/Поглед.инфо/ Интервю на редакцията на "Изборски клуб" с известния руски историк, общественик и публицист професор Андрей Фурсов
Андрей Илич Фурсов(р. 1951) - известен руски историк, общественик, публицист. В Института по динамичен консерватизъм той ръководи Центъра за методология и информация. Директор на Центъра за руски изследвания, Институт за фундаментални и приложни изследвания, Московски хуманитарен университет. Академик на Международната академия на науките (Инсбрук, Австрия). Постоянен член на Изборския клуб.
Защо американците често започнаха да идват в Москва. Преди месец Пристигна Виктория Нюланд, наскоро ни посети и директорът на ЦРУ Уилям Бърнс. Готвят си срещу между Путин и Байдън, или това е белег на готвено разведряване, както през 70-те години на миналия век.
Точният отговор предполага наличието на вътрешна информация, каквато нямам. Но, както е казал един умен човек, е трудно да се отговори каква песен пеят сирените на Одисей, но са възможни догадки. Иначе казано: дори и най-тънкият косъм пуска сянка. Основният главобол на американците днес е Китай. А на нас е Украйна и американците знаят това, те са сред организаторите ѝ. Най-вероятно има заплашителен (от страна на американците) пазарлък, основно по тези въпроси. Например, нека фантазираме: те на нас отстъпки по Украйна, да се заемем с нея, а ние на тях – обръщане на гръб на Китай.
Да изоставим китайските съюзници?
Китай, строго казано, не е наш стратегическо съюзник, защото той никога не е имал стратегически съюзници. Китайците са самодостатъчни. Но тактическият съюз е засега силен, Китай има интерес към него, както и РФ. Някога СССР е тил на особения район Янан на Мао Дзедун, а днес Русия е тил на КНР на Си Цзинпин. Обръщането на гръб от Китай би било голяма грешка, защото в такъв случай американците първо ще се справят с Китай, а след това с Русия. Както казва нашият знаменит геополитик от началото на ХХ век А. Едрихин, по-лоша от враждата с англосаксонците може да бъде единствено дружбата с тях. Англосаксонците разбират прекрасно, че голям слой от нашата управляваща върхушка гледа към Постзапада, по-точно към Лондонското сити и разчитат, че ние отново ще се прегънем пред тях, особено чули предупрежденията им. Но в никакъв случай не трябва да им се вярва. Така и си спомняме „Хамлет“ – за Розенкранц и Гилдерстерн: „На които аз вярвам като на две усойници“. Англосаксонците за последните 30 години не са изпълнили нито едно свое обещание. Те просто нагло мамят, а от друга страна, лъжат тези, които са готови да бъдат измамени.
Единственото приемливо за Постзапада англо-американско условие за „примирие“ с Русия е нашата капитулация. Наскоро „Чатъм Хаус“ (Кралският институт за международни отношения) публикува обемния доклад „Митове и лъжливи концепции“ в дискусиите за Русия. Как влияят на политиката на Запада и какво може да се направи“. В труда са избрани 16 „мита“ за Русия, които Западът трябва напълно да отхвърли. Сред „митовете“ и лъжливите концепции е представата, че либералните реформи през 90-те години са донесли вреда на Русия, че Западът и РФ са еднакво виновни за наложилата се ситуация (тоест за всичко е виновна Русия), че санкциите по отношение на Русия са погрешен подход, че народите на Русия, Украйна и Беларус са една нация, че Крим винаги е бил Руски и прочее.
От анализа авторите са направили извод, указания за англосаксонските и изобщо за постзападните анализатори как да изучават РФ, и за политиците как да си водят делата с Русия. Трябва да се държат много просто: да изхождат от това, че Кремъл не е приятел на Запада, да не му се отстъпва за нищо, да се подобряват отношенията единствено в случай на сериозни отстъпки от страна на Русия, в никакъв случай да не се поставя собствената сигурност под икономическата изгода и да не се жертват своите ценности за сътрудничество с Русия, да се признае, че неприятелските отношения с Русия съответстват на настоящия момент и се диктуват от реалността, да не се надяват, че с оттеглянето на Путин ситуацията ще се измени.
Всъщност това е „подсказка“ от върхушката на Постзапада да натиска Русия. Съгласен съм с анализаторите, които определят документа на Кралския институт като рязко определяне на интелектуалния и политически дискурс спрямо Русия. Дискурсът е прост: Русия e враг, никакви отстъпки, интересите и ценностите на Русия и Постзапада са непримирими. Всъщност това е когнитивно обявяване на война. Както казва един от най-големите дейци в съветската история Лаврентий Берия, „който не е сляп, той и вижда“.
Академик Кльосов, с когото общувах наскоро, каза, че Тръмп всеки момент може да бъде арестуван, защото пречи на Америка. Въпреки че Тръмп ни причини много гадости, към него в Русия незнайно защо се отнасят добре. Ако в САЩ го притиснат, той може ли да избяга при нас като Сноудън и да се пресели някъде в Ростов до Янукович?
Малко е вероятно по този въпрос руската върхушка да поиска да се кара с крайните глобалисти. А и Тръмп едва ли ще избяга, той ще бие врага като Сталин – на негова територия. При това, макар и ситуацията на Тръмп е сложна, да го преследват в САЩ му е изгодно. По-точно той може да го преобърне в политически ползи.
В САЩ започна чудовищен натиск срещу собственика на социалната мрежа „Фейсбук“ Марк Зукърбърг. Това е много странно, предвид че вярно служи на настоящия режим, унищожава Тръмп. А изведнъж такава неблагодарност!
Тази атака отразява много сериозната борба между различните фракции на господстващата класа – глобалната изобщо и американската в частност. Да видим кой ще спечели от глобалната афера с коронавируса – не отричам епидемията и болестта: хората боледуват, умират, но това, както е изградено, е без съмнение системно-историческа афера и едновременно първи опит за преврат в глобален мащаб. Печелят най-горните „етажи“ от световната икономическа пирамида, техните стопани: богатите станаха по-богати, а бедните по-бедни. Шваб и Закария пишат за това както за очевиден факт. Що за етажи са това? За горния „етаж“ наскоро изобретиха термина „аксизъм“ (от английската дума за „достъп“). Става дума за техноикономическия и социален комплекс, основата на който, както забелязва Ларина, е поствъглеродната енергетика (но не задължително зелената, налагана от крайните глобалисти и екологичните екстремисти), автоматизираното производство на основата на изкуствен интелект, генно инженерство, синтетична биология и прочее. Разбира се, това са цифровите (социално-информационни) платформи, такива като „Гугъл“, „Майкрософт“, „Фейсбук“, контролиращи социалните мрежи, а следователно – потребности, поведение, интереси и информация и на тази основа контролиращи достъп към веществените и невеществените ресурси.
Вторият „етаж“ е финансиализмът (да не се бърка с обикновения финансов капитал, който в значителна степен е прекратил своето съществуване след кризата от 2008 година: когато може да се печатат трилиони долари, когато минимум четири от пет основни функции на парите изчезват). Това е паразитна система, в която печалбите се получават в резултат не на възпроизводство, а на печат на пари и раздаване на банки и инвестиционни структури на приближените.
Названието на третия „етаж“ навремето е измислено от Бжежински – „технотроника“ – сферата се управлява от корпоратокрацията. По-долните „етажи“ са промишленият („велика Америка“ от 30-те до 80-те години на ХХ век) и аграрният (малкият фермерски бизнес, агрохолдингите, на някои места в Европа и селячеството). Борбата между Байдън и Тръмп е схватка, от една страна, между двата първи „етажа“ и на част от третия с втория и привързаната към него част от третия плюс реалния финансов капитал. Разбира се, това е опростена схема, но като цяло вярна. С други думи, в лицето на приличащия на Дуремар от „Златното ключе“ Байдън „днес“ и „утре“ са победили „вчера“. И сега след победата се развихря нова схватка: финансиалистите и корпоратокрацията изобщо не искат да ги изтласкат аксистите-нетократи – те твърде широко крачат към утрешния ден, трябва да се победят, като всички средства са позволени.
Имат ли шанс всичките тези като Брин, Зукърбърг и Гейтс? Имат, но не за победа с нокаут, а на компромис, който ще се регулира от дълбоката власт (терминът „дълбока държава“ не е точен: държавата е формална структура). Никой няма да даде на аксистите да станат пълни господари на новия свят. Спомнете си Кортес и Писаро, които покоряват Америка. Те са пионери, но не стават крале. Или Джеймс Уат, който открива парния двигател през XVIII век. Той е технологичен пионер, но не става господар на индустриалния свят, за това има хора, в чиито ръце тази собственост отдавна се е превърнала във власт. Имам предвид финансово-монархо-аристократични групи и техните структури, при това не втръсналия Билдербергски клуб, а по-сериозни като „Кръга“, „Клуба на островите“ и други (в контекста оставам извън скоби въпроса за наличието на Мрежа, която координира действията на тези структури).
Впрочем аксистите вече нанасят ответен удар: техен „хиперболоид“ става невиждана работа – Метавселената. Очаква ни завладяваща схватка на паяци, скорпиони, стоножки и прочее мръсотия в глобален буркан. Би било хубаво да се завинти добре.
В своята книга „КОВИД-19. Голямото нулиране“ Клаус Шваб твърди, че пандемията е предлог за преформатиране на света, че коронавирусът не се е появил случайно. Това прилича ли ви на истина?
Това не просто изглежда вярно, вярно е. Шваб подчертава, чекоронавирусът не е екзистенциална заплаха за човечеството; това не е чумата на Юстиниан, не е „черна смърт“ и дори не е испанският грип, но, пише той, коронавирусът създава отлична възможност за нулиране, за нулиране на стария свят, старата система и създаване на нова. За да разберем защо тази задача е станала наложителна, трябва да направим много кратка екскурзия в историята на капиталистическата система. В края на XIX – началото на XX век капитализмът изчерпва икономическата си динамика - Ленин и Кауцки се оказват прави по свой начин. Ленин подчертава, че единственият начин капитализмът да успее да реши проблемите си на империалистическия етап е войната, а Кауцки предсказва следващата форма след империализма – ултраимпериализъм, тоест това, което в реалната история се превърна в държавно-монополен капитализъм на военна основа.
Капитализмът е екстензивно развиваща се система, в това отношение той е подобен на робството и се различава от феодализма. Веднага след като световната норма на печалба в капиталистическата система пада, капиталът грабва парче от некапиталистическата зона, превърна я в своя периферия – източник на евтина работна ръка и евтини суровини – и нормата на печалбата отново пълзи нагоре. Но към края на XIX век светът е разделен и по-нататъшното развитие вече не може да се осъществи в конфликта на индустриализираните страни с Китай, индийските княжества или африкански племена, а само във войните на индустриализираните страни помежду им. Тоест на преден план излиза военнополитическата динамика.
Войната като двигател на прогреса?
Именно. След Първата световна война мотор на развитието на световната икономика става възстановяването на промишлените потенциали на Германия и възникналия Съветски съюз. След Втората световна война такъв мотор става възстановяването на съветската, германската, японската и италианската икономики - от тук и четирите “икономически чудеса”: нямащите аналози съветско, немско, японско и италианско чудеса. Но в средата на 60-те години всички чудеса приключват, достигайки определена граница. А войната като средство за преодоляването му става невъзможна, защото ядреният потенциал на свръхдържавите я прави на практика самоубийствена. Докато съществува Съветският съюз, западните елити вървят по много прост път. Започват да бавят научно-техническия прогрес и развитието на промишлеността, използвайки в частност екологичните планове на членовете на Римския клуб (“духовни” предтечи на Шваб и Ко). СССР започват да го впрягат в плановете за глобално преустройство чрез “борбата за екология” и “глобалното управление”. Ясно е, че при наличието на СССР на света върхушката на Запада не може да променя своята вътрешна структура чрез натиск върху работническата класа и средния слой.
В началото на 80-те години става напълно ясно, че по-нататъшното спасение на капиталистическата система се заключва в отслабването или (програма максимум) разрушаването на СССР, ограбването на бившия социалистически лагер и превръщането му в пазар. В самия СССР тогава вече се формира влиятелна група от номенклатурата, която е ориентирана към смяна на строя и интеграция със Запада. С помощта на тази група Съветският съюз е разрушен и това дарява на капитализма допълнителни 20 години живот. Значителна част от населението на планетата изпитва еуфория, очаквайки вечен либерален празник. Простоватият Фукуяма провъзгласява “края на историята”, но през 2008 година избухва жестока криза. И тя не е просто структурна криза на капитализма, а системна в неговата последна фаза.
Отдавна е ясно за господарите на Световната игра, че капитализмът е изработил своя път и трябва да бъде променен към нова, посткапиталистическа система и историята трябва да бъде рестартирана. През 2007-2008 г. им стана още по-ясно, че това трябва да стане бързо. Тогава беше разработен планът за Великия еволюционен преход на ултраглобалистите, чиято основа трябваше да бъдат Съединените щати. Говорим за шестнадесетгодишен план, който Демократическата партия трябваше да изпълни (в действителност тя вече не е демократическа и не е партия): осем години от президентството на Барак Обама и осем години от президентството на Хилари Клинтън, която да го замени. Предвижда се създаването на две наднационални единици - Трансатлантическата и Транстихоокеанската общност, конкуренцията между които трябва да се превърне в двигател на развитието в периода на системно-исторически преход към посткапитализъм. Но мина гладко само на хартия - Тръмп се появи и разкъса тази „хартия“, като в същото време блокира изпълнението на плана, очертан върху нея.
Тръмп първо подкопа възможността за създаване на две „транс-общества“ и организиране на двуполюсно средство за еволюционна трансформация на капитализма в посткапитализъм. Вместо това той се зае да възвърне величието на Съединените щати – да изгради преди всичко глобална Америка. Напомни ми за джин - роб в лампата от Аладин: "Искаш ли да разруша града и да построя дворец?" „Градът“ - трансокеанските образувания – бяха разрушени от Тръмп, но не му позволиха да изгради Америка като дворец. Тръмп не изпълни собствената си програма - те не му позволиха и редица причини от субективен характер му попречиха, но той счупи чуждото в интерес на силите, които стоят зад него. В Тръмп понякога виждаме почти националист. Това не е вярно, той е стар тип глобалист. Или просто глобалист, което не трябва да се бърка с ултраглобалистите. Глобалистите смятат, че държавата трябва да се подчинява на международни структури като Международния валутен фонд и Световната банка, но във всеки случай трябва да се запази държавата, както и индустриалния сектор и средната класа. Но според ултраглобалистите държавата изобщо не е необходима, светът трябва да се състои от огромни мегакорпорации като новото издание на Британската източноиндийска компания. Крайно глобализиращите се държави планират да бъдат поставени под ножа, индустрията трябва да остане в нещо като гето, средната класа занулена, свят, в който има само богати и бедни, „общество 20:80 “, нещо като елои и морлоки от „Машината на времето“ на Хърбърт Уелс.
И Тръмп предотврати този прекрасен нов свят.
Той осуетява опит за еволюционен преход към посткапитализъм. Глобалистите удариха ултраглобалистите с Тръмп – както Зиновиев удря алкохолизма с пиянство. Затова за световния елит възникна въпросът за революционния преход към него, за прехода към нов световен ред с един удар. Войната е изключена поради посочените по-горе причини. Войната е вид социална катастрофа, но кой е казал, че социалната катастрофа може да бъде само от военен тип? През 2010-те години на миналия век Жак Атали, когато беше попитан какво може да бъде тласъкът за създаването на нов световен ред, отговори, че те могат да бъдат много различни неща, например, пандемия. Същият Атали високо цени Маркс и то не защото и двамата са евреи. Основното тук е различно. Маркс, пише Атали, ни е оставил идеята за световно правителство, но тя няма да бъде осъществена от пролетариата, а от буржоазията, която, както подчертава Атали (диалектик!), ще престане да бъде буржоазия. Силно се съмнявам във възможността за създаване на световно правителство, но фактът, че пролетариатът не е в състояние да се превърне в управляваща класа или прослойка е вярно. Между другото, през 1938 г., в така наречения „Завет на Троцки“ (между другото, членовете на вътрешния кръг на Ото Кусинен, този „сив кардинал“ на съветския режим, трябваше да го опознаят) това се казва като очевиден факт. Само ще добавя: пролетариатът не може да се превърне в управляваща класа, която не се изражда в номенклатура, или по-скоро в кратокрация (този термин е по-точен).
Инцидентът с Тръмп всъщност реши съдбата на Съединените щати в очите на ултраглобалистите. Ако по-рано планираха да използват Съединените щати като крепост на глобалните трансформации, то след четиригодишния период на Тръмп стана ясно: разрушаването на тръмпизма е възможно само чрез разрушаване на самите Съединени щати във форма, в която съществуват: глобалното нулиране трябва да бъде предшествано от нулиране на САЩ. И беше пуснат механизмът на преврата срещу Тръмп, чиято ударна сила беше движението ЧЖИЗ - "черни фашисти", което трябваше да разклати двувековните основи и основите на Съединените щати: това е единствения начин да се осигури трамплин за революционен вирусен преход към посткапитализъм в глобален мащаб. Ако по-рано ултраглобалистите изхождаха от факта, че е невъзможно да се демонтират Съединените щати, докато съществуват Руската федерация и КНР, тогава Тръмп ги принуди да играят рискована игра - да започнат със Съединените щати. И сега ултраглобалистите ще трябва да побързат с КНР и Руската федерация, особено с Руската федерация – единственият играч в света, който теоретично е способен да заличи ядрено САЩ. Теоретично, защото на практика голяма, ако не и по-голямата част от руския елит на пост-запада има всичко. Световният елит обаче дори „теоретично“ не го харесва, историята е коварна дама. Едновременно с потопа-лудост се развива и коронавирусната лудост - танц с вирусния "дракон".
Но да се върнем на въпроса за вируса: не знаем точния произход на коронавируса: дали е естествен или изкуствен - вирусът не е изолиран, въпреки обещаните 225 хиляди евро. Ако е изкуствен, то случайно се е откъснал или е създаден нарочно. В този (но само в този) контекст това няма значение. Важното е, че вирусът се превърна във фактор, претекст, тояга за опит за реорганизиране на света в интерес на световния елит. Имаме редица мерки, при които всички правителства по света, с изключение на Швеция и Беларус, са последвали. Това беше простено на шведите, защото те са част от Запада.
Но не и на Беларус.
Помните ли през 2020 г. Жозеп Борел дойде при Лукашенко и меко по форма, но твърдо по съдържание, извивайки ръце, предложи 60 милиона евро, за да въведе блокиране, дистанционно обучение? Но на Батька не му пукаше за това. Мисля, че това беше последната капка за пост-Запада, която тласна събитията от лятото на 2020 г. Лукашенко хвърли пряко предизвикателство към ултраглобалистите и - браво - не се преклони, за разлика от по-големите и по-мощни държави, които щракнаха с пръсти и се заеха с изпълнението.
Шваб пише за мерките, които помагат да се изпълни този план на крайните глобалисти.
Първо, това е въвеждането на строги форми на социален контрол – кюар кодове, социално дистанциране, ограничаване на пространствената мобилност на хората, нарушаване на правата на възрастните хора като "баласт" под маската на грижа за тях, елиминиране на неприкосновеността на личния живот, "корекция" на поведението на човек и цели групи и много други. Чрез тези мерки се осъществява преход от присвояването на материализиран труд (капитал), което е характерно за капитализма, и присвояването на нематериални фактори на производство – социални и духовни, т.е. на човека като цяло.
Второ, това е блокиране, което унищожава средния и малкия бизнес. Блокирането е средство за глобално преразпределение на активите в света, без него е невъзможно да се създаде нова система. В глава 24 на том I на Капитала Маркс описва процеса на първоначално натрупване на капитал, без който началото на собственото капиталистическо натрупване е невъзможно. Основната му форма е заграждането – хората били прогонвани от земята, лишавани са от средствата за производство, имуществото. Същото се случва и днес, излизането от капитализма и влизането в него са огледални: маса от хора в неравностойно положение се създава като обект на експлоатация и отчуждение в новата посткапиталистическа система.
Трето, максималното отслабване в дългосрочен план - унищожаването на националната държава като институция на Модерната епоха, както и на много конституционни права и демократични свободи, получени с борбата, кръвта и потта на много поколения европейски "пролетарии" и "средняци". Всичко това се нулира. Новата норма е био-еко-техно-фашисткият продукт на елитите на Постзапада. Като цяло трябва да се каже, че сегашните крайни глобалисти са преки наследници на нацизма с неговата раса на господари и троцкизма с неговата глобална перманентна революция. Глобалният дигитален концентрационен лагер за масите в резултат на „въстанието на елитите” (К. Лаш) е сливане в екстаз на нацизма и троцкизма, но това е отделен разговор.
Четвърто – дистанционното образование за 80% от населението като отсичане на огромна човешка маса от реалното образование.
Пето, информационният терор като средство за унищожаване на гражданското общество е постоянното сплашване на хората с нови епидемии, климатична катастрофа и глад. Хората изпадат в паника, а тези, които според позицията си трябва да успокояват хората и да им вдъхват доверие, правят това. И така, в началото на 2020 г. Ангела Меркел и Борис Джонсън, обръщайки се съответно към германците и британците, мънкаха, че милиони ще загинат! Тогава не загинаха милиони, но страхът вече беше посят.
Тоест посланието, че ще има нови вируси и нови епидемии, още по-страшни!
Да! Не си мислете да се отпускате. СЗО започна да плаши с нов страшен грип – 33 милиона души ще умрат! А затова са и изпълнението на всички разпоредби на „санитарно-окупационните власти“. Подчинявайте се на всички социални мерки, които се провеждат за да се създаде това, което се нарича „нова нормалност“. Шваб и крайните глобалисти имат най-малко три страха. Първият е социалният взрив, жестоката съпротива на народа и част от елита, стремежа за завръщане към „старата нормалност“. Вторият е бавната скорост на промените – крайните глобалисти разчитат на Блицкриг, както някога Хитлер. При достатъчно саботаж и процесът ще забуксува и ще се наложи да се измисля нещо ново, например не коронавирусна лудост, а климатична.
Миналата седмица списание „Икономист“, собственост на Ротшилд, публикува статия, в която се посочва, че пандемията на коронавируса ще приключи до края на 2022 г. (буквално: ще изчезне). Ротшилд и изданието са сериозни, това е между другото Съветът за приобщаващ капитализъм към Ватикана, т.е. структурата на крайната глобализация е не по-малко страшна от СИФ. За какво може да говори тази статия? Дали е пробен балон или самосбъдващо се предсказание? Фактът, че коронавирусът е решил минималната програма, тоест е направил възможно да се печелят пари от „ваксината“, да започнат да привикват хората към „новата нормалност“, да унищожат малкия и среден бизнес и прочее, но се справя бавно и предизвиква съпротива, включително сред част от елитите, позициите на екзистите, структурите на Рокфелер и прочее, нарушава определен баланс. И сега трябва да се върне. Кой казва, че блокирането може да се прилага само по медицински причини? Те могат да бъдат въведени, както показва сегашната ситуация в Индия, и от съображения за борба със смога, заради изменението на климата.
Третият страх на Шваб и хората му е изхода от проекта дори на една голяма държава като САЩ, КНР или Русия. Шваб директно пише, че ако това се случи, проектът няма да бъде осъществен. Опитът да се натисне Си Цзинпин с помощта на така наречените "комсомолци" се провали. Но в резултат на държавен преврат Тръмп беше свален. Един. Сега много зависи от това как ще се развие ситуацията в Русия. Тоест, точно както в началото на ХХ век, икономически слабото звено на световната система се оказва решаващо за съдбата на тази световна система: ще успеят ли крайните глобалисти напълно да осъществят своята „нова нормалност“ под формата на био-еко-техно-фашизъм или ще паднат с лице в лайната. Капитализмът се приближава до „желязната пета“ на крайните глобалисти още в началото на ХХ век, но Съветският съюз на Сталин го дърпа от тъмното бъдеще почти целия ХХ век. Именно защото строшава оръжието на тогавашните глобалисти – Хитлер и нацизма, Сталин е толкова мразен от буржоазията и лакеите ѝ в РФ. Иска ни се да вярваме, че страховете на Шваб няма да са напразни: именно благодарение на Русия и хората на бъдещето ще могат да повторят : „Със страх бяга главният буржоа, шумно проклинайки тази страна с удивителния ѝ народ“.
Ванга предсказва, че в средата на XXI век Русия ще стане световен лидер и ще спаси всичко.
Ванга е предсказала много неща и най-вероятно с подсказка на българските специални служби. Говорейки сериозно, мисля, че в битката за XXIви век победител ще бъде този, който падне последен, за предпочитане върху трупа на врага. Може ли Русия да спаси света? Може би като направи така, че нечовешкият процес на създаване на човекоядна версия на посткапиталистическата система се препъне. Всеки нов ред, който се появява, обикновено е жесток и канибалски. Колкото повече има съпротива срещу образуването на тази система, колкото повече зъби се вадят от този млад хищник, толкова по-мек ще бъде в крайна сметка. Русия има много шансове да действа като такъв геоисторически вълк. Ще има ли достатъчно воля и смелост – това е въпросът. Морален избор, морален кръстопът винаги съществуват. Именно на такъв кръстопът се намира Кремъл днес, а заедно с него - още веднъж - руската история. И двата варианта са опасни, докато единият е неудобен, но с чест и шанс за победа, другият е удобен (временно, тъй като Рим не плаща на предателите в бъдеще), но пораженчески и непочтен. Разбирам, че ръководителите във всяка страна работят не толкова за обща цел, колкото за механизма на вземане и запазване на властта от тяхната група. Този подход обаче е подходящ за ситуации на относителна системна почивка, равновесие. В неравновесни, кризисни ситуации върховете, за да запазят властта, трябва да действат като представители на общите интереси, интересите на обществото като цяло или поне на по-голямата му част. И това, като правило, дори не предполага, а изисква борба. Както пее Висоцки, „Открийте кой сте: страхливец или избраник на съдбата, / и вкусете истинската борба“.