/Поглед.инфо/ Азербайджан бавно, но сигурно започва да придобива надмощие във войната срещу Армения за оспорвания регион Нагорно-Карабах.
На 5 октомври Азербайджанската армия, подкрепена от турски военни съветници, специалисти и разузнаване превзе градовете Джабраил, Матагис и Талиш след тежки сражения с арменските сили.
Азербайджански източници също така съобщават, че са взели под контрола си множество села, включително Ашаги Абдулрахманлъ, Мехдили, Чахирли, Ашаги Маралиян, Шейбей и Куйджаг.
От друга страна, арменците потвърдиха, че са загубили "някои позиции", но не предоставят повече детайли, твърдейки, че ситуацията на фронтовата линия се променя много бързо.
Степанакерт, столицата на самопровъзгласилата се Република Нагорно-Карабах, други населени места и цивилни пунктове в региона станаха мишена за редовни ракетни и артилерийски удари, както и нападения с дронове.
Азербайджанската армия използва много сериозно касетъчни боеприпаси, тежка артилерия, ракетни установки и дори израелските квазибалистични ракети ЛОРА, докато в същото време обвинява Армения, че целенасочено удря по цивилни мишени в Азербайджан.
Така например, на 4 октомври правителството на Република Нагорно-Карабах обяви, че арменските сили са унищожили военна база близо до азербайджанския град Ганджа.
Въпросната военна база, според арменската страна, е имала в себе си на хангар изтребители Ф-16 от Турция. Азербайджан недиректно потвърди инцидента, като настоя, че арменците са ударили град Ганджа конкретно.
От своя страна арменските въоръжени сили отхвърлиха твърдението на Азербайджан, казвайки, че единствената мишена е била азербайджанската военна база.
В коментарите си от 4 октомври азербайджанският президент Илхам Алиев заяви, че азербайджанските сили "преследват" арменците като "кучета" и настоя за пълното изтегляне на арменските сили и признаването на Карабах като суверенна азербайджанска територия. Освен това, Алиев настоя за официално извинение от арменския министър-председател Никол Пашинян към азербайджанската нация.
На всичкото отгоре, Илхам Алиев подчерта, че военното решение на въпроса за Нагорно-Карабах е на масата и разкритикува продължилите 28 години безуспешно опити за преговори.
В изказванията си Алиев очевидно имитираше турския неоосманист президентът Реджеп Таийп Ердоган, който през последните години използва подобна реторика за да защити твърдата си силова реалполитика в Големия Близък изток.
Турция е естествен стратегически съюзник на Азербайджан и го подкрепя много силно във войната му срещу Армения.
Един ден по-рано, на 3 октомври, министър-председателят на Армения Никол Пашинян също направи изявление относно войната, казвайки, че Нагорно-Карабах се бори срещу една "азербайджанско-турска терористична атака, чийто мащаб и брой са безпрецедентни".
Той заяви, че азербайджанската операция се контролира от "150 високопоставени турски военни офицери" и добави, че в края на настоящия конфликт победата може да бъде само на страната на Армения.
Засега обаче, прогнозата му не изглежда реалистична.
Продължаващата арменско-азербайджанска война най-вероятно ще стане първият конфликт от подобен мащаб между две държави, които имат приблизително близка сила.
След първата седмица от войната вече беше ясно, че финалният брой на жертвите ще бъде в хиляди.
И докато засега азербайджанската страна не демонстрира чудеса в сухопътните боева, тя още веднъж показа успешно прилагане на концепцията за широкомащабна употреба на безпилотни летателни апарати за разузнаване, въздушни мишени, удари по амуниции, както и дронове, които носят бомби и ракети.
Това позволява на азербайджанската страна, с очевидната подкрепа на Турция, успешно да засичат, откриват и удрят арменската артилерия и арменските укрепени пунктове.
Въпреки реалността на арменските твърдения за предполагаема употреба на турски изтребители Ф-16 за прикриване на използваните безпилотни летателни апарати, азербайджанската страна получи пълен контрол на въздушното измерение на бойните действия.
От своя страна Армения имаше време да проведе значителна инжинерна работа, подготвяйки широка мрежа от укрепени позиции в региона.
Това позволява на арменските сили да задържат позициите си в много зони, въпреки въздушната доминация на Азербайджан. До 80 процента от жертвите и на двете страни са в резултат на ракетни, артилерийски и военновъздушни нападения.
Въпреки това, силите на Република Нагорно-Карабах и арменските части са по-слабата и малобройна страна в случай на пълномащабен и продължителен конфликт с азербайджанско-турския блок, дори и ако Армения открито влезе в конфликта.
Следователно, изходът от войната значително ще зависи от способността на Азербайджан (с подкрепата на Турция и нейните наемници и джихадисти) да използва своето въздушно и числено превъзходство за да развие настъпление и да отбележи напредък, докато регионалната дипломатическа ситуация позволява подобни действия.
Балансът на силите също може да се промени, ако трета страна се намеси в конфликта за да сложи край на насилието.
Подобно действие може да бъде предизвикано от неуспорими доказателства за етническо прочистване на арменското население в зоните под азербайджански контрол или заради все по-голямата употреба на различни терористични групи от Близкия изток.
Превод: МС