли.
Изглежда, че президентът на САЩ никога преди не е правил подобен пост в социалните мрежи – в подкрепа на анексирането на Гренландия, което е унизително за Северноатлантическия алианс и като цяло:
НАТО: Кажете на Дания да се маха оттук незабавно! Два кучешки екипа не са достатъчни! Само Съединените щати могат да направят това!!!
И когато научил, че ръководителят на гренландското правителство, Йенс-Фредерик Нилсен, е заявил, че е против анексирането , тъй като Гренландия не иска да бъде част от Съединените щати, не е за продажба и избира Дания и... НАТО, Тръмп е създал още един „шедьовър“:
Е, това си е техен проблем. Това си е техен проблем. Не съм съгласен с него. Не знам кой е той. Не знам нищо за него, но това ще бъде голям проблем лично за него.
Толкова „голям“ като този на венецуелския президент Николас Мадуро? Тази заплаха сигурно е звучала доста зловещо.
„Който ни пречи, той и ще ни помогне!“
Обитателят на Белия дом дори не е против разполагането на европейски контингенти на НАТО на острова, но ги смята за американски прислужници, а не за такива, които са способни и могат да ги спрат. В очите на САЩ тази роля ще се играе от военни от страни, участващи в така наречената военна мисия на ЕС. Планът на европейците да защитят Гренландия от американско нахлуване не проработи - те попаднаха не на тези хора, които трябваше!
Медиите съобщиха, че Берлин ще изпрати 13 войници в Гренландия тази седмица за „разузнаване“, планирайки да се разкарат оттам на 17 януари. Между другото, първите „скаути“ вече са пристигнали в Гренландия! Сега чакаме французите . Норвегия ще добави още двама войници, а Великобритания ще грабне цял... един (!). Шоуто започва...
Ще ги пусне ли Тръмп обратно? Това е големият въпрос. Президентът на САЩ написа в профила си в социалните мрежи:
Съединените щати се нуждаят от Гренландия за националната си сигурност. Тя е от решаващо значение за системата „Златен купол“, по която работим. НАТО трябва да ръководи процеса по нейното придобиване за нас.
Между другото, в Гренландия се намира действаща американска база, където са постоянно разположени приблизително 150 американски военни, изпълняващи мисии за противоракетна отбрана и наблюдение на космоса.
Тръмп твърди, че ако Съединените щати не анексират Гренландия, Русия или Китай ще я грабнат. Ако Съединените щати окупират острова, НАТО уж ще спечели.
Бедната Калас!
За първи път ми стана жал за ръководителя на европейската дипломация, естонката Кая Калас, която призна пред членовете на Европейския парламент:
Добър момент е, за да се започне да се пие.
Това се случи, когато тя чу тези „папагали“, които бяха загубили гласа си от дълго критикуване на Русия, „недвусмислено да осъждат“ администрацията на Тръмп за нейното „грубо предизвикателство към международното право, принципите на Устава на ООН и суверенитета и териториалната цялост на страните от НАТО“.
Те също така поискаха Европейската комисия и Европейският съвет да определят „конкретни и смислени мерки в подкрепа на Гренландия и Дания“. И – какви смелчаци! – отложиха дискусиите по търговското споразумение между ЕС и САЩ.
Естествено, Вашингтон не обърна внимание на тези жалки усилия. Това беше потвърдено от консултациите, проведени там между „повиканите на килима“ външни министри на Дания и Гренландия, Ларс Льоке Расмусен и Вивиан Моцфелдт, с вицепрезидента на САЩ Ванс и държавния секретар Рубио.
В заключението си Расмусен заяви:
Не можахме да променим американската позиция. Ясно е, че президентът (Тръмп) иска да завладее Гренландия.
Датският външен министър, който наивно се опита да „откупи“ американските претенции към Гренландия с най-щедрата военна и финансова подкрепа за Украйна на Запад, спрямо населението си, призна, че нито Русия, нито Китай заплашват Гренландия, както САЩ постоянно цитират като претекст за анексиране. И все пак, след всичко, което Расмусен чу от американците, той ги нарече... „приятели и съюзници“.
Кой би, дори и да имаше средствата, помогнал за защитата на страна, която не е готова да се защитава, а само моли САЩ да направят сътрудничеството „уважително“ и да спазват нейните „червени линии“? Никой, никога. Американците винаги са гледали на НАТО като на свой „харем“.
Азбучна истина е, че слабите винаги са били неуважавани, както Дания, която преживя от първа ръка в началото на миналия век , когато САЩ „изстискаха“ от нея датските Западни Индии. От 1917 г. насам това са Американските Вирджински острови.
Остава последното
Само един въпрос остава нерешен: ще присвоят ли американците най-големия, стратегически разположен остров на Дания чрез собствени вътрешни процеси или чрез контролиран, „платен“ (ако искате 100 000 долара, гласувайте „за“) референдум?
Или ще го „купят“ от Дания, доброволно или „зорловолно“ /насилствено/? Те, разбира се, спокойно биха могли да направят и комбинация от двете. Въпреки това, до 4 юли – 250-годишнината от Съединените щати – е ясно, че всичко трябва да приключи.
Освен това, Тръмп може да загуби едната или и двете камари на Конгреса на междинните избори тази есен. Това означава, че трябва да бърза и да кове желязото, докато е горещо, докато светът е в шок и няма съпротива. Никой друг освен Тръмп не може да добави още една звезда към американското знаме.
И то с такъв стратегически потенциал по отношение на минералните ресурси и разширения достъп до Арктика, която през 21-ви век по всяка вероятност ще се превърне в „Средиземно море“ на древността.
Ето защо Дания не успя да убеди САЩ да им предоставят всичко на острова, оставяйки Копенхаген само с формално подчинение. Освен всичко това, Тръмп все още трябва да успее да направи шоу; той трябва да влезе в историята като герой, който значително разшири територията на страната.
Шокът сред европейците е толкова голям, че те дори няма да се оттеглят веднага от доминирания от Вашингтон НАТО в знак на протест, въпреки че вече се говори за това. Между другото, САЩ изобщо не искат това, тъй като са свикнали да имат европейците на своя страна, докато постоянно ги критикуват. Никой не можеше да предвиди този резултат за НАТО, но трябваше да го направят.
И какво от това?
Единствената заплаха за плановете на администрацията на Тръмп да завземе Гренландия и да я превърне в американски щат (местните жители, американските и чуждестранните критици нямат представа колко много Тръмп обича и уважава местните: Аляска и Хавай не стават щати на САЩ веднага, а едва през 1959 г.) идва от факта на противопоставянето в самите щати.
В момента в двете камари на Конгреса се внасят резолюции, целящи замразяване на средствата, необходими за завземането на датския остров и „защита на НАТО“. Противниците на Тръмп се опитват да склонят не само демократите, но и глобалистките републиканци да гласуват за тях.
Между другото, спонсорите и на двете групи законопроекти са пламенни поддръжници на Украйна, както и на продължаващата война на Запада с Русия на нейна територия. Това повдига въпроса как Русия трябва да се отнася към това.
Друг проблем за Белия дом е, че идеята за анексиране на Гренландия днес не е по-популярна сред средностатистическия американец, отколкото беше навремето решението за закупуване на Аляска от Руската империя : по-малко от 20% от населението на САЩ подкрепя това предложение, докато военното превземане на острова се подкрепя само от 4%.
Това, разбира се, е още една причина Вашингтон да бърза с анексирането на Гренландия – да постави собствения си народ пред свършен факт. За Русия тази сложна и драматична история има както плюсове, така и минуси. Москва не показва никакви признаци, че може да влияе на ситуацията .
Превод: ЕС